БСП и ДПС се заканиха да извадят наяве българските собственици на офшорни фирми, защото, според Сергей Станишев, "това е почтеното към хората в България, това трябва да се знае". Икономическата обосновка на тази мярка бе изложена от депутата от ДПС Йордан Цонев, според когото трансферът на капитал от България към офшорни зони е 16 милиарда и тази практика трябва да се пресече.
Новият приоритет бе обявен в сряда като част от пакета социално-икономически мерки, внесен от кабинета "Орешарски", целящ да демонстрира, че управляващите работят в интерес на обществото. Вземането на прицел на офшорките се оказа елемент от цялостната пропагандна кампания, подета от БСП и ДПС срещу президента Росен Плевнелиев, "провинил" се пред тях с противопоставянето си на избора на медийния магнат и досегашен депутат от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Политическата акция на двете партии бе предварително подготвена от анонимно "журналистическо разследване", лишено от фактологични доказателства, според което по сметки на Росен Плевнелиев в офшорни компании са вложени 1 млн. долара, които Плевнелиев взел от германската компания "Линднер", с която е работил допреди назначаването си за министър на регионалното развитие през 2009 г.
Документи, доказващи уж финансирането на сметките на президента, бяха публикувани първо в сайт, създаден десет дни преди публикуването на компромата. След това публикацията на сайта изчезна, за да се появи в медиите, контролирани от Делян Пеевски и Корпоративна търговска банка - ТВ7, "Телеграф", "Монитор" и други.
Проверка в базата данни на лица и фирми в офшорни зони, качени на портала "Офшор лийкс", на които се позовава "разкритието за парите на президента", бе направена от сайта "Биволъ". Той публикува всички имена на физически лица в базата данни, които имат славянски окончания на фамилиите. Там няма следи от фамилията Плевнелиев.
Компроматът предизвика опровержението на държавния глава, а в сряда такова бе дадено и компанията "Линднер".
"Фирма "Линднер" е международна публична компания с 50-годишна история, която оперира в десетки страни, по целия свят. Доброто име на фирмата, част от която е бил г-н Плевнелиев, е от ключово значение за нашия успех. Ние не бихме искали то да бъде замесвано в каквито и да е неверни твърдения или действия, уронващи престижа на компанията", заявиха от компанията, като категорично отрекоха твърденията.
Без офшорки на търговете за обществени поръчки
Говорейки за пакета от мерки на правителството, депутатът от ДПС Йордан Цонев каза, че е "необходимо да се въведе забрана за участие на офшорни фирми в обществените поръчки".
Тази мярка бе залегнала в първоначалния план "Орешарски" и отпаднала от програмните му приоритети, внесени в парламента при избора на правителството. Впоследствие премиерът Орешарски обясни, че няма отказ от тази мярка, но отпаднала от първоначалния план, защото била по-маловажна.
"Цялата икономическа световна общественост е на мнение, че тези икономически практики са неправилни и ощетяват гражданите и по непотвърдени данни около 36 трилиона изтичат към офшорните зони от държавите от ЕС. За България се споменава, че тази сума около 16 милиарда. Ние сме подготвили специален пакет от мерки за пресичане на този трансфер на капитали”, заяви Цонев.
"Няма да приемем абсолютно никакви аргументи, че това ще пресече инвестиционния климат в страната. По-добре без инвестиции, отколкото със заобикаляне на данъчните облагания и изтичане на национален капитал от страната”, посочи Цонев и допълни, че трябва да се пресече контрабандата и източването на ДДС през финансови схеми.
И сега в Закона за обществените поръчки има известно ограничение за офшорното участие на компании в търгове и конкурси. Те могат да кандидатстват, но с представяне на доказателство за реално съществуване на компанията и обявяване на членовете на управителните органи. Капиталът обаче остава скрит, което обезсмисля предните изисквания за прозрачност.
Председателят на ЕНП Мария Капон напомни, че по време на тройната коалиция като депутат от 40-то Народно събрание е предлагала нееднократно на БСП да се ограничи участието на български юридически лица с офшорен капитал да участват в обществени поръчки и да имат достъп до еврофондовете. "Те обаче отказаха, и ето сега се сещат", каза тя пред Mediapool.
Ще се вадят имена на българи с офшорки (както се извадиха имена на собственици на сметки в Швейцария)
Сергей Станишев от своя страна обяви, че парламентарната група на БСП ще поиска финансовият министър да отправи питане до офшорните зони за всички фирми, на които краен собственик са български граждани.
"Това е почтеното към хората в България, това трябва да се знае и институциите в България трябва да направят подобно усилие", обоснова се Станишев.
Последва незабавно обявената готовност на финансовия министър Петък Чобанов да изпълни заръката. "Първото действие, което ще предприема, е да говоря с кипърския министър на финансите", каза пред журналисти в кулоарите на парламента министърът.
"Оттам нататък технически ще предприемем необходимите действия със съдействието на експертите от Министерството на финансите, за да проверим по какъв начин може да се изиска тази информация , имало ли е до момента подобна практика. Така или иначе това е общоевропейска дискусия, която има конкретни резултати, така че това не е нищо различно от насоката, в която ЕС върви по тази линия”, заяви Чобанов.
"Това е дискусия в Европа, която все още не е разрешена, продължава да се действа по нея и няма да се различаваме от самите европейски практики”, допълни той.
На въпрос дали следва да има промени в данъчните закони за ограничаване на изнасянето на пари в офшорни фирми Петър Чобанов каза: "Това ще бъде поставено на широка дискусия, тъй като самият подход на правителството по такива важни теми и проблеми да бъдат ангажирани заинтересованите страни, обществото, така че да въведем в тази страна предварителната оценка на въздействието, която без такива дискусии не се получава. Ще действаме в такава посока”.
Кампанийните намерения на сегашният финансов министър приличат много на пропагандния шум, който бе вдигнат преди три години с "тайните пари" на български граждани в швейцарски банки. Тогавашният шеф на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов отиде до Германия да му дадат имената на български граждани със сметки в Швейцария от изнесени от швейцарски банки масиви с информация за техни задгранични клиенти. Стефанов дори обяви, че около 400 млн. евро са укрити в Швейцария от български граждани.
Шумът стихна, а обществото не разбра кой и колко има пари в Швейцария и забрави, че тогавашният финансов министър Симеон Дянков се кани да пита официално Швейцария няма ли да наруши банковата тайна и даде информация за българските вложители. А пък ние в замяна да дадем имената на швейцарци с депозити в наши банки.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай