Продължение.
Една от положителните инициативи, които ръководството на „Дунарит” провежда в подкрепа на младите работници и служители е действащия на територията на завода Детски кът. Ще се осъществи ли идеята той да се превърне в детска градина?
На 1 юни изтича програмата, по която беше създаден. За съжаление, условията са много добри, но липсата на статут на образователно учреждение не позволяваше целогодишно да се посещава от децата. Създаването му и функционирането му и като детски кът се доказа като правилно решение. Особено през летните ваканционни месеци е пълно с деца.
Но вече работим детския кът да стане детска градина, за да може родителите, работещи в „Дунарит”, да си оставят при тяхно желание децата целогодишно. Определено ще е голямо удобство и печелене на време.
Като сериозен проблем за бизнеса е набирането на кадри. Известно е, че „Дунарит” е подал ръка на дуалното обучение от няколко години. Имате достатъчно наблюдения и впечатления от този процес. Какви са те?
Казахте, че в различните фирми резултатите са разнопосочни. И при нас е така. Ние си партнираме с професионалната гимназия по машинни технологии „Буров” и професионалната гимназия по автотранспорт. При двете училища е различно.
В познатото повече като СПТУ по машиностроене, където работим заедно по отдавна, имаме, може да се каже, положителни резултати. От първите два випуска имаме двама- трима ученика, които след като завършиха, постъпиха и работят при нас. Видяха, усетиха атмосферата и решиха да останат.
Но се вижда, че училището е загубило по различни причини- грешно разделяне на училищата на елитни и не елитни и др.. Тук, а може би не само тук, виждат трудност при набиране на ученици. Въпреки това, както казах, от тези деца успяхме да направим работници. Нещата се случват, но бавно...
Идеята ни е да върнем статута и престижа да професии като стругар, фрезист, да се чуе, че след придобиването им може да се постъпи на работа в серизни фирми и да се получава добра заплата.
А основният проблем не е ли в домашното възпитание, което проповядваше да се учи, за да не се работи...
Това е проблем от доста години назад във времето. А резултатът е- почти липса на интерес към техническите специалности и професии. Вече не е престижно да си инженер, да си стругар или фрезист... Такъв бе доскоро проблемът и при учителите, и при лекарите, още и с медицинските сестри. Без производство, без икономика няма да има икономисти. Нормално е пазарът да определя търсенето и предлагането на професии, но все пак държавата може, трябва да подкрепя и управлява до известна степен този процес.
В сегашната ситуация всички ние, които търсим, наемаме работници, ги обучаваме. При съществуващото дуално обучение би трябвало да бъдат усвоени някакви умения. Но то е свързано с необходимостта до всеки ученик да има ментор, наставник. Оптимистичният вариант е от 10-на 1-2-ма да останат на работа. Останалото е загуба на време и пари.
Да не пропуснем да отбележим какво предвижда инвестиционната програма на „Дунарит” за тази година?
Близо 3 млн. лева са предвидени за закупуване на нови машини. Вече сме коментирали с Вас за намеренията ни за изграждане на соларни инсталации. На финала сме да кандидатстваме и се надявам, че ще успеем да получим някакво съфинансиране. Ще подобрим и инфраструктурата.
Най-интересно е когато стане въпрос за инженеринговата дейност, върху какво ново работите в момента?
Както вече сме говорили, ГРАД вече е факт, а Дунарит е единственият производител, със сигурност в България, който произвежда цялостно изделие.
Възложители извън страната проявяват интерес за кооперирано производство, но заради пандемията и кризата разговорите се забавиха.
Виждате, че в последно време се наблюдава и говори за водене на военни действия с дронове. Работим и в тази посока, като нашият ангажимент е въоръжението им. В зависимост от това дали те са „камикадзе” или се предвижда да се завръщат, се определя и вида на боеприпаса.
Но все още не е съвсем ясно дали това е само мода или ще получи трайно присъствие във въоръжаването. В момента имаме възможности за реализиране на кооперирано производство, като ние да се занимаваме с основната ни дейност. Една част от производителите на дронове предпочитат боеприпасите да са конвенционални, друга част- да са специфични. Важно е да се намери правилният начин те да се прихванат към дрона.
Виждаме, че част от дроновете носят и авиобомби, които тежат по няколко стотин килограма...
Идва 12 май. Мисля, че едва ли друго предприятие, фирма, завод, компания, си е позволил такава богата програма, каквато работещите в „Дунарит” ще могат утре да видят...
Защо от 12-ти. Още от 6-ти май. Ние подарихме на русенци концерта на Николина Чакърдъкова по случай празника на Русе.
А колкото до утрешния празничен концерт- поканили сме известни изпълнители, които вече са ни гостували индивидуално през последните няколко години.
Убеден съм, че въпреки продължителността на прогламата няма да има човек, на когото да му доскучае. Ще слушаме изпълнения на Веселин Маринов, Орлин Горанов, дует Ритон, Деси Добрева, ансамбъл „Българе”, Сто каба гайди. На колегите и гостите няма да им е скучно, със сигурност. А и категорично- вкички те го заслужават.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай