Идеята на земеделското министерство за нови стандарти, които да показват, че стоките на витрината са 100% от българска суровина, взриви недоволство у производителите.
Водещи предприемачи от хранителния бранш я определиха като "кух пиар" и недопустима намеса на държавата в производството.
Реален бил и рискът да се погази принципът на Европейския съюз за свободно движение на стоки, услуги и капитали.
Авторът на идеята - аграрният зам.-министър Явор Гечев, заяви пред "Труд", че новият БДС ще е доброволен, а не задължителен. Стандартът нямало да наруши европравилата.
И новото правителство се вгледа в софрата на българина и мигом се хвана за храната. Нов стандарт (БДС) за родните стоки, който да е своеобразно лого за гарантирано качество и най-вече инструмент за стимулиране на родното производство, обяви аграрният зам.-министър Явор Гечев.
Рецептата му за успех е простичка - новият стандарт да отличава само продукти, произведени от 100% български суровини.
Предприемачите от преработвателния бранш у нас обаче посрещат на нож идеята и са категорични, че държавата не бива да се намесва по този начин в бизнеса.
Те са категорични, че е на път да се престъпят европейските правила за общия пазар на ЕС, а зад действията на Явор Гечев съзират популизъм и евтин пиар по изпитаната рецепта на кабинета "Борисов".
Бившият министър Мирослав Найденов умело показа, че създадените по негово време стандарти "Стара планина" за колбасите, БДС за млечните стоки, стандарт "България" за хляба и брашното и браншови стандарт за лютеницата помпат добър рейтинг.
"Маркетингът на компаниите и това какви продукти се пускат на пазара е работа на фирмите от бранша, а не на държавата. В коя нормална държава министри се занимават с рецептури на продукти и стандарти? Писна ми от кух пиар. Ако иска държавата реално да направи нещо, то да спре контрабандата при месото или на плодовете и зеленчуците", възмути се пред "Труд" Кирил Вътев, собственик на месопреработвателно предприятие.
Той посъветва администрацията, вместо да гледа в пържолата, да насочи своите усилия към суровината, т.е. към животновъдството. "Има опасност субсидиите за говеда да бъдат порязани, как тогава ще имат стимули производителите да произвеждат повече? Крайно време е да спрем да сме бананова република, която изнася житото, да развием животновъдството, което да го ползва за фураж, и да започнем да създаваме продукт с добавена стойност", добави Вътев.
Млечният сектор също е на мнение, че няма как сиренето и кашкавалът да са изцяло от родни суровини. "Няма как да се направи сирене или кашкавал 100% с български суровина. Нека този зам.-министър да каже откъде ще вземем маята? В България мая за подсирване не се произвежда, купуваме я от Дания, Холандия, Турция и т.н. Явно администрацията е далеч от материята и не я познава", коментира пред "Труд" Симеон Присадашки, собственик на млекопреработвателно предприятие.
"Най-важното за БДС стандарта при млечните стоки е какво е качеството на млякото. ЕС е поставил общи параметри за качествено мляко. Всичко останало е чист популизъм", заключи Присадашки.
Производители на хляб пък се питат дали няма да се нарушат евронормите. "Не трябва да се забравя, че България е част от общия пазар на ЕС, на който в пълна сила важи принципът за свободно движение на стоки, услуги и капитали.
Подобно ограничение - за част от продуктите да се изисква 100% българска суровина, рискува да влезе в конфликт с този принцип", коментира пред "Труд" Димитър Людиев, хлебопроизводител.
Той припомни, че ако искат преференции за родните си стоки, държавите в ЕС могат да ги защитят като специфични продукти пред ЕК, но не и да налагат ограничения своеволно.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай