Бюджетната комисия отхвърли всички аргументи на президента без един - наличието на нереформирани министерстваБившият директор на Националната агенция по приходите, сега депутат от ГЕРБ, Красимир Стефанов призна в прав текст, че НАП редовно е получавала устни разпореждания за бавене на ДДС през декември. Имало е заповеди и в обратната посока - бизнесът да бъде убеждаван да изплаща предсрочно дължимо ДДС. Целта на тези операции е била да се върже бюджетът в края на годината, като се спестят част от разходите за сметка на задържане на пари на фирмите и се повишат приходите - отново за тяхна сметка.
Стефанов направи скандалното признание на вчерашното извънредно заседание на бюджетната комисия в парламента, на което бе гласувано становище по наложеното от президента Росен Плевнелиев вето върху актуализацията на бюджета. Бившият шеф на НАП прибягна до този аргумент по повод изнесена от финансовото министерство справка за бавенето на ДДС в края на годината от 2009 г. насам. Стефанов цитира статистика, която показва, че практиката е била същата и през 2008 г. Накрая той директно си призна за ръчното управление на НАП от финансовото министерство.
Бившият директор на приходната агенция не счете за нужно да обясни защо като директор не е реагирал публично срещу порочната практика масово да се бави ДДС, а отделни, избрани незнайно как фирми, да се молят да плащат предсрочно дължимия данък. Той вметна, че сегашният зам.-министър на финансите Людмила Елкова се прави на неразбрала, а прекрасно знае за тази практика. Елкова запази мълчание, а по-рано в дискусията заяви, че бавенето на ДДС при тройната коалиция не е коствало толкова много на фирмите, защото те не били така чувствителни преди кризата и са имали по-висока ликвидност. "Е, точно защото всички сме го правили, сега решаваме, че спираме да го правим", затвори темата шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев от ДПС.
Обясненията за бавенето на ДДС бяха в рамките на дискусията за липсата на буфери в бюджета, заради което според управляващите фискалният резерв следва да бъде подкрепен с емитиране на нов дълг до 1 млрд. лв. В становището на комисията се изтъква, че към края на юли фискалният резерв възлиза на 5.6 млрд. лв., а след изплащането на извънредната емисия ДЦК от 800 млн. за земеделците през август ще падне на 4.8 млрд. лв. Резервът трябва тепърва да покрива планирания дефицит по бюджета (1.1 млрд. лв. преди актуализацията и допълнителни 500 млн. лв. след нея), а по закон не може да пада под 4.5 млрд. лв. в края на годината, изтъкна Цонев.
АРГУМЕНТИ
Мнозинството в бюджетната комисия не подкрепя и твърденията на президента, че данъчните приходи се намаляват с 555 млн. лв. заради липса на воля да се съберат. "От данните за юни става ясно, че при план да бъдат събрани 1.8 млрд. лв. повече през 2013 г., до края на юни събраното в повече е 379.6 млн. лв. Намалението от 555 млн. лв. отразява невъзможността да се съберат приходи, които вече трябваше да са в бюджета, а за второто полугодие се поставя амбициозна цел ръстът на данъчните приходи да е 865 млн. лв.", изтъкна Цонев. Комисията не приема и аргумента, че допълнителните разходи от 286 млн. лв., залегнали в актуализацията, не са по бюджетите на министерствата. Оттам считат, че това е нормална бюджетна практика, а прозрачността е гарантирана през постановленията на МС, с които ще се разпределят парите.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай