Малка фирма за дограма в беден провинциален град внася през февруари 400 лв. за ДДС и осигуровки. Малко след това счетоводителят, който смята, че задълженията към хазната са платени, получава първата изненада от въвеждането на т.нар. единна сметка от 2013 г. - 300 лв. са отишли за покриването на неплатени лихви върху забавени осигуровки. Самите вноски са направени. Останалите 100 лв. са разпределени по 50 лв. за ДДС и 50 лв. за осигуровки.
В най-тежката икономическа криза, когато дори държавата спря да се разплаща с бизнеса, фирмата натрупала дълг към хазната. След време успяла да събере главницата за осигуровки, платила ги, вече се разплаща редовно, но пари за натрупаните 300 лв. лихви все не остават. В края на 2012 г. обаче държавата намери начин да си събира и тях, без да натоварва административния си капацитет - с въвеждането на единната сметка, обяснена с много благородната идея да се спестят на бизнеса разходи за банкови такси. С нея всички данъчни и осигурителни задължения към бюджета се плащат накуп с едно платежно, без да се внасят отделно сумите за данъци, за осигуровки и т.н., което е добре.
Лошото е противоконституционната, според много експерти, промяна на реда на вземанията - за каквото и да се внесат пари, системата автоматично ги праща за покриване на най-стария дълг, независимо че сумите са за осигуровки, пък са
отишли за данъци или още по-лошо - за лихви
Преди длъжниците можеха да избират какво да плащат - дали корпоративен данък, дали ДДС, дали данък общ доход или осигуровки и за кой точно период. Обикновено избираха да внесат за осигуровки, тъй като лихвите там бяха почти два пъти по-високи. От 2013 г. са изравнени с тези за данъци. Плащаха и първо главниците, защото лихви върху лихви не се трупат и така не се увеличава дългът им.
В историята с малката фирма за дограма спестените пари от намалението на банковите такси заради единното платежно нареждане са 2 лв. на месец. В същото време върху 300 лв. дълг за данъци и осигуровки, които по новия ред се оказват неплатени, понеже са отишли за стари задължения, за месец лихвата е минимум 30 лв. (10% плюс основния лихвен процент). Разчетите на финансовото министерство показаха, че единната сметка ще спести около 50 млн. лв. от банкови такси на бизнеса, но никой не каза колко евентуално ще го натовари с трупането на нови лихви.
Има логика в аргумента на бившия депутат от ГЕРБ Менда Стоянова, че всеки трябва да е изряден към бюджета и щом не си е платил дълговете, не може да се оплаква. Но щеше да е хубаво държавата да е също толкова принципна и като платец. ГЕРБ спря да се разплаща към фирмите за свършената работа. Така към края на юни 2009 г. бизнесът чакаше от държавния бюджет и общините 166 млн. лв. В края на същата година обаче дългът вече е почти 800 млн. лв.
Бизнесът настояваше за лихвена ваканция по просрочия, които са натрупани заради забавените плащания на държавата. Не само не ги получи, но държавата си извоюва поредната преференция като длъжник спрямо частния сектор. Бившият финансов министър Симеон Дянков измисли схема за разплащане, с която не само не плати лихви на фирмите, но и ги наказа, като им даде по-малко от дължимите пари. Тези, които искаха да си получат дълга от държавата, трябваше да се съгласят да го направят срещу 7% удръжка, прибрана от Българската банка за развитие като лихви. Държавата си има и още едно "осигурително облекчение" - тя съвсем законно внася осигуровките за своите служители на 3 месеца вместо ежемесечно, както го прави бизнесът. Така на практика два месеца не плаща, но и не дължи лихви.
В края на 2012 г. сумата на държавния и общинския дълг към бизнеса намалява, но все пак е достатъчно голяма - 285 млн. лв. Отделно е забавеното ДДС от над 360 млн. лв. И въпреки че бюджетът продължава да е голям длъжник на фирмите, от ГЕРБ решиха насилствено да си събират всичко - и лихви, и главници, без данъчните да си мръднат пръста - като променят поредността на вземанията чрез единната сметка.
Счетоводителите пък твърдят, че с новия ред за плащане, който трябваше да ги облекчи, отчетите им се превръщат в ад,
защото постоянно трябва да следят кое плащане за какво е отишло, преди да ги напишат. Малка утеха е, че от НАП дадоха възможност това да става онлайн чрез т.нар. персонален идентификационен код (ПИК). Административната тежест според счетоводителите не намалява, след като постоянно трябва да се проверява нещо, а банките междувременно са увеличили таксите така, че да компенсират загубите си от въвеждането на единната сметка.
Единната сметка може и да се заобиколи и парите да отиват за това, за което фирмата иска да плаща - като си поиска сама изпълнително дело, тъй като сметката не действа при принудително изпълнение на вземанията, казват от НАП. В този случай на практика длъжникът сам трябва да повика данъчните и да им каже имам такива и такива задължения, не мога да ги погася накуп, мога да плащам по толкова, нека видим за какво по колко пари да отиват. Това обаче е нож с две остриета, защото може да се стигне до запори на част от имуществото, на сметки и т.н., за да се гарантира покриването на дълга.
"Благодарение" на законодателните инициативи на ГЕРБ последна спокойна данъчна година ще имат и хората, които получават възнаграждения по граждански договори или за авторски права и досега им удържаха авансово данъка. След въвеждането на плоския данък от 2009 г. при изравнителните декларации хората обикновено няма какво да доплащат. Декларацията се попълва, пуска се по пощата и човек забравя за данъчните. От тази година обаче платецът на дохода няма да удържа данъци за последното тримесечие, а получателят им сам ще трябва да ги внесе с подаването на годишната данъчна декларация. От ГЕРБ пак се оправдаха с грижа за хората - така те ще могат да се възползват от 5% отстъпка в данъка за ранно плащане. Сега не могат да я вземат, защото тя се ползва само ако има доплащане. Можеше обаче да се въведе възможност 5-те процента да се възстановяват и при рано подадени декларации, дори да няма дължим данък. За това обаче данъчните трябва да поработят, за да изготвят ревизионен акт за възстановяване.
По новия ред тормозът е само за хората
Вече всеки с доходи извън трудови правоотношения, данъците върху които се удържат от платеца, ще трябва да си губи времето да плаща на крака. Платците на дохода пък трябва да подават нова декларация всеки път, когато внасят данъка в НАП, което ще рече или всеки месец, или на тримесечие. Според експерти зад този нов ред, пак въведен "в интерес на хората", се крие възможност да се освободи ресурс за покриване на стари техни задължения. Когато платецът е работодателят, държавата не може да вземе парите за стари дългове, но когато платецът си ти, това вече става възможно. И с тях от 2014 г. ще се покриват дори отпаднали заради 5-годишна давност дългове, ако човек не е отишъл в НАП да подаде специална декларация за отписването им, тъй като те не могат да се анулират автоматично. В момента тези дългове не са включени в единната сметка, но само за година, за да се даде възможност на хората и фирмите да си ги отпишат.
Излиза, че единствената полза от единната сметка е за бюджета, тъй като тя даде възможност да се събират старите дългове без никакво усилие от страна на администрацията. За хората остават само негативите. Малко успокоение е, че в нея не влизат дълговете към съда, МВР, прокуратурата и др., които се плащат по отделни сметки на самите институции. Така няма опасност човек да си внесе гаранция за свобода и с нея да се покрият дългове за осигуровки и данъци. За стари дългове няма да отиват и парите по индивидуалните партиди за втора пенсия на хората, които също останаха в отделна сметка, за да им се гарантират правата. Некоректните работодатели обаче и без това не внасят там, а данъчните нямат голям стимул да събират тези пари, понеже те са лични пари на хората и не влияят на бюджета.
Сега надеждите са в Конституционния съд, който беше сезиран от депутати за противоконституционното смесване на данъчната и осигурителната система. Ако той реши, че наистина е противоконституционно парите за осигуровки да отиват за покриване на стари дългове, дори и лихви, ще трябва да бъде гласуван пак ред, който запазва предназначението на парите. За това обаче ще трябва парламент.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай