Повторната рецесия и трудностите, които обхванаха Европа през последните месеци удрят все по-сериозно и българската икономика. Ако към това като се прибави и политическата криза, която допълнително влошава бизнессредата, картината не изглежда много добра. През май индустриалното производство в България се е свило за трети пореден месец спрямо година по-рано, показват данните на НСИ. Понижението е с 6%, по-скромно е то на месечна база - с 2.7%.
Индустрията се доказа като най-жизнеспособния сектор от началото на кризата, като именно нейният износ беше двигател на възстановяването на българската икономика, но заради рецесията в еврозоната започна да се забавя. Първият сигнал за нарастващ песимизъм бяха оценките за бизнесклимата, които не бяха много позитивни. Подобен спад в няколко поредни месеца имаше в края на миналата и началото на тази година.
Засега очакванията също са противоречиви, още повече че политическата криза притеснява доста от бизнеса, заради несигурността, която създава. Охлаждането на промишлеността поставя под въпрос дори и актуализираната прогноза на правителството за икономически растеж от 1% през тази година. Така например през първото тримесечие индустрията увеличаваше производството си, но брутният вътрешен продукт (БВП) нарасна едва с 0.1% на тримесечна база и с 0.4% на годишна.
Рецесията не е малко вероятна
Анкета на Капитал Daily сред представители на индустрията и анализатори показа, че се очаква забавяне на растежа, но не и свиване на брутния вътрешен продукт. Причината за това е, че индустриалният сектор осигурява около една трета от общото производство в държавата, а останалата част се дължи на услугите и земмеделието.
От значение за икономиката обаче ще е дали през втората половина на годината ще има общо разведряване на световната икономика, което да повиши търсенето от България и така износът на индустриална продукция да продължи.
"Очаквахме по-силни данни за този месец, защото приемахме знаците за възстановяване на германската икономика като предспоставка за по-силен растеж. Това обаче не се реализира и причината не са само секторите, ориентирани към вътрешното търсене, но и тези, които са ориентирани към експорт.
Същата ситуация се наблюдава и при индустриалното производство на държавите от Западните Балкани и за това сигналите не трябва да се подценяват. Българската индустрия обаче дава само около една трета от брутния вътрешен продукт и за това спад на активността й не може да е достатъчна причина за свиване на икономиката. Фактът, че от 23 сектора само едва няколко има растеж подсказва, че най-вероятно са влияли и други фактори и затова е възможно след един месец да видим ревизия в данните в посока нагоре", коментира Кристофор Павлов, главен икономист в Уникедит Булбанк.
Подобно мнение изрази и ръководителя на отдел "Анализи" в "Елана" Цветослав Цачев. "Ако до първите четири месеца на годината можеше да се говори, че има няколко силно засегнати сектори, то през май вече се усеща доста по-широк спад на производството и разрастване на проблемите. Все още обаче смятам, че това е временно и през второто полугодие ще има глобално подобряване на икономическите условия.
По тази причина не очаквам и свиването на индустриалното производство да се последва от ново увеличение на безработицата", каза той. Данните за прозиводството на месечна база показват, че има само четири сектора, в които компаниите са повишили производството си през май. Това са добивът на метални руди - с 11.2%, на минерални суровини – с 9.4 на сто, производството на напитки - със 7.2%. Увеличава се и продукцията на металургичните компании, но само с 1.5 на сто.
Всички останали браншове на индустрията свиват производството си. Сред тях се нарежда дори и хранително-вкусовата промишленост със спад от 4.2%. Текстилните компании са намалили производството на дрехи с 6.9 на сто спрямо обемите от април. Машиностроенето се свива с 5.5%, а химическата промишленост - с 2.2 процента.
Стоителството отново тръгва надолу
Строителството отчита също сериозен спад от 10.8% през май спрямо същия месец на миналата година. По-голямо е намалението в т.нар. инженерно строителство, където намалението е с близо 14%. При изграждането на сгради понижението през този май спрямо миналия е 8.5%.
На месечна база спадът в сектора пък е 4.2%, с което месецът се записва като най-лошият от началото на 2013 г., която започна с плахи положителни резултати. И тук, както и при данните на годишна база, по-ясно изразено е "потъването" на инфраструктурното строителство. Очакванията на сектора за 2013 г. са тя да е по-тежка от предходната. Според бранша липсва сигурна среда, която да даде възможност на фирмите да покажат положителна тенденция. Противоречиво е развитието и на крайното потребление, за което може да се съди по данните за търговията на дребно. Според НСИ то се свива с 0.3% през май спрямо април. На годишна база обаче има увеличение от 1.5%, след като през април продажбите нарастваха дори двойно по-бързо – с 3.1%.
Търговията на дребно измерва доверието на домакинствата и склонността им да харчат. На практика обаче това изследване не е винаги е точно и се разминава са данните за потреблението от националните сметки, които се публикуват на по-късен етап.
От разбивката по отделни видове стоки се вижда, че растат продажбите на стоки са краткотрайна употреба – храни, напитки, облекло и обувки, лекарства. Падат обаче продажбите на компютри и мебели, които струват по-скъпо и продажбите им растат в периоди на високо потребителско доверие. Така или иначе в следващите месеци погледите на бизнеса през следващите месеци ще са насочени към еврозоната и към страната, където политическата криза и вакуум в икономиаката не чертаят положителни перспективи.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай