Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) прекрати процедурата за договаряне на заплащаните от нея изкуствени импланти – стави, клапи, протези. През тази година институцията има бюджет от 70 млн. лв. за заплащане на около 200 вида медицински изделия. В началото на годината обаче здравната каса прие методика, която коренно промени начина на плащане за импланти. Дотогава НЗОК плащаше напълно стойността на най-евтиния продукт, а ако пациентът искаше по-качествен, доплащаше над тази стойност. Според методиката на предишния управител, ако болният искаше по-скъпо изделие от най-евтиното, директно трябваше да заплати пълната му стойност.
Пациент и вносители срещу методиката
Пациентите и фирмите - вносители на медицински изделия, поискаха от Комисията за защита на конкуренцията да отмени методиката, защото лишава пациентите от достъп до лечение и е антипазарна. КЗК се произнесе и препоръча методиката за договаряне да бъде отменена. В същото време обаче здравната каса започна договаряне с фирмите за цени на медицинските изделия, които ще плаща по нея. Именно тази процедура беше отменена от надзорния съвет на НЗОК. Освен това надзорниците поискаха от новия управител Румяна Тодорова до края на август да внесе за одобрение нова методика.
Проблемът с медицинските изделия е, че в момента НЗОК ги плаща по високи цени от преди няколко години и освен това не може да включи в списъка си нови продукти. До момента представителите на касата се опитваха да проведат договаряне с фирмите и да ги задължат да впишат в регистър 28 показателя за всяко изделие, основният от които е цена. Оказа се, че повечето фирми не са вписали своите продукти в регистъра и неговото попълване беше отложено за 2014 г. Подобно изискване към производителите за участие в регистър има само в две европейски страни – Италия и Великобритания, и те не се отнасят директно за цената на ставите и протезите, а по-скоро за техните параметри. Така се оказа, че, от една страна, фирмите преговарят по методика, която е отменена и е дискриминационна за пациентите, а от друга – трябва да декларират цени. И понеже секторът не е регулиран, те внасят възможно най-високата цена. "Ако целта е била по този начин да намалеят цените, то това става с търгове с ясни критерии, а не с регистър, в който има изкуствено завишени цени, които могат да бъдат сравнявани с каталозите на фирмите в далеч по-платежоспособни европейски държави", коментира представител на компаниите вносители.
Една година без лекарство
Около смяната на управителите пък здравната каса е отказвала да включи за заплащане няколко вида животоспасяващи лекарства, съобщиха пред "Капитал" пациентски организации. Д. е пациентка с рак на гърдата. Преди повече от година в България бил регистриран продукт, който лекува рак на бъбрека, а няколко месеца по-късно Европейската лекарствена агенция разширила показанията на лекарството и за рак на гърдата. В България медикаментът се плаща от здравната каса, но само за рак на бъбрека. В същото време Д., която плаща най-високите здравни вноски, няма право на лечение с продукта, независимо че е предписан от лекаря й и всеки месец плаща 5000 лв. за него.
От половин година здравната каса не вписва лекарството сред тези, които покрива, без каквато и да било причина. Документ защо се бави лечението няма. По подобен начин преди месец беше отложено процедурно включването на нови медикаменти за лечение на хепатит, с които предотвратяват образуването на рак на черния дроб. Причините и в двата случая вероятно са, че курсовете на лечение са скъпи. Д. и пациентската организация, която я представлява, Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ), изпратиха писмата й до институциите и на "Капитал". На практика става въпрос за вписване на ново показание - както Европейската лекарствена агенция го е направила за един ден, така би трябвало да постъпят и българските власти. "С този и подобни случаи се връщаме години назад, когато ставаше въпрос за едни пари на фона на човешкия живот. Не е възможно да не съществува регулация, която да подпомага лечението на пациентите. Няма заплаха, че всички ще пият едно и също лекарство, но трябва да има механизъм нуждаещите се да получат точното лечение, когато им е нужно", коментира Евгения Адърска, председател на АПОЗ.
По думите на Деян Денев, директор на Асоциацията на чуждестранните фармацевтични компании, в тази ситуация пациентът би могъл само да чака и да се надява, или да реши да съди институциите. "В България бюджетно мотивирано се забавят както продукти, така и нови показания на вече регистрирани лекарства. На практика все едно лекарството отсъства, ако здравната каса и националният съвет по цени и реимбурсиране (плащане с обществени средства) не го направят достъпен чрез системата за заплащане. Пациентите трябва да имат достъп до целия процес на вземане на решения като наблюдатели и ясно да им бъде обяснено, че едно лекарство не се плаща само защото не е ефективно и не лекува, а не защото няма пари", смята Денев.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай