Много вероятно е седем партии да попаднат в следващия парламент. 

   ГЕРБ – СДС е  с дял от 26,2% от гласуващите българи. Втора политическа сила е „Продължаваме промяната” - 18,1%.

   Така дистанцията между двете формации е 8 на сто.

   Следва БСП - 12,5%, четвърти са от ДПС - 10,3%.

   Според данните на "Екзакта" "Възраждане" остава на пета позиция с 9,5% от гласуващите. "Демократична България" получава 7,5% от гласовете.

   "Има такъв народ" засега запазва шансовете си за участие в следващия парламент с резултат от 5,4%. "Български възход" е на границата на влизане в НС с дял от 4 на сто. 

   Това показват данните от национално проучване на "Екзакта рисърч груп". То е проведено между 10 и 17 септември чрез интервю „лице в лице” сред 1050 пълнолетни българи в 100 гнезда в 71 населени места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски параметри. Изследването е реализирано със средства на "Екзакта".

   Резултатът на "Български възход" от 4% далеч не гарантира участие в следващия парламент, отбелязват социолозите. За тази партия всичко ще се решава в последните седмици на кампанията въпреки високия рейтинг на одобрение на лидера й Стефан Янев.

   Високият личен рейтинг на Мая Манолова засега също не осигурява попадането на нейната формация в парламента, въпреки позитивния тренд на "Изправи се, БГ" от началото на кампанията, коментират от социологическата агенция.

   Третото място продължава да бъде политическа цел на три партии – на БСП, на ДПС и на "Възраждане", но за разлика от изследвания на други агенции "Екзакта" дава преднина на соцпартията за тази позиция.

   Оттам отбелязват и усилия от страна на ПП да тегли електорат от всички възможни посоки. 

    Около 47 на сто заявяват намерение да гласуват

   От началото на кампанията до момента делът на желаещите да гласуват леко се свива. Към 17 септември данните на "Екзакта" показват, че е възможно да гласуват около 47% от интервюираните, около или малко под 2,5 млн. избиратели, живеещи в България. 30% от българите към момента заявяват, че е по-вероятно да не гласуват, а около една четвърт се колебаят кого да изберат.

   Две трети от българите смятат, че след 2 октомври страната трябва да има редовно правителство, дори ако това означава известни компромиси на партиите при коалиране. Една трета са твърдо против това да се прави кабинет с компромиси.

   За съставяне на редовно правителство дори на цената на компромиси се обявяват по-често жени, възрастни и бедни хора, както и жители на малките населени места. Най-изявени противници на компромисите са младите българи и избирателите на "Възраждане". 

               Рейтингите на политиците

   Всички лидери на основни партии с шанс да попаднат в парламента се ползват с одобрението на по около 90% от избирателите си. Над тези стойности е одобрението сред собствените електорати за Бойко Борисов, Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев. 

   Няма лидер на политическа партия у нас, при когото одобрението да надвишава неодобрението му, т.е. да се радва на положителен рейтинг, констатират от "Екзакта".

    Бойко Борисов е най-одобряваният лидер на политическа партия с 29%. Само на процент след него е Стефан Янев - харесван от 28%. Кирил Петков и Мая Манолова са с по 25% одобрение, а Асен Василев - с 24%. Корнелия Нинова е одобрявана от 20% от българите, а Христо Иванов – от 19%. Следват Слави Трифонов с 18%, Костадин Костадинов - 15%, Мустафа Карадайъ и Атанас Атанасов - с по 14%.

   Най-нехаресвани са Слави Трифонов и Костадин Костадинов - съответно със 72% и 70% неодобрение.

    Бойко Борисов и Кирил Петков са еднакво неодобрявани –  с по 63%.

   Макар за последната година да наблюдаваме тенденция към постепенно свиване на одобрението за президента, той остава засега политикът с най-висок рейтинг в страната. Румен Радев е одобряван от 55% от пълнолетните българи.  Назначеният от него премиер на служебното правителство Гълъб Донев е с 31%. Донев, подобно на Радев, също е с положителен рейтинг, сочат данните на агенцията.