Млада архитектка превплъщава ученическите си спомени в концептуален Културен център на Кея в Русе

Млада архитектка превплъщава ученическите си спомени в концептуален Културен център на Кея в Русе
Публикация   02 Ноемв, 2022   /     интервю на Румен НИКОЛАЕВ   /     748

Проектът участва и в

   Снимка: Авторът

      Виктория Иванчева е завършила Архитектура в София преди година и половина.

    В Русе е учила в СОУЕЕ Константин Филосов, а след това в МГ "Баба Тонка".

    В момента работи в архитектурно студио, като започва преди 4 години.

   Иванчева взема участие с дипломната си работа в   „Годишни архитектурни награди ARCHINOVA “. Става въпрос за концептуален Културен център в Русе на брега на Дунава.

-------------------------------------------------------

   - Как се роди идеята да направиш концепция за Културен дом в Русе, на тази тема?

Фактът, че съм от Русе и съм израснала тук ме накара да се насоча към тази тема. Всъщност като малка нямаше къде да отида на кино, често се чудехме с моите връсници къде да отидем и какво да правим в града. Така ми дойде идеята да направя проект за Русе и за хората на Русе.

- Как премина творческия процес?

   Той започна с много проучване на Русе- с какво разполага, какво няма...проучване на инфраструктурата и по-конкретно- къде може да се направи този Културен център, от какво имат нужда русенци, какво им липсва.

 - В кръга на шегата- и се оказа, че им липсва култура....

Смее се... Всъщност сградата не представлява само културен център.

- А как и кое определи този център на е на Кея?

Докато избера това място, което е в проекта, го сменях няколко пъти- пак да е до Кея.... преди да се направи тази зона беше изоставена и не му се обръщаше особено внимание. А сега виждаме, че сега е предпочитано място за разходки на русенци и на гостите на града.

- Какво включва този архитектурен ансамбъл?           

Целта ми беше да не бъде просто някаква сграда, а да се вписва в обстановката, да е част от Кея, на бъде някаква архитектурна намеса.

   В центъра има свободно място за събирания, което е в две зали. В тях може да се гледа кино, театрални постановки, като едната е с 80, а другата с 50 места.

  Има музей, има коуъринг пространство- напоследък много са модерни, поне в София. Това са помещения за съвместна работа- отиваш с лаптопа си и си работиш спокойно. В същото време има и други хора, с които при желание може да се запознаеш.  В сградата има и две кафенета, има и спирка на влака, който минава под сградата.

- Този твой проект от колко време е на бял свят?

От началото на лятото.

- Всъщност за това време някой от местната администрация прояви ли интерес, потърсиха ли те, за да разкажеш или споделиш тази своя архитектурна идея?

Не, никой. Впрочем лятото представих концептуалния проект на фестивала "Реките на града- Русе", но никой от общинското ръководство не е проявил интерес към него.... и към мен като негов автор.

  - Ти имаш ли все пак очакване, нагласа, този концептуален проект да стане реалност?

Целта ми не е била да се случи. Наясно съм, че за да се осъществи, ще са необходими много средства. Исках чрез този Културен център да покажа, че може да се случват такива неща, може да се мисли в тази посока... за хората.

- Как избра архитектура да следваш?

Този момент не си го спомням много... Може би леля ми... Когато се чудех какво да уча, тя ми беше казала да гледам сградите не само напред, а и нагоре. Стана ми наистина интересно. След това започнах да ходя на уроци по рисуване.Всъщност си рисувам от малка и много ми харесва.

- Какви ти бяха предпочитанията, какво да рисуваш?

Много и различни неща, но като че ли пейзажи.

- Би ли се върнала да работиш в Русе?

 Откровено казано, по-скоро някакво съчетаване с друг, по-голям град. При евентуални конкурси в Русе да участвам. Но засега оставам в София.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още