- На прага сме на извънредните парламентарни избори. В 48-то Народно събрание бяхте депутат и член на комисите по транспорт и тази по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Сега отново сте се кандидатирали и вероятно сте огледали останалите кандидати, поне от 19-ти МИР.
Какво е Вешето впечатление от хората, които са се – едни целеустремили, други- запътили и искат да представляват определен брой избиратели?
Ако погледнем листите на парламентарно представените партии, ще видим, че една не малка част от водачите на листите не са жители на област Русе и народът неслучайно ги нарича „парашутисти”. Депутатите трябва да са от населеното място и региона, за да познават проблемите и да работят активно за тяхното решаване.
А как ще коментирате хора, които сме ги виждали в различни листи сега и през годините. Доколкото ми е известно, Вие от създаването на СДС досега сте неин член. Не сте ли имали желание и възможност да смените партията, за да имате до-добра политическа кариера?
Имал съм такава възможност, но аз останах верен на убежденията си и не съм се стремил към политическа кариера на всяка цена. Политическото номадство е факт, но не го приемам за честно спрямо хората, които ме подкрепят или са ме подкрепяли. Аз съм си останал верен на консервативните идеи, а не конюктурни политически интереси, които издават и душевна пустота... Впрочем последното характеризира подобни хора с егоистична безпринципност и не гарантира, че ще спазват поетите ангажименти към избирателите.
Как се чувствате все пак, това са 33 години, независимо дали във възход или застой, не потърсихте друг политически субект, за да сте във властта?
Така е, бил съм в местната власт и навсякъде, където съм бил, съм се явявал и представлявал СДС. И за кмет, и за общински съветник, съм избиран само от СДС.Става въпрос за убеждения, останал съм верен не на лидер, а на самата партия.
Често се говори за смяна на поколенията, за влизане на млади хора в политиката, в парламента. Народното събрание обаче в момента сякаш има повече нужда от хора с опит, за да не се превръща тази най-важна за държавата институция в училище или лаборатория за политически експерименти...
Като погледна отвътре 48-то Народно събрание, в него имаше много млади хора в различните партийни групи. За част от тях в трудовата книжка „депутат” е първа работа.Реално те участваха само в гласуването, а не в изработването на закони, особено важни за цяла България. Нормално е да е така, защото те нямат и няма как да имат законодателна инициатива или пък някаква секторна експертиза.
Затова според мен качеството на самите закони бе на ниво, което налагаше да се прави ремонт след приемането им поради видими несъвършенства.
Да си депутат днес, трябва да можеш да вземаш компетентни решения и да носиш лична отговорност.
Кое Ви кара да продължите в тази обстановка и да искате да бъдете избран за народен представител?
Смятам, че имам нужното професионално мнение, знания и жизнен опит, за да работя и да бъда полезен на хората от региона, които ме подкрепят. Всеизвестно е, че Русе и цяла Северна България страдат от липса на лоби в изпълнителната власт. Десетки са примерите, в които избрани от Русе депутати след това забравят да се покажат пред своите избиратели. Това не е добре да продължава. Разпределението на ресурса за инвестиции е 70:30 в полза на Южна България.
Затова избирателите трябва да гласуват както за партии, така и за хора, които наистина ще ги представляват и ще работят в защита на техните интереси. Необходимо е да се избират местни патриоти, които в определени моменти дори да се противопоставят на партийната политика при наличие на конфликт с регионалните интереси.
Как ще коментирате наличието и използването на преференциите в партийните листи? Използват ли се от избирателите разумно?
Това е една възможност за избирателите да направят своя личен избор, а не да следват строгия партиен избор, който невинаги защитава техния интерес. Интересното при мен е, че докато в другите партийни листи партиите работят за определен кандат, то аз работя за партията, в случая за СДС. Затова е важно да бъде оценен моят опит, моите знания, с които да бъда полезен както в коалицията, така и на хората, гласували преференциално за мен.
Сега от всеки телевизионен канал, отвсякъде всеки бори инфлацията и назидателно показва лоши търговски практики. Къде според Вас се крие проблемът, има ли такъв и при производителите? Като че ли по-ниските субсидии от тези в Европа ще са в основата на по-сериозните проблеми?
Повече от 25 години съм в частния бизнес. Както в производството, така и в сферата на търговията. Най-големият бич е инфлацията, която с тези 16 процента изземва доходите от хората с най-ниско заплащане. В производството няма как да увеличаваме заплати, тъй като имаме дългосрочни договори с фиксирани цени. Затова много фирми прекратяват дейността си. А търговските вериги поддържат и дори увеличават надценките по свое виждане и интерес, цената на които плаща крайният потребител. А едно неразумно увеличение на заплати и пенсии ще доведе до увеличаване на инфлацията.
Т.е. за да случи това, както щедро обещават предизборно някои партии, ще трябва наистина да се увеличат данъците?
Ако се продължи тази лява политика за несъразмерно спрямо приходите вдигане на заплати и пенсии, ще доведе до вдигане на данъците. Въпреки че бе приет старият бюджет, в момента този генерира около 5 млрд. лв. дефицит. Така ще се отдалечим още от Еврозоната. Трябва подпомагане, но не на „калпак”, а целево.
Интервю на Румен НИКОЛАЕВ
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай