Любомир Каримански притежава богат опит в управлението на кредитния и операционен риск. Ефективни комуникационни умения, както на ниво среден мениджмънт, така и постоянен контакт с висшия управленски състав, с цел постигане на поставени краткосрочни и дългосрочни стратегически цели. Вещо прилагане на предприемачески умения, придобити по време на стартиране на бизнес начинания, включително проектиране на успешни и всеобхватни бизнес стратегии и мобилизиране на ресурси за постигане на положителни резултати по проекти. Изключителна гъвкавост, последователност и управленски опит при промяна на процеси и преструктурирания. Нестандартно мислене и рационални похвати при прилагане на различни модели за внедряване на новаторски решения. Лектор по банков мениджмънт, Международен банков институт, София, България
Днес е един хубав ден, празничен ден- Кръстов ден. Утре също е празнак- 15 септември, още по- празничен... Какво е настроението, г-н Каримански?
Настроението е точно като за първи учебен ден- да има има, демографският проблем да бъде в центъра на всяка една кампания и на всяка една политическа партия. Без да решим демографския проблем, да решим проблемите със знанията, със семейството, с начина на израстване на децата., трудно ще има бъдеще за България.
Най-добро е експертното Ви мнение в областта на финансите и на икономиката. Все пак, образованието в продължение на 30 години всички го реформираха и накрая, няма да е пресилено, го затриха. Сега виждаме резултатите от тези т.н. реформи. Как да продължим, за да се върнем в правия път?
Образованието може да се съживи със съживяване на интереса първо в родителите, семейната среда, след това у учителите... Ние виждаме, че дори и да се решават част от финансовите проблеми на учителите, това не решава проблема със знанията на самите подрастващи, не възпитава, както и с качеството на преподавателите. Ние когато говорихме и искахме да се увеличат средствата и за средното и за висшето образование, позицията ни е била това да е свързано с качествени критерии към самите учители.
Смятам, че делигираните бюджети в образователната система трябва да бъдат премахнати. Принципът "Парите следват ученика" виждаме, че не работи. За висшето образование трябва да се подходи по подобен начин. Това, което дава средното образование, отива във висшето.
Да минем на актуалните финансови теми- бюджет ще има ли, нови заеми, вълна от новини, които докараха хората до едно информационно блато...
За да не мътим повече това блато, както се изразихте- бюджет ще има, независимо дали ще има правителство или не. Най-лошият вариант е да стъпим на бюджет 2022 г. Затова е необходимо да има парламент, да има и правителство. Дори и служебният кабинет да внесе предложение за бюджет, то той няма да отразява политиките на един бъдещ кабинет-трябва да отразява политиките на едно бъдещо управление. Затова не може да държим отговорни служебния кабинет. Той може да направи само макрорамката на Бюджет 2023, като голяма част от разходите са зададени още в Бъджет 2022.Например високият дефицит, който можем да имаме благодарение на увеличаването на пенсиите, на социални механизми...
Има ли опасност да влезем в дългова спирала?
Рано е още да може да се каже. Първо трябва да затегнем коланитеза много от разходите, да можем да дефинираме категориите на уязвими групи, които имат нужда от механизмите за подпомагане.
Трябва ли да продъли подкрепата за всички с 25-те стотинки за литър гориво и махането на ДДС за хляба и за брашното?
Нека да видим до края на годината това какъв резултат ще даде...
Той вече се вижда- почти няма намаление на цената на хляба.
Специално за 25-те стотинк не бях оптимист, и сега не съм. Тази мярка не дава резултат по начин, по който беше приет. Трябваше да бъде целево ориентирана, а не търговците да прибират един марж и той да остава в един монополист.
Може ли да се приеме, че идеята за президенска или полупрезидентска република цели и да се разбутат политическите партии, тъй като гражданите все повече не вярват на политиците... и с основание.
Идеята е да има възможност да чуем какво мислят хората чрез референдум...
Всъщност ние доста години живяхме в премиерска република....
Да. Но няма никъде в Европа дефинирана такъв вид премиерска република, затова смятаме, че не изпълнителната власт да командва законодателната- тогава би било добре да има възможност да разберем нагласите на хората. Това е целта на нашето влизане в парламента, да променим закона за референдумите, тъй като той сега е мъртво роден и не работи.
Трябва да се постигне взаимен контрол на властите и да се постигне римският принцип Власт власт възпира.
Виждате, че това не води до някакъв анторитаризъм или до автокрация, както спекулират някои политически сили.
Няма да отречем, че партиите като че ли работят само и единствено за себе си, самопроизвеждат се и са си самодостатъчни. Избирателите остават в забвение скоро след като дадат своята подкрепа...
Да, така е, партиите във времето се превърнаха в едни крепости, които бранят интересите на точно определени лидери и окоповането на точно тези лидери, корпоративните, в бизнесотношенията е сериозно.
Социологическите проучвание вече дават, обнадеждават ИТН ...
Само да кажа- ние не сме били отчаяни...
Все пак да коментирате този факт
Аз ще дам само примери- само от миналото може да си учим уроците. Почвам още преди 45-тото НС, когато се появи ИТН, на нас социолозите ни даваха 11 процента, а ние имахме 17,8. На следващите избори имахме 18 %, а на нас ни даваха 24 процента. В обратна посока, при последните избори- на нас ни даваха 11-12 процента, ние имахме 9,8. С това искам да кажа, че в плюс или в минус- ние не може да разчитаме на тази социология....
Виждате, че нищо не се промени в рамките на последния месец, а социологията за ИТН нарастна от 3,8 на 4,9 процента. Явно няма такъв устойчив социологически модел, който да каже ясно какво би станало.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай