България може да се размине с исканите 1.5 млрд. евро за образование и наука в следващия програмен период 2014-2020 г., научи "Сега". Европейската комисия е отправила поредица от критики към проекта за новата оперативна програма и финансовият ресурс за нея вероятно ще бъде драстично намален до 400 млн. евро. За парите тече и война между министерствата, които ще управляват евросредствата в следващите 7 години.
За получените от Брюксел забележки се разбра от разпратено до медиите обръщение на сдружението на младите учени "Когито". Според председателя му Петко Тодоров Европейската комисия е изпратила неофициално становище по проекта за нова оперативна програма, в което изтъква, че Министерството на образованието и науката не разполага с достатъчен административен капацитет да управлява програмата, а проектът е незадоволителен и недовършен. Според младите учени в него изобщо не става дума за развитие на образователната и научната дейност. На въпрос на "Сега" какво конкретно не одобряват в приоритета за развитие на научната дейност, за който трябва да има 568 млн. евро, Тодоров заяви, че не са предвидени никакви средства за развитие на човешкия капитал в науката. "Инвестира се в инфраструктура, а в науката не останаха хора", посочи той.
Европейската комисия също е направила забележка, че към инфраструктурата се насочват прекалено много пари, без да е ясно какви точно дейности ще се финансират за същинското подобряване на качеството на образованието и научната дейност. Брюксел е разкритикувал и липсата на добро разграничаване между оперативната програма за образование и наука, бъдещата оперативна програма за развитие на човешките ресурси и програма "Иновации и конкурентоспособност". "Наука и образование" се припокрива с "Човешки ресурси" по линия на насърчаването на заетостта, а в областта на иновациите МОН се дублира с икономическото министерство. Според източници на "Сега" поисканият ресурс от просветното министерство се приема като прекалено голям, а разпределението му - като недостатъчно ефективно.
"Наистина има отправени забележки, но основният риск за програмата е вътрешен и идва от противопоставяне между институциите при кого да са парите", коментира проф. Стефан Хаджитодоров от БАН, член на работната група. Според него проектът за нея е в по-напреднал стадий от други оперативни програми, като критиките по някои от тях са далеч по-сериозни. "В частта за финансиране на научните изследвания има едно неразбиране, че с пари от ЕС могат да се увеличават заплати на учени, това не е възможно", коментира още той.
ПРОГРАМАТА
Според проекта най-сериозен дял от финансирането е заделен за научни изследвания и технологично развитие - 568 млн. евро. С парите ще се изграждат центрове за върхови постижения, в които да се работи фундаментална наука, и центрове за компетентност, които да се занимават с приложни изследвания. По тази линия учените могат да очакват и повече средства. Ще се обновява научната инфраструктура в университети и институти.
Най-проблемен е вторият приоритет - "насърчаване на заетост и подкрепа за мобилността на работната сила", за който са предвидени 227.2 млн. евро. Тук университетите и научните институти са представени като институции, които работят на пазара на труда, и с този аргумент се иска финансиране за подобряване квалификацията на заетите в тях. Проблемно е и обособяването като отделен приоритет на социалното включване, в което попадат дейности за интеграция на ромите. Част от тях се припокриват с общи мерки, касаещи всички ученици, като например намаляване на отпадащите от училище.
За социално приобщаване на роми и деца със специални потребности са заложени 142 млн. евро, докато за всички дейности за повишаване на самото качество на обучението - и в средното, и във висшето, и в професионалното образование, обучение на учители, са заделени общо 298.2 млн. евро.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай