Изяждаме 50 на сто от доходите си
Едуард Стойчев има икономическо образование - магистърска степен по макроикономика. От повече от 20 години обаче се занимава изцяло с производство и търговия на хранителни продукти и козметика. Поста председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) заема през 2010 г. Комисията е контролен орган, който регулира продажбите на храни на едро в страната. Не разполага с регионални структури, а централната се намира в София. През 2012 г. Едуард Стойчев завършва и училище за политика. Женен е, с две деца.
- Г-н Стойчев, преди време направихте прогноза, че и за този Великден храните на трапезата ни ще поскъпнат с 15 на сто, вече можете ли да я потвърдите или отречете?
- Проблемът е, че ще трябва да я потвърдя. Нещата, които ще ползваме на трапезата на празника и след това, продължават да поскъпват. Стабилни като цени са само агнешкото, хлябът и захарта. Но нашите картофи са с 85 на сто по-скъпи спрямо миналата година, а вносните скочиха със 71%. Повече харчим за зелените салати – с 60 на сто спрямо предходната година, а останалите зеленчуци са с по 21% по-скъпи. Така че със сигурност храната за празничната ни трапеза ще е с 15 на сто по-скъпа и дано не скочи още. Дочувам от хора от бранша, че липсата на български продукти ще бъде компенсирана от засилен внос. Това е добре, защото макар и да ядем вносни продукти, поне ще бъдат по-евтини за джоба на потребителя.
- Служебното правителство обеща да преговаря с големите търговски вериги да не оскъпяват прекалено продуктите по празниците с безбожни надценки, успя ли да го направи?
- Това в момента според мен става, не мога обаче да го потвърдя за всички продукти. Но аз лично проверих в една от големите вериги и установих, че българско агнешко месо се продаваше на 12,95 лв., при положение че само месец преди това цената му беше от 15 лв. до 18 лв. за кг. Това означава, че или те са си свалили цените, или не дай Бог, са извили ръцете на нашите животновъди и производители. За нас като потребители обаче тези цени са доста по-приемливи.
- Възможно ли е да се постигне споразумение на добра воля между производители, търговци и правителство, при положение че става въпрос за пазарна икономика?
- Възможно е да се постигне само чрез феърплей. Има едно сериозно раздвижване в отношенията между производителите и големите вериги. Нищо не се променило в самите договори обаче. Аз очаквах, че в срещите на българските производители в Пловдив и Велико Търново, които се състояха последните уикенди на миналия месец и на които присъстваха и търговските вериги, ще се постигнат повече споразумения. На тези срещи присъстваха икономическият и земеделският министър. Определено стана ясно, че има огромен интерес към нашите малки производители, които не работят с вериги и не са на стоковите борси и тържища, които аз контролирам. Над 100 такива производители дойдоха и аз съм признателен, защото на тези работни уикенди присъстваха и представители на банките, които ги кредитират. Също така, ако трябва да чакат от всяка една верига прословутите байъри, които гледат толкова надменно нашите търговци и производители, щяха да загубят много време. Отделно пък ако трябва да обикалят и държавните институции, които са няколко на брой, то половин година най-малко ще отиде в ходене по мъките – разбирай, по бюрокрация. А така свършихме работа за по осем часа.
- Как ще коментирате информацията, която един депутат преди време огласи, че по 700 млн.лв. месечно печалба изнасят чуждите големи търговски вериги навън? И какво ще стане, ако и нашите производители започнат да изнасят стоката си зад граница?
- Тази печалба на чуждите търговци е наистина много сериозна. Тя е изсмукана от нашите търговци вносители и от нашите производители и преработватели. Има огромна разлика в доставната цена и онази, която плащаме ние, потребителите на щанда. Разликата е печалба за веригите, която излиза навън. Но нищо не отива при българския производител, преработвател или търговец нито за реинвестиции, нито за заплати и осигуровки. Това е огромен проблем, тъй като този голям ресурс от по над 700 млн.лв. на месец изтича навън, а не се влива в българската икономика.
- Търговците отдавна се жалват от големите надценки и такси, с които ги дерат веригите, няма ли кой в държавата да ги чуе и да регулира това?
- Има кой да регулира, обаче това не се случва. Аз съм член на работната група, която се занимава с този въпрос към Министерството на икономиката от две години. Първо се предвиждаше отделен закон, който да регламентира този проблем. Но вижте какъв е парадоксът, всички се обединихме около становището, че един закон от 13 страници много трудно и бавно щеше да мине през всички перипетии в парламента и щяхме да загубим по наши сметки около година и половина време. И затова ние решихме да направим само промяна в закона за защита на конкуренцията. Внесохме предложение в парламента и то там си и остана. Минаха вече две години.
- Можете ли да посочите конкретен виновник за това?
- Не, не мога. Уж всички експерти сме единодушни, но като се тръгне по веригата, някъде стават пробойни и процесът зацикля и се бави с месеци и години.
- Как ще коментирате поскъпването на картофите, което май е най-драстично сред зеленчуците – защо се случва?
- Обяснението е, че сме в зависимост от вноса на картофи. Т.е. вносителите диктуват тези цени, тъй като български картофи няма. Проблемът е много сериозен, защото посадъчен материал за наши родопски и самоковски картофи почти изобщо няма. Всички работят вече само с вносни сортове, които са по-устойчиви и имат по-голям рандеман на единица площ. Те са специфични за българския вкус, но няма друг изход. Българските производители са много разпокъсани и най-крупните отглеждат най-много по 1000 декара. Това е почти смешно, ако не беше трагично. Тези производители имат проблем и със съхранението на своята продукция – нямат необходимите помещения. Резултатът е, че не ги съхраняват правилно, родните картофи дават по 50-60 процента фира и търговците не искат да ги вземат.
- Можете ли да обобщите какъв е процентът на храните родно производство на нашия пазар и с колко е паднал той през годините?
- Лично мое мнение е, че вносните храни на нашия пазар са около 70%, а родното производство е около 30 на сто. Нашите са в малките квартални бакалии и магазинчета и за съжаление не могат да завладеят най-големия пазар. Важно е вашите читатели да знаят, че в цялата страна веригите държат не повече от 40% от пазара. Но пък те в градовете имат над 80 на сто от пазара. А вие знаете, че голямата част от населението у нас е струпано и живее в 6-7 града.
- Какъв процент от своите доходи харчат българите за храна?
- Това е много тежък въпрос. Със сигурност над 50 на сто от доходите се харчат за храна. Това е много в сравнение с харчовете в останалите страни от ЕС, където за храна отиват едва 14% - 16%. Но храната тук не струва повече, просто нашите заплати са 3 и повече пъти по-ниски от тамошните.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай