По идея в една корпоративна сделка между частни компании не би трябвало да има обществен заряд и проблем с това кой е купувачът. Когато обаче става въпрос за "Доверие" - най-голямата пенсионна компания в страната, която е акумулирала 1.8 млрд. лв. публичен ресурс от осигуровките на 1.25 млн. души, спокойно можем да говорим за изключение от правилото. Пенсионна осигурителна компания "Доверие" съставлява около една трета от пазара на допълнително задължително осигуряване и като такава е важно не просто да е ясно кой е собственикът й, а и той да може да гарантира с репутацията си, че тя ще бъде управлявана в интерес на клиентите й, вместо активите й да се източват към свързани компании. Нещо, което макар и в рамките на буквата на закона, е практика при някои от конкурентите й под снизходително бездейния поглед на регулатора - Комисията за финансов надзор.
Откъслечната информация за предстоящата продажба на "Доверие" обаче по никакъв начин не вдъхва... хм, доверие, че новият собственик ще е коректен. И това пролича и от първите реакции - оставката на оперативния мениджмънт на пенсионната компания и острата реакция на един от основателите и все още акционери в "Доверие" - синдикалната организация КНСБ. В свое становище до медиите тя оповести колко силно е разтревожена от липсата на прозрачност и данни за кандидат-собственика и допълни, че една подобна продажба може да заплаши не просто бъдещето на "Доверие", а да срине цялата пенсионна система в страната. КНСБ заплаши да изтегли и президента на синдиката като представител в надзора на дружеството и настоя за среща с премиера и регулатора.
Това, което се знае неофициално след близо двегодишни опити за продажба, е, че собственикът на 93% от пенсионната компания, австрийската Vienna Insurance Group, смята да прехвърли дела си на компания с неясна собственост. Зад сделката прозира интересът на мажоритарния акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев (виж по-надолу в текста), който има опит с това да използва парите на депозантите, за да финансира разрастването на собствената си бизнес империя. А цената е толкова феноменално висока, че от нормалния бизнес на "Доверие" (приходите от такси и комисиони) ще отнеме десетилетия да се изплати. Всичко това говори, че вероятно се купува не бизнесът по управление на активи, а възможността да се ползват самите натрупани средства, както й стабилните постъпления от над 200 млн. лв. годишно от вноски на осигурените.
Мистериозният купувач с минало на банкер
Според два независими източника на "Капитал" бъдещият купувач се казва United Capital Plc и вече е бил представен на КФН, без чиято благословия не може да влезе нов голям акционер. "Към този момент при нас няма внесено искане за промяна на собствеността на ПОК "Доверие"," каза обаче председателят на комисията Стоян Мавродиев, с което отказа повече коментари по конкретни въпроси. А те са много и съвсем скоро ще дойдат на дневен ред.
United Capital Plc e регистрирана през 2007 г. във Великобритания и оттогава няма дейност. Скромните на фона на сделката 2.8 млн. паунда капитал са разпределени между офшорна компания, фондация и едно българско дружество. Последното е "Риджънт кeпитал". То се управлява от Румен Нанов, който директно има малък дял и представлява един от другите му големи акционери - Posh Enterprises LLC, регистрирано на Сейшелите. Нанов от своя страна е бивш управител на първата фалирала банка по време на прехода през 1995 г. - "Агробизнесбанк". По същото време управители са още подсъдимите и оневинени през 2011 г. други членове на ръководството на банката Христо Александров и Христо Данов. Доскоро самото "Риджънт кепитал" все още има общ бизнес с Христо Данов. Малко преди фалита участие в ръководството на банката имат и Цеко Минев, и Ивайло Мутафчиев, които именно заради това са принудени да излязат от управата на Първа инвестиционна банка, в която и досега са основни акционери.
Управляващи на United Capital са Камелия Здравкова (31г.) и австриецът Гюнтер Рор (64 г.). Тези две имена отново водят към група българи около Нанов с бизнес в България и Австрия. Така например справка в австрийския търговски регистър показва, че част от тях включително и Рор, имат за съдружник руския гражданин Сергий Мастюгин, който влиза в надзорния съвет на руската банка Инвестбанк. Същата според източници на "Капитал" вероятно ще осигури поне отчасти финансиране за покупката на "Доверие". Инвестбанк е сред малките руски банки с 1.8 млрд. долара активи под управление. В руските медии Мастюгин е сочен за основен акционер на банката и управляващ на регистрирано в Хонконг дружество Asia Trade. Компания с подобно име - Asia Trade Management, е вторият голям акционер в United Capital заедно с "Риджънт кепитал".
"Капитал" успя да се свърже с Рор. Той каза, че сделката още не е приключила и на този етап не може да дава информация. Изявление от компанията може да има евентуално през следващата седмица, допълни той.
Предизвестеният купувач с настояще на банкер
Всичко около кандидата говори по-скоро за подставено лице на инвеститор. Прикритата собственост може да донесе разнообразни позитиви и за двете страни - VIG като публична компания във Виена може да си спести репутационния риск от сделка с неприемлив за някои акционери контрагент. А самият купувач може да използва маскарада за пред местните регулатори и за да може евентуално впоследствие да инвестира активите на фондовете на "Доверие" в собствените си бизнеси с по-малко сложни лупинги за прикриване на свързаността.
Най-активно спряганите имена на действителни кандидати за "Доверие" през последните два месеца бяха основният акционер на КТБ Цветан Василев и основният акционер в "Софарма" Огнян Донев. Няма информация в надпреварата за "Доверие" да се е включил друг независим инвеститор, а и това не изглежда вероятно поради краткия срок и поради факта, че компанията е набелязана за продажба отдавна и дори и при по-ниска цена, нямаше заявен друг интерес.
"Аз, Огнян Донев, не участвам в тази процедура", каза категорично Донев, след като КНСБ излезе със становище по сделката.
Цветан Василев не бе открит за коментар. По информация на "Капитал" през пролетта той е отправил есклузивна оферта за покупката на "Доверие" чрез едноличното си дружество "Бромак", което е мажоритарен собственик на КТБ. След дискусия с VIG според източниците на "Капитал" Василев е качил цената до малко над 150 млн. евро. Освен това при подготовката на договора за продажба е бил посъветван да смени "Бромак" с друго юридическо лице като купувач.
Сега по неофициална информация цената е набъбнала до 160-170 млн. евро - цена, която анализатори определят като далеч над справедливата и отвъд нормалната бизнес логика. За сравнение - печалбата на ПОК "Доверие" за 2014 г. е 14.4 млн. лв., или ако тя се запази такава, ще са нужни над 20 години, за да се изплати инвестицията. Вярно е, че с нарастването на активите печалбата в последните години плавно расте от 5 млн. през 2007 г., което може да свие този срок. Но вече започва да има натиск от регулатора за намаляване на таксите и комисионите, което ще ограничава растежа на печалбата.
Няма директни връзки на United Capital с Цветан Василев, но има косвени следи водещи към него. Сред най-силните е участието на прокуриста на "Риджънт кепитал" - Стоян Стайков, в ръководството на старо дружество заедно с дългогодишния директор "Инвестиционно банкиране" в КТБ Димитър Въртигов, който е и изпълнителен директор на инвестиционния посредник "Австрийско българска инвестиционна компания", който обслужва редица проекти на банката.
Друго свързващо звено е дългогодишният директор на "Техноекспортстрой" Емил Коцев, който участва заедно с Гюнтер Рор в няколко австрийски компании. Миналата година "Техноекспортстрой" беше приватизирана срещу 51 млн. лв. от "АТ инженернг 2000". Според източници, близки до сделката, купувачът е платил със заем от КТБ, а Коцев е консултирал тясно новия собственик.
Има и трета косвена връзка по линия на ВЕИ инвестициите на Румен Нанов. Според документ на ДКЕВР холдингът на Нанов - "Солар холд", е имал договорено проектно финансиране за изграждането на 76MW соларни паркове от австрийската Donau Finanz. Последната бе сред кандидатите за приватизация на "БДЖ - Товарни превози" и се коментираше, че представлява интереса български инвеститор. Според едни източници това е бил Цветан Василев. Други обаче сочеха Христо Ковачки.
Ако се съди по реакцията на оперативния мениджмън на "Доверие", конфигурацията зад бъдещия нов собственик явно не е лицеприятна, щом ръководството вече е подало оставките си. Най-важният въпрос обаче е дали той е достоен и за клиентите на компанията. Оттук нататък само регулаторът в лицето на Комисията за финансов надзор, която определя себе си като "стожер на финансовата стабилност в небанковия сектор", може да реши съдбата на "Доверие".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай