- Г-н Левчев, връщането на ГЕРБ в парламента за актуализацията на бюджета ще сложи ли началото на диалог между партиите, за което Бойко Борисов говори от известно време? Ще заработи ли този парламент или по-скоро - не?
- Много е трудно този парламент да заработи. ГЕРБ спечели изборите, но това беше пирова победа, защото БСП създаде тази абсурдна коалиция с ДПС и “Атака”. Дори ако “Атака” не се беше коалирала с тези, които доскоро представяше за свои идейни врагове, а беше останала вдясно, пак щеше да има патова ситуация. В този парламент не е възможно да се направи нормална коалиция с ясна идейна програма, а не подчинена на задкулисни мафиотски обвързаности. Все пак ще е много добре депутатите на ГЕРБ да се върнат в парламента и ако не могат да предотвратят вземането на този един милиард заем, който правителството се готви да изтегли, за да си купи обществена подкрепа, поне да говорят колко опасно би било това за икономиката на страната.
- Ще се успокои ли улицата през отпускарския август или напротив? Според едни това ще се случи, след като и депутатите излязат във ваканция. Но според други напрежението расте и малък инцидент може да предизвика сблъсък. Има ли такава опасност?
- Демонстриращите срещу правителството засега са изключително миролюбиви и цивилизовани. Полицията също е миролюбива. Но правителството се прави, че демонстрациите изобщо не съществуват. Докато протестите продължават, те тихомълком си гласуват каквото си искат. Явно трябва да се вика по-силно под прозорците им.
Днес (вчера - б.р.) е 40-ият ден на протестите срещу правителството. Но хората не се уморяват. И се надявам, че няма да се уморят, докато правителството не падне.
Това ми напомня на една мъдрост от “Дао дъ дзин” на Лао Дзъ, че водата е по-силна от камъка. Ако хвърлим камък във водата, той не може да я нарани. Но водата може не само да наводни земята - с упорство и постоянство, с всекидневни приливи, водата може и да разруши камъка. Трябва да се упорства. Протестите показаха, че в България има гражданско общество. И то не иска повече да толерира корупцията във властта.
- Контрапротестите и подписката в подкрепа на премиера Орешарски ще укрепят ли правителството?
- Знаем как изглежда контрапротестът пред НДК в София, на който виждаме около стотина души всеки ден. Лесно е да се сравни тази картина с протестите против правителството, на които излизат десетки хиляди хора от всички поколения. Няма реална широка обществена подкрепа за това правителство. Но за да се симулира такава, в един момент започнаха масово да включват известни хора в някаква фейсбук група в подкрепа на Орешарски. Бяха включили и мен, макар че редовно пиша против правителството и участвам в протестите. Можеш да се изключиш сам, ако забележиш, че без твое съгласие са те включили. Но ако не забележиш - минаваш за привърженик на Орешарски. Същото беше и с групата против президента. Може в един момент да се окаже, че съм подписал и това писмо в подкрепа на правителството, под което стоели стотици хиляди подписи... Понеже нямат подкрепа, отговарят на масовите демонстрации с масови фалшификации.
- Кога улицата ще излъчи лидери? Споделяте ли тезата, че докато срещу правителството не се изправи ясно представителство с твърди искания, протестът ще бъде безплоден?
- Не, не споделям тази теза. Протестиращите имат съвсем ясно и конкретно искане: оставка на Орешарски. И нови избори. Нищо друго. За щастие, тези протести, за разлика от февруарските, не бяха яхнати от никоя политическа сила, определена партия или задкулисна групировка. Когато дойде време за избори, хората ще направят своя избор. Но сега всички сме единни в искането си за оставка - някои са привърженици на ГЕРБ, други на партиите от Реформаторския блок, има дори и привърженици не БСП, които са възмутени от задкулисните сделки и искат оставка на Орешарски.
Не е нужно протестът да се ангажира с идеологията на една определена партия. Това би елиминирало много хора, би създало конфликт и разнобой в редиците на протестиращите. Както стана през февруари.
- Миналата седмица група университетски преподаватели и интелектуалци направиха обръщение, в което призовават протестиращите да се присъединят към Реформаторския блок. Има ли резон в тази идея, или хората от улицата трябва да излъчат своя формация, отделно от партиите?
- Протестиращите са с най-различни политически предпочитания, но имат една общо искане. Ако отделна група от хора искат и могат да излъчат нов лидер, да създадат нова партия - няма нищо лошо в това. Аз лично съм на страната на Реформаторския блок. Но в момента имаме обща цел и с привърженици на ГЕРБ и другите протестиращи, някои от които са определено против ГЕРБ, или против всички политици от началото на прехода до сега. Не е сега моментът да се разделяме на партиен принцип. Имаме обща цел: нови избори.
- Според едни формулата на Реформаторския блок е размита, тъй като има нужда от силна дясна партия или коалиция, каквато липсва в този парламент. Други твърдят, че широка платформа от различни партии е по-необходима на България в този момент.
- Реформаторският блок има основа за обща платформа. Партиите, които участват в него, имат голям потенциал, но поотделно се провалиха на последните избори. Много българи останаха без свое представителство в парламента. Съединението прави силата.
- Възможна ли е поява на нова дясна, както и на нова лява партия?
- Разбира се, че е възможно. Въпросът е възможно ли е някой да гласува за тях. Има достатъчно десни или дясноцентриски партии и за тях е важно да се обединят, а не да се делят. Не мисля, че някаква напълно нова дясна партия ще има шанс. Просто отново ще се разпилеят десните гласове. Мисля обаче, че е крайно време в България да се появи автентична левица. БСП не е реално партия, която защитава интересите на “обикновените хора”, каквато по дефиниция трябва да е една лява партия. БСП всъщност защитава интересите на най-богатите, на олигархията. А десницата защитава средната класа.
- Все повече политолози, определящи се като дясномислещи, смятат, че оставка на правителството и избори веднага са безсмислени. Че по-разумно е те да са през май догодина заедно с евроизборите. Споделяте ли това твърдение?
- Има едно предположение, че Станишев иска именно това - да се задържи на власт (макар че той не посмя да поеме лично отговорността за своето правителство) до евроизборите догодина, защото той е лидер и на ПЕС. Ако това правителство се задържи обаче, положението ще е катастрофално догодина. Ако правителството падне веднага, могат да се организират нови избори до три месеца.
- Евентуална смяна на министри или втори кабинет в рамките на този парламент вариант ли са за успокояване на напрежението?
- Не. Не са. Не може с хирургическа намеса да се превърне един нежелан от хората организъм в някакъв желан. Засега това правителство доказа, че не е експертно, не е и ляво, то е правителство, инженирано и ръководено от олигархията. Пластични операции няма да го променят по същество. Не вярвам, че на този етап ще е възможно ГЕРБ и БСП, които взаимно се криминализираха и са в безпощадна война, да създадат някаква широка коалиция от гръцки тип. А това е единствената възможност за стабилно правителство в този парламент. Трябва да има нови избори.
- Каква е вашата прогноза за развитието на политическите процеси в близките месеци? Възможна ли е развръзка или блокажът ще се задълбочи?
- За съжаление не съм баба Ванга и мога само да се надявам, че ще стане това, което мнозинството българи искат - оставка и нови избори до три месеца. Ако блокажът се засили, това ще бъде само в услуга на олигархията и тези, които искат да ловят риба в мътна вода. Но ще бъде пагубно за българския народ.
Подозирам, че има задкулисни сили, които искат да дестабилизират България и да ни извадят от Европейския съюз. Все по-често се споменава Евразийският съюз на Путин. Русия има енергиен монопол в България и това крие големи опасности. Бъдещето на България е в Европейския съюз. Само той може да ни гарантира висок жизнен стандарт и стабилност. Това беше и мечтата на нашите възрожденци - България да бъде част от Европа.
Визитка:
Роден е през 1957 г. в София.
Завършил е английска гимназия и изкуствознание в Художествената академия.
Автор на дисидентското списание “Глас”.
През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Докато се установи, работи като хлебар и пощальон.
От 1996 до 2007 г. преподава литература в няколко университета в САЩ. Учител е в гимназия в предградие на Вашингтон, както и в подготвителен център към Държавния департамент.
През 2007 г. се връща в България и оттогава преподава в Американския университет в Благоевград.
Издал е 15 стихосбирки, три романа, есета и др.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай