Днес е : Понеделник, 27 Юни 2022

Ниското ниво на медийна грамотност сред учениците е риск за гражданското общество

Публикация 19 Jun, 2022 / akcent.bg

   Учениците в 10-и клас не могат да извличат факти и да интерпретират медийни текстове. Това най-много проличава при опита им да се справят със задача, която изисква отговор с обосновани разсъждения. Училището и учителите са пасивни спрямо включването на темата в образователния процес, а това може да създаде бъдещи кризи и е риск за гражданското общество в България.

   Това са част от изводите от две проучвания за медийна грамотност сред гимназисти и учители в България, осъществено от Коалиция медийна грамотност в партньорство с Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование към Министерството на образованието и с подкрепата на Фонд "Активни граждани". То е осъществено сред 130 ученика и 340 учителя чрез анкетни карти. Данните бяха представени на 15-и юни,

   Резултатите се доближават до изводите от изследването PISA, че българските ученици са с ниски нива на четивна грамотност. Според авторите на доклада двете умения са свързани и е важно да се анализират предстоящите нови данни от PISA (които ще бъдат оповестени през есента).

   Преди години институт "Отворено общество" публикува индекс за измерване на медийната грамотност, според който в държавите, в които медиите са по-свободни, хората - по-образовани, а доверието между гражданите - по-високо, може да се очаква по-голяма степен на медийна грамотност.

   Медийната грамотност е определена в Закона за радио и телевизия (ЗРТ) като умения и знания, които позволяват на гражданите:

- да правят информиран избор за медийно съдържание и медийни услуги;
- да използват медийните услуги и медийното съдържание по безопасен начин;
- да създават медийно съдържание и да участват отговорно, етично и ефективно в различните форми на комуникация;

  Учениците е трябвало да решават два различни теста, като резултатите от тях показват, че те се затрудняват най-много при взаимодействието с други хора чрез дигитални технологии, както и при гражданско участие чрез интернет. Липсват им умения как да се предпазват в мрежата, как да защитят лични си данни и как да спазят поверителността. Гимназистите имат проблем с управлението на информацията, търсенето и взимането на решения въз основа на получената информация.

   Основна препоръка, изведена в доклада от проучването сред учениците, е изработването и въвеждането на квалификационни програми за учителите, усъвършенстване на цифровите им умения, развиване и периодично измерване на медийната и информационната им грамотност.

   Проучването отбелязва още, че в прогимназиален етап учениците имат необходимите знания и натрупан опит, за да бъде насочено вниманието им към различните източници на информация, но това не се използва достатъчно и не се надгражда в гимназията. Би трябвало на следващия етап от образованието си те да развиват уменията да разпознават и правят разлика между енциклопедични статии, медийни текстове, блогове, официални и неофициални сайтове, да проучват задълбочено и да цитират коректно цитиране на източниците.

   Сред препоръките на доклада е критичният анализ на медийното съдържание, което не се ограничава до текст, но включва аудио, графики и видео, да се развива едновременно с това и през останалите предмети, включени в учебната програма.

   Освен това от голямо значение е "целенасоченото, последователно и непрекъснато развиване на цифровите умения и медийната и информационна грамотност на учениците", още повече, че при дистанционния учебен процес, прилаган повсеместно при COVID кризата, тези компетентности са задължителни.

   Според авторите на изследването за да се преодолеят установените дефицити в четивната грамотност и дигитално-медийните умения на българските ученици, образователната система се нуждае от систематична и интензивна реформа както на начините на преподаване и оценяване, така и на видовете съдържание, с което учениците взаимодействат ежедневно.

   Според тях в по-малка или по-голяма степен от реформа в тази посока се нуждаят също и самите държавни образователни стандарти и програмите по общообразователните предмети.

   Паралелно с изследването сред учениците е направено и проучване сред 340 учители от София и страната. Анкетата е подготвена и осъществена от екип от Университета за Национално и световно стопанство (УНСС)

   Основните изводи от него са, че:

  • едва 8% от учителите са провели обучение за проверка на източници на информация;
  • 60% от учителите не са поставяли задача, свързана с намиране и оценяване на достоверността на източник на информация, а по-малко от 1% са поставяли такава задача всеки ден, след като са обяснили на учениците си как би трябвало да се извършва тази дейност;
  • Всеки втори учител декларира, че не е поставял на учениците си задача за работа в сътрудничество;

      "Подценяването или ограничаването на тази роля на училището, чието реализиране минава през преосмисляне на задачите пред учителите, учебното съдържание и учебния процес, трябва да се разглежда като риск за гражданското обществото в България, което трябва да се справя с редица настоящи и възможни бъдещи кризи", пише още в доклада.

   Авторите на изследването напомнят, че образователни целите започват, но не свършват с формалното образование, и трябва да бъдат ориентирани към постигането и поддържането на възможно най-високи нива на цифрова, медийна и информационна грамотност през целия живот.

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама