Учителите искат поне 20% увеличение на заплатите

   След пандемията от COVID-19, сътресенията в политическия живот на България и нарастващата инфлация, образователната система е поредната, която започна да се задъхва. На преден план отново излязоха теми и проблеми, които не търпят отлагане и за които трябва да се търсят навременни решения, ако не искаме да стане твърде късно.

   Последното проучване на Синдикат “Образование“ към КТ “Подкрепа” е фрапиращо. То показа, че 70% от учителите, които за първи път започват да преподават, не издържат и бързо излизат от образователната система. И въпреки гръмките думи, че училищата са пълни с млади кадри, изследванията сочат, че средната възраст на педагозите в България е около 54 – 55 години, което е с поне 10 години над средноевропейската възраст на учителите.

   Така, наред с недоволството в другите сектори на страната, и учителите са в готовност да протестират с искане за по-високи заплати и по-добри условия на труд.

            Учителските заплати

   Учителската заплата достигна 125% от средната брутна за страната през последните 6 години. Според синдиката обаче поради високата инфлация.

    Сега се борим за 20 – 30% увеличение на учителските заплати”, заяви пред Economic.bg д-р Юлиян Петров, председател на синдикат “Образование“ към КТ “Подкрепа“.

   По думите му в следващите месеци образователната система ще е третирана като приоритетна.

   “Надяваме се исканията ни да бъдат удовлетворени и да не се стига до протести. Но в крайна сметка, нарастващото вътрешно напрежение и усещането за това, че ситуацията в системата никак не е добра, ще ни тласне към готовност за митинги и стачки”, допълни Петров.

   Затова се надяваме служебното правителство да приложи разумно политическо мислене и да вземе отговорно решение, като заложи заслужените финанси за образователната система. В крайна сметка всеки един човек работи, за да получава заплата и да се издържа”, каза още той.

                 Къде са младите учители?

   “Нашите изследвания показаха, че младите учители – тези с до 5 години стаж – не остават в системата поради родителския натиск, все още недостатъчното месечно възнаграждение и куп други неща”, заяви Петров.

   Той твърди, че в последните години родителят от партньор в образователния процес, се е превърнал в модератор – той сочи грешките на учителя и му държи сметка защо е решил да напише дадена оценка или да наложи санкция.

   “Естествено, има и родители, които са се справили перфектно с възпитанието на своите деца”, допълни той.

   В цяла Европа няма такава практика родителите да съдят учителите по процедурите за поставяне на оценки и налагане на наказания. Затова пирамидата в България трябва да се обърне”, категоричен е председателят на синдиката.

   Той даде пример с Великобритания и Франция, където училищната институция е тази, която съди родителите при нарушения от страна на учениците. В някои скандинавски държави пък неосигуряването на ученика в клас води до глоба от 10 хил. евро.

   Нашето проучване е меко казано драстично. То показа, че 70% от учителите, които за първи път влизат в училище, не издържат и излизат от образователната система. Те не са подготвени за огромната бумащина, с която се сблъскват – комисиите, в които трябва да членуват, с класното ръководство и редица други неща”, каза Юлиян Петров.

   Според него на младите учители трябва да се оказва подкрепа – да им се назначи старши учител, който да е техен ментор и да ги навигира в процеса.

  “Много често обществото се отнася към младите педагози с недостатъчна толерантност и това ги отблъсква”, категоричен е Петров.

          Финансови санкции за родителите

   Процедурата за налагане на санкции на ученици трябва да бъде олекотена, смятат над 86% от близо 2900 педагогически специалисти, включили се в национално изследване на синдикат „Образование“. Над 70 на сто от педагозите споделят, че налагането на санкции е затруднено заради неуважително, понякога дори скандално отношение от страна на родители.

   Сложността на процедурите за налагане на санкции и възможността те да бъдат обжалвани от родителите са сред причините педагозите да определят санкциите като неработещ инструмент за подкрепа на подрастващите.

  “Огромна част от учителите и директорите не прибягват към тези инструменти, защото едните се страхуват, че ще нарушат целия този алгоритъм, а другите – че покрай всички детайли, ще объркат нещо”, заяви Юлиян Петров.

   От анализите ни се вижда, че всички критикуват действията на учителите, понякога ги съдят, а споделената отговорност липсва. Няма как без родители, без институции, тези ученици да придобият граждански нюанс”, допълни той.

   По думите му в България налагането на наказание на ученик е много трудно. Дори заради една обикновена забележка започват дълги изслушвания, обяснения каква обща подкрепа е оказана към ученика, уведомяване на родител и т.н.

  “Така ние обучаваме учениците и те получават усещането, че след това в живота могат да живеят на ръба на закона и да не знаят кое е правилно и кое не”, каза още Петров.

   Според синдикат “Образование” на родителите трябва да се вменят ясни задължения, както и финансови санкции при нарушение на училищния правилник.

   Това е нещо, което действа успешно в много европейски и азиатски страни. В Закона за предучилищното и училищно образование трябва да се вмени задължение за сключване на договор между родител и образователна институция – това вече го има във всички частни училища”, твърди председателят на синдиката.

   Според него обаче трябва и да се поощряват добрите ученици, както и добрите родители, защото в българското образование са дискриминирани родителите, които много добре са се справили с възпитанието.

“Точно тези, които са научили децата си, че трябва да спазват правилата в училище, както и етичните норми в обществото. Тези родители, гледайки останалите, които явно не са се справили добре, се питат защо правилата важат за едни, а за други – не. За тях няма инструменти, няма санкции, минават между капките и сякаш те са героите на деня”, заяви Петров.

   Искаме в механизма за обхват да се включат всички институции, а не само учителят да събира учениците от къщите. Трябва да се включат социалните служби и полицията.

    Едно дърво, което израства накриво, после много трудно може да се изправи”, категоричен е Петров.

   По думите му най-важно в момента е българските родители да придобият усещане, че те също са отговорни и след това, че подлежат на някакви санкции, които могат да бъдат административни, финансови или като някакъв вид обществено порицание.

   “В момента е табу да кажеш на даден родител, че не се е справил както трябва с възпитанието на детето си”, допълни той.

   Искаме да променим статуквото. Ще изградим алгоритъм и за всяко едно нарушение ще има съответното наказание или санкция. До финансови санкции ще се стига при груби нарушения и агресия. И не трябва учителят да се занимава с това”, твърди Петров.

               Административната тежест

   В последните няколко години учителите алармират за огромната административна тежест, която им се възлага в училищата – безкрайна документация, която освен в дигиталния дневник Shkolo, трябва да фигурира и на хартиен носител. Някои образователни експерти твърдят, че решението на проблема е в училищата да бъде назначен администратор, който да регулира документалната дейност и по този начин педагозите да се съсредоточат изцяло върху процеса в класната стая.

    Може да бъде назначен асистент, помощник на учителите, но това пак минава през по-различното финансиране на образователната система”, заяви Юлиан Петров.

   Той даде пример с другите страни, където в училищата освен учители, има двойно по-голям брой специалисти, които се занимават с подпомагащи функции.

   “Така че в тази посока решенията са ясни, но ги няма парите”, категоричен е той.

   Проучването на синдиката сочи, че поне половината от административните задължения в училищата могат да бъдат облекчени или премахнати.

   В момента българското образование е базирано на отчет, че училищата нещо са свършили черно на бяло, а в Европа и света доказателството са постиженията на учениците, тяхната реализация на пазара на труда и изграждането им като добри личности”, допълни Петров.

   По думите му образованието трябва да се откъсне от документите, които са много здраво враснали в системата и процесът да се европеизира.

   По отношение на обема знания водим немалко държави, но по отношение на практическото прилагане на тези знания сме изостанали и трябва да работим сериозно. Но все пак не сме изпуснали последния влак”, заключи той.