Сако, панталон, риза, вратовръзка – едва ли има мъж, който поне веднъж в живота си не е обличал костюм.
Някои го носят всеки ден по принуда, други се харесват с такова облекло. Малцина обаче знаят, че зад мъжкия костюм има 150-годишна история, която сменя имиджа от първоначалното му предназначение да бъде военна дреха и го превръща в част от гардероба на всеки съвременен мъж. И то без да носи дори и полъх от символиката на бойното поле, войната или военния строй, пише Executive Style.
За някои костюмът е символ на власт. За други – неудобна клетка. Макар да е отнел столетие и половина обаче, процесът по превръщането на костюма в символ на модерно и изискано облекло е факт и едва ли някой може да го оспори.
Костюмът е направен да подчертава мъжката физика и мускулатура, посочва дизайнерът Мат Дженсън, който прави облеклата на M.J. Bale. И докато цветът и дизайнът подлежат на промяна, има много елементи, които се запазват непроменени през годините.
Начинът, по който се скрояват раменете в класическите костюми, все още напомня на военните униформи.
Плоските и колосани ревери еволюират от традиционните високо вдигнати яки в британската армия или военноморския флот, които били направени така, че да предпазват войниците от студ.
Тези, в днешно време доста безполезни, но понякога скъпи и „обгрижвани“ от страна на бижутери и дизайнери ръкавели, са имали голямо приложение в миналото – войниците са ги използвали, за да навиват ръкавите си и да ги закопчават, за да не дразнят раните си по ръцете. Свалянето на сакото е било нещо немислимо – работата по риза е била позволена само на търговците.
В първоначалния си вид костюмите не са имали днешната позната и удобна форма. И ако днес седенето със сако е удобно, това се дължи на поправките в дизайна (и най-вече на цепките в задната част), направени заради ездачите на коне по време на Викторианската епоха.
Според шивачите на Севил Роу, известната улица за мъжко облекло в централен Лондон, еволюцията на мъжкия костюм, стигнал до нас в днешния си вариант, е отнела близо 150 години. Знае се също така, че индустриалната революция също има роля за превръщането на костюма в част от корпоративната култура на компаниите, тъй като именно тогава възниква понятието „костюмари“ и изискването хората да се обличат официално за някои видове длъжности.
Днес обаче фокусът е другаде – върху комбинирането на модните форми и удобството. Дизайнерите се стремят да създават по-практични неща, да използват по-леки материи. Набляга се и на такива платове, които не се мачкат, модели, които лесно могат да бъдат сгънати и сложени в куфар, да съхнат бързо и да не поемат миризми.
Джон Кътлър е собственик на бранда J.H. Cutler и е посочен в топ 10 на най-известните шивачи в света от списание Forbes за изминалата година. Семейството му шие мъжки облекла от 127 години.
Според Кътлър костюмите ще продължават да играят голяма роля в живота на мъжете, тъй като нито една друга дреха не може да даде толкова много информация за човека, който я носи.
"Формалността, приемствеността в някои сфери на живота, като посещаването на по-изискани клубове и бизнес вечери, банковата област, правото... там носенето на костюм е пожелателно, защото показва както уважение към хората, така и че човекът също е достоен за уважение.“
Може, разбира се, да се заложи както на нещо конвенционално и традиционно, така и на индивидуален подход при избора на костюм. Личният избор винаги прави впечатление, особено ако е по-нетрадиционен, и също говори доста за индивидуалността на човека, който носи дрехата. „Хората може и да казват, че това е униформа, но всъщност не е така. Защото те все пак имат право на избор за цвят, кройка, материя“, казва Джон Кътлър.
Той разказва за поръчка от бивш командир на руска ядрена подводница, който поръчал костюм за 20 хил. долара, направен от най-фина вълна. Сред най-скъпите му поръчки е и една за 50 хил. долара, срещу които клиентът получил палто от вълна от викуня – рядко животно, подобно на ламата.
Днес едни от най-големите и известни дизайнери не спират да експериментират и да наблягат на индивидуалността на човека. „Аз продължавам да се интересувам, да разучавам и подобрявам начините за постигане на съвършенство в ушиването на мъжкия костюм“, споделя Джорджо Армани. „А най-важното е онзи, който носи дрехата, да се чувства удобно и уверено в нея.“
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай