- Проф. Статев, как върви кандидатстудентската кампания?
- Кандидатстудентската кампания в УНСС приключи успешно и на 19 юли излезе първото класиране. На този етап всички места в университета са запълнени. Има и достатъчно резерви. След като се види колко от приетите кандидати ще се запишат, ще стане ясен и броят на свободните места за второ класиране, които ще бъдат заети от част от резервите. Близо десет хиляди кандидати се явиха на предварителните сесии и около шест хиляди – на редовната. Поради общата ситуация в страната (по-малко завършващи и ниски оценки на матурите) и нарастващата конкуренция на чуждестранните университети очаквахме кандидатите за четирите хиляди места за новата академична 2013/2014 година да са по-малко от изминалата. Но за наша радост те се оказаха с няколкостотин повече. Повече от половината от тях са с успех от средното образование „отличен” и затова казваме, че в УНСС учат най-умните и най-мотивираните младежи на България. Вероятно заради ниските оценки от задължителната матура УНСС губи повече от хиляда потенциални кандидати. Въпреки това държим на правилото в класирането да участват само тези, които имат в дипломата за средно образование оценки по български език и литература и по математика най-малко „добър” и задължително са положили кандидатстудентски изпит в УНСС. Нашата цел е да подредим кандидатите си от по-знаещ към по-незнаещ. Така приемаме най-отличните от отличниците на България. Считаме, че този начин на провеждане на кандидатстудентската кампания е необходимо условие да бъдем елитен университет, създаващ елитни кадри.
- Тази година випускът е 59 000, а местата в университетите - 70 000. Притеснява ли ви възможността от по-голям брой незапълнени места?
- Това е наболял въпрос. „Ножицата” е още по-голяма – броят на местата във висшите училища в България е 73 500. Като приспаднем от завършващите средно образование десет хиляди, които отиват да учат в чужбина, и малко над десет хиляди, които не желаят да продължат висше образование, се получава абсурдната ситуация местата в университетите в България да са близо два пъти повече от потенциалните кандидати. С други думи, в България няма задължително средно образование, но има задължително висше. Условието да станеш студент е единствено да имаш диплома от средното, защото почти всички университети приемат само с оценките от дипломата за средно. При такава ситуация е трудно да се работи за повишаване на качеството на обучение, да се създава елит на нацията. Убеден съм, че УНСС въпреки тези неблагоприятни тенденции и тази година няма да има проблеми с приема и ще бъдат попълнени всички места.
- Зрелостниците все по-лесно придобиват шанса да учат висше. Как се отразява това на качеството на образованието ни?
- Едната страна на въпроса е, че няма бариери да станеш студент в България. Има обаче и по-сериозни проблеми. Един от тях е, че у нас държавата финансира студентите „на калпак”, без никаква връзка с качеството на обучение в дадения университет. Давам пример: УНСС от 2006 г. до 2018 г., при две поредни институционални акредитации, всяка от които за период от шест години, е с най-високата оценка и е на първо място сред висшите училища в България. Но получава за обучението на един студент от професионалните направления „Икономика” и „Администрация и управление” (около 85% от нашите студенти) по 693 лв. държавна субсидия на студент, колкото получават и над 20 висши училища, които обучават студенти в тези направления. Без никаква връзка с качеството на обучение и независимо от големите разлики в получаваните оценки от институционалните и програмните акредитации. При тази ситуация естественият стимул не е към повишаване на качеството на обучение, а към записване на колкото се може повече студенти. Друг е въпросът, че държавната издръжка е два пъти по-ниска от това, което плаща държавата за един ученик в гимназия. Оттук следват две послания към държавата. Първото е да повиши издръжката на посочените по-горе нискобюджетни направления или поне да я изравни със средното образование, и второто – да диференцира плащането съобразно качеството на обучение – тези университети, които имат по-висока оценка, дадена от Националната агенция за оценяване и акредитация, и осигуряват по-качествено обучение, да получават по-голямо финансиране.
- Парламентът реши платено обучение да има и тази година. УНСС възползва ли се от възможността да обучава срещу заплащане - в кои специалности?
- Народното събрание разреши да се продължи с една година приемът за платено обучение в държавни висши училища, но по силата на предишните промени в закона този прием е до 5% от капацитета, което е символично. В УНСС използваме тази възможност в две насоки. Едната е за второ висше „Право”, тъй като държавата финансира само едно висше образование за целия живот. И тъй като капацитетът ни е 260 студенти на година, сега ще приемем 13 по тази линия. Другата насока е, че в платено обучение приемаме студентите, които се прехвърлят от други университети в УНСС, защото за тях не получаваме държавна субсидия. Поради ниското държавно финансиране на нашите професионални направления за УНСС е все едно дали ще получава тези пари от държавата или от студента и затова предпочитаме да не „товарим” студентите. Полза от платеното обучение имат тези висши училища, в които държавните нормативи са много високи (до десет и повече пъти по-високи от нашия). Това им дава право и възможност да събират много големи такси от „платените” студенти. Считам, че в държавните университети не трябва да има платено обучение, но това означава държавата да осигури достатъчно финансиране. Нещо повече, в държавен университет не би следвало студентът да плаща такса – какво му е „държавното” тогава на този университет освен етикета. В това отношение ситуацията отново е абсурдна – студентът плаща две трети от държавната издръжка. Следва въпросът: Това държавно обучение ли е или публично-частно партньорство? Този проблем беше в основата на студентските протести срещу увеличението на таксите през тази година. Държавата трябва да вземе отношение по него и да го реши.
- Как ще коментирате поредните скандали във фонд "Научни изследвания"?
- Решаването на проблемите на фонд „Научни изследвания” минава през разработването и приемането на ясни правила за неговото регламентиране, функциониране, разпределение и контрол. Това трябва да се направи прозрачно и след широко обсъждане в съвета на ректорите, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Съюза на учените и всички други заинтересовани страни. Едно от най-важните неща е фондът да се структурира по научни области, в които да става конкурирането на проекти. Ясно е, че няма критерии, по които проект по атомна физика да се състезава с проект по икономика или управление. Има много начини да се направи такава методика. Например парите може да се разпределят съобразно броя на учените с научни степени в дадена област и т.н. Но трябва да е ясно, че парите например за научна област „Икономика, администрация и управление” са да речем 3% от фонда и тези проекти се конкурират помежду си за тези пари. Друг важен въпрос е да има ясна процедура за оценяване на проектите, изисквания за научни степени и длъжности на рецензентите, ясен арбитраж при контестации и т.н. Когато правилата са ясни и процедурите прозрачни, скандалите ще спрат.
- Вече почти месец българите протестират. Какви послания разчитате в протестите?
- В света като цяло, и в частност в България, се наблюдава изчерпване на познатия ни модел на представителната демокрация и обществото иска нещо ново в посока към пряка демокрация. В този смисъл считам, че политологическата наука е длъжник и трябва да ни даде варианти на такива модели, на стъпки в това направление. Като професор по макроикономика съм наясно, че несигурната обществена среда води както до преки, така и до косвени икономически загуби. Нито държавните институции и структури, нито частният бизнес могат да работят нормално при такава ситуация. В крайна сметка губим всички - губи цялата страна, губи цялото общество, независимо от това кой на коя страна е. Колкото по-скоро се нормализира обстановката, толкова по-малки ще са загубите, и обратно.
- Какво трябва да се промени във висшето образование?
- За не малка част от необходимите промени вече стана въпрос. Списъкът може да бъде продължен. Има обаче няколко основни неща, които следва да се имат предвид. Висшето образование в много голяма степен е саморегулираща се и самоуправляваща се система и това определя степента на академична автономия, която държавата трябва да му осигури. От друга страна, висшето образование е едновременно както силно консервативна структура, така и една от най-динамично развиващите се в съвременния свят. Трето, харесва ли ни или не, истината е, че съвременното висше образование е силно прагматизирано, бизнес ориентирано – оттук произтича необходимостта както от перманентна връзка с бизнеса, така и от обучение през целия живот. Считам, че работата по нов закон за висшето образование, извършена прозрачно и съгласувано между всички заинтересовани страни в тази важна за обществото област, би довела до решаване на по-голямата част от съществуващите проблеми.
Визитка
Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас
Бил е първият заместник-ректор на УНСС по времето на мандата на предшественика си
Преподавал е в Бостънския университет в магистърската специалност “Източноевропейски икономически реформи” и в Пирейския университет в Гърция в магистърската програма “Как да правим бизнес в България”
Има много научни публикации и издадени учебници по икономическите науки
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай