След няколко години настояване от големите асоциации в земеделския сектор за изготвяне на спешна програма и план за подобряване на напоителната инфраструктура в страната земеделското министерство съобщи, че е започнало работа по проблема. В момента се водят разговори със Световната банка, която да подпомогне изготвянето на цялостна стратегия за подобряване на хидромелиоративния сектор, както и за подготовката на критериите към бъдещото еврофинансиране за такъв тип инвестиции. На този етап не е ясен бюджетът по договора, нито крайният срок за изпълнението на проекта.
Стратегия с помощта на Световната банка
В последните месеци са започнали разговори със Световната банка за стартиране на съвместни проект с България. Работата е на начален етап - в момента се водят разговори по текстовете от бъдещия договор. Целта е с помощта на институцията да бъде изготвена цялостна стратегия за напояването, както и да се направи преглед на състоянието на съоръженията, необходимите инвестиции и нормативната база в отрасъла. Чрез проекта трябва да се изготвят и правилата за подбор на инвестиции в сектора, включително и чрез бъдещите европрограми. От земеделското министерство не съобщиха на този етап колко време ще продължи работата по проекта, нито какъв ще е бюджетът по него. Тази информация щяла да бъде оповестена след подписването на договор със Световната банка.
Лошо състояние на инфраструктурата
Въпреки че има спорове около официалните оценки и все още няма единни данни в какво състояние е напоителната инфраструктура в страната, големите земеделски организации от години настояват да започне модернизацията й. Според данни на най-големите сдружение на практика в последните 20 години не са правени инвестиции в този тип инфраструктура, като в момента загубите на вода по трасето са огромни, а такава не може да бъде осигурена за редица региони. Според данни на държавната фирма "Напоителни системи" към момента над 5.3 млн. дка земеделски земи са годни за напояване.
Същевременно обаче вода се ползва за между 220 и 270 хил. дка годишно, предимно в централните части на страната. Въпреки че от години има възможности за създаване на сдружения за напояване по райони, които да обединят ползвателите на вода, тази възможност така и не доведе до конкретни резултати. Според официалните числа в страната са регистрирани 89 такива дружества, от които реално работят едва около 15. Те пък ползват скромния 1% от хидромелиоративния фонд в България.
Eвропари за инвестиции
Въпреки че през този програмен период имаше възможност България да отвори мярка за подобряване на напоителната инфраструктура в страната в програмата за развитие на селските райони, това не се случи. От земеделското министерство обаче планират такава да има в бъдещата земеделска програма, която трябва да стартира от 2014 г., именно заради което и предстоящото писане на обща стратегия изглежда закъсняло.
Модернизацията на напоителните съоръжения ще бъде заложена по схема за насърчаване на колективни инвестиции, като все още не е ясно как ще се кандидатства за нея, тъй като ведомството е сериозно закъсняло с писането на програмата. Една от възможностите е парите да се усвояват от организации на ползватели, периодично се появява и идеята проекти да може да подава и държавното дружество "Напоителни системи", стопанисващо инфраструктурата в страната. На този етап не е и ясно каква част от еврофинансирането ще бъде отделена за този тип инвестиции, като фермерите настояват мярката да бъде приоритетна.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай