България не трябва да поема значителни допълнителни постоянни разходи, срещу които не стоят постоянни приходи, защото това ще доведе до инфлационна спирала или до нужда от вдигането на данъци. Това предупреждава управителят на БНБ Димитър Радев в изказване пред Асоциацията на централните банки, публикувано на сайта на институцията.
"Има две групи от рискове, свързани с подобен подход: първите са опасност от инфлационна спирала; а вторите - необходимост от болезнени фискални корекции в недалечно бъдеще, независимо дали това ще стане по линия на приходите, т.е. чрез увеличение на данъците, или чрез орязване на разходите. Наред с външните фактори това би довело до една значително по-комплицирана макроикономическа среда за българските банки", казва Димитър Радев, цитиран от БНБ.
Допълва, че екипът на централната банка предпочита да гледа напред, а там се виждат основно предизвикателства. "От една страна, това са политическите и икономическите процеси в страната. Пресечните точки на тяхната динамика и развитие са основно три: цените, цените и пак цените", казва Радев.
Посочва, че изходът от бюджетния процес, който тече в момента, ще бъде индикативен за посоката на тази динамика и развитие. От гледна точка на външните фактори и тяхното допълнително усложняване и влошаване с войната в Украйна най-съществено значение ще имат решенията на големите водещи централни банки и в случая с България - на Европейската централна банка, отбелязва управителят.
Отбелязва три важни момента, които са насрочени за периода юли - септември - ефективното прекратяване в началото на юли на нетните покупки на активи от страна на ЕЦБ; последващо увеличение на референтните лихви; и трето - ново увеличение на лихвите през септември, така че до края на тримесечието да се излезе от територията на отрицателните лихви.
Очевидно следващите месеци и поне година ще бъдем изправени пред предизвикателството да се намери много трудният баланс между мерките за овладяване на инфлацията и мерките за предотвратяване на рецесия, посочва Радев.
Той посочва, че усилията на БНБ през следващите 18 месеца ще бъдат свързани основно с приключването на процеса на присъединяване на страната към еврозоната. Засега планът е това да стане от началото на 2024 г., но заради високата инфлация и политическото напрежение по темата не е известно дали това е реалистично. По думите на министъра на финансите Асен Василев само част от подготовката е промяната на вад 100 закона.
От страна на БНБ има създадена организация по отношение на въпросите от наша компетентност. Силно се надявам, че политическият процес при цялата му неопределеност и несигурност в крайна сметка ще подкрепи, а няма да блокира цялостния напредък на присъединяване към еврозоната, казва управителят на БНБ.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай