Общините с по-малко от 100 души на един общински служител вече са 52

   Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме данните за разпределението на общинските служители към края на 2022 г. Индикаторът описва мястото на общинската администрация в местната икономика, както и дават груба представа по колко души "обслужва" един общински служител. Източник на данните са финансовите показатели на общините, публикувани от Министерство на финансите.

   В големите общини този показател надхвърля 1:400, като само в Казанлък и Перник населението на един общински служител e над 500 човека; в столицата те са 472. Повечето общини попадат в обхвата между 100 и 300 жители на един общински служител.

   Застаряването и раздробяването на общинската карта обаче личи ясно в това разпределение, като има общини, в които местната администрация е сред най-важните работодатели. В 52 от тях на един служител се падат по по-малко от 100 души, а най-ниска е стойността на показателя в Трекляно (14:1), Каспичан (20:1) и Бойница (32:1). Тези общини са ясно групирани - най-вече по западната граница на страната и в планинските райони. Очаквано, това са сред най-малките и фрагментирани общини, с подчертано негативна демографска динамика и слабо развита местна икономика.

   В рамките на година стойността на показателя се е подобрила в 53 общини, но в останалите се наблюдава все по-голям брой общински служители спрямо населението. Важно е да отбележим също, че в общия случай подобренията са най-вече следствие от оптимизации на размера на местната администрация, а не от демографски подем и увеличаване на населението. Трябва да имаме предвид и че ползването на данните от преброяването на населението в бъдеще ще доведе и до влошаване на това съотношение.

   Слабото представяне на малките общини е резултат най-вече от обстоятелството, че общинската администрация не може да бъде сведена под определен санитарен минимум, който да позволява тя да изпълнява основните си функции. По тази причина, и този индикатор навежда на мисълта, че има нужда от актуализация на картата на общините и намаляването на броя им до тези, които могат да съществуват като (относително) самостоятелни икономически единици.