Четвъртък, 30 Май 2024

Българинът, който превърна водата в гориво, и каква е тайната намеса на ЦРУ

Българинът, който превърна водата в гориво, и каква е тайната намеса на ЦРУ
Публикация   07:44     28 Май, 2022 /      Полина Пенчева-Генова-БиТиВи   /     681

Една история за мистерията на Брауновия газ

   Всички предимства на Брауновия газ не се ползват в България, а това е българско изобретение и той го е защитил като такова в Америка.“

                                       инж. Цвети Цветков

          Малкият гений

На връх Великден на 16 април 1922 във Варна се ражда момче. Кръщават го Илия. Илия Георгиев Вълков е роден в голяма къща на знатна фамилия. Баща му Георги Кожухаров е бил син на известен търговец, а майка му - добре образована жена, завършила френски колеж.

От ранна възраст малкият Илия е проявявал интерес към техниката и ходел в работилницата на баща си да гледа как работят машините. Бил отличен ученик и първенец на класа си.

Въпреки волята на баща си той започва да учи в търговска гимназия, макар винаги е бил привлечен от техниката. Още на невръстна възраст започнал да строи апарати, които за учудване на всички работели.

Обичал фантастичната литература и се научил да чете още на 5 години, а да пише на 6, а любимият му писател бил фантастът Жул Верн, разказващ в своите романи за най-различни невиждани дотогава апарати и изобретения. Един ден докато Илия четял „Тайнственият остров“, огромно впечатление му направила реплика на главния герой: „Един ден водата ще бъде разложена на съставните си елементи и те ще се превърнат в мощна управляема сила“.

                 Прочетеното променя завинаги бъдещия изобретател.

„Да приятели, мисля, че един ден водата ще се употребява като гориво и нейните съставни части - водородът и кислородът ще се използват като източник на светлина и топлина, много по-могъщ от въглищата. Въглищата на бъдещето – това е водата“. Тези думи на Жул Верн, написани през 1895г, буквално обсебват Илия Вълков.

След като споделя идеята си вкъщи, всички започват да му се присмиват, споделя неговата внучка Радослава Шумкова във филма от поредицата на bTV “Неразказно в историята“.  

Наричат го фантазьор. Фантазьор, мечтател - такъв понякога е изглеждал и пред съучениците си от търговската гимназия, която той завършва с отличие. Въпреки това Илия не става търговец.

През 1941 г. България като страна от тристранния пакт изпраща войници в Западна Македония, в Тасос и Самотраки, а Илия отбива военната си служба на Самотраки като част от 22-ри полк.

Снимка: btvnovinite.bg

След войната в България идва и новият политически строй. След възприемането на новите комунистически порядки и ценности, семейството на Илия е квалифицирано като буржоаазно (т.е враг) и преживява огромни материални сътресения. Отнемат работилниците, магазините и разграбват имуществото и ценните предмети от дома му.

Малко след тези събития Илия постъпва в Държавната политехника във Факултета по електроинженерство. По това време започва и паралелно работа в Каварна и един ден, докато пътува във влака, среща момиче, което отива към фабриката, в която работи. С пъстри очи и гъста черна коса, младата дама впечатлява Илия.

    „Тя не го е харесвала много, но той е бил много настоятелен и успява да я спечели“, казва внучката на Юл Браун.

Двамата влюбени заживяват във Варна при майка му. В същото време той продължава да експериментира с нови техники и изследване на радио честотите.

По време на режим, в който съществува човек с познания по радио системи над средните и произход от буржоазно семейство, сякаш очаквано се случва нова криза в семейството. Една вечер властите нахлуват в дома му, арестуват го и решават да го изпратят в лагера в Белене.

Тежките години в Белене за него свършват през 1950г. след 2 и половина години затвор.

           Далеч от дома - далеч от сърцето

След Белене, той осъзнава, че не може да осъществи идеите си в комунистическа България и тук винаги ще бъде обречен на посредственост и бъдеще без мечти. Планът за бягство е съставен…

Жена му отказва да тръгне с него, защото по това време е бременна в седмия месец. В края на август през 1952г. Илия бяга с негов познат през Турция. Още с навлизането в турския териториални води беглецът е заловен и е изпратен да лежи в турски лагер. Обвинен е в шпионаж за България и остава в плен цели 5 години.

Помощта идва от неочаквано място. Мистериозен офицер от ЦРУ с фамилията Браун помага на Илия да излезе от турския лагер. Турските власти обаче не оставят нещата да завършат толкова щастливо за всички и решават да изпратят освободените затворниците в Австралия. Натоварват ги на кораб и така една част от живота на Илия Вълков свършва, за да се роди Юл Браун.

 

 

        Сбогом Илия Вълков и добре дошъл Юл Браун

   Той сменя името си на Юл – англоезичната версия на името Жул, от любимия му писател Жул Верн, и Браун на мистериозния американски офицер, който му помага да избяга.

 

През цялото време в Австралия той изпраща писма на жена си, но писмата остават задържани от властите в България. Юл прави множество опити да разбера и какво се е случило с детето му. Но писмата така и не стигат до жена му. Тя го чака 50 години…

Записва се в университета в Сидни, завършва инженерна специалност и веднага след това започва да работи в големи компании като електроинженер, а в една от тях дори стига до поста технически директор на завод за детектори.

Точно по това време Юл Браун създава детектор за откриване на оръжие с приложение на обществени места. Детекторът не само открива метали, но и ги разграничава, например открива високовъглеродни метали, от които се изработват оръжия. За съжаление, заради по-скъпата цена на апарата така и не се стига до масово използване въпреки високото качество. След провала на тази разработка, в която е вложил много от времето и усилията си, Юл напуска компанията.

Основава собствена компания с името „Уотърфил“. След няколко години работа стига до откритието си, чрез което успява да накара водата да гори.

Водата, която гори или изобретяването на Брауновия газ

Аз вземам водата, преобразувам я в газ, използвам енергията на газа и го превръщам отново във вода. Това е кръговрат, който никога няма да свърши“, заявява изследователят.

Той открива, че водородът и кислородът могат да бъдат разделени и запалени и това да бъде безопасно. Нарича продуктът от това делене Браунов газ.

Брауновия газ започва и завършва с вода. Този газ се състои от две части молекулен водород една част молекулен кислород, а другото му наименование е Оксиводород.

 

Снимка: btvnovinite.bg
Експериментите

„Това, което прави професорът е да вземе обикновена вода, да я раздели на два атомни компонента - водород и кислород и сега имаме чисто гориво, което може да се използва многократно, защото когато изгори, накрая пак се превръща във вода“, казва един от сътрудниците му по време на експериментите във филма за живота му от поредицата „Неразказни истории“.

В повечето си демонстрации Браун използва горелки, с които достига 2500 °C. С помощта на Брауновия газ успява да завари метал върху тухла.

Брауновият газ може да разтопи всякакъв метал. Той достига температура по висока от тази на волтовата дъга. Може да разтопи дори волфрам, чиято температура на топене е 3 410 °C. Нещо повече, брауновият газ сублимира волфрама, което означава, че го превръща от твърдо вещество в газообразно състояние без да минава в етап на течност.

Още по необяснимо е избирателния принцип на брауновия газ, който развива различна температура при досег с различни метали. Истинската мистерия е че, въпреки че достига огромна температура в контакт с волфрам, за човешката кожа Брауновият газ се оказва безопасен. При демонстрациите самият Юл демонстрира върху себе си невъзможността да се изгори.

„Брауновият газ се нарича още интелигентен газ точно заради това си качество“, казва инж. Цвети Цветков от „Българско водородно общество“.

След множество успешни експерименти Юл подава искане за патент в Америка като в патентното ведомство обяснява за какво точно може да с е използва изобретението:

„Настоящото изобретение се отнася до заваряване, спояване или подобно като се използват смеси от водород и кислород, генерирани в електролитна клетка чрез електролитна дисоциация на вода. Така получената смес се предава на генератора през възпламенителна горелка, където се възпламенява генераторът“, обяснява Браун в патентния иск.

 

 
Автомобилите ще пътуват с вода?

   Мечтата на Юл Браун е в бъдеще с помощта на това откритие човечеството да захранва автомобили и заводи и така да избегне кризата с горивата.

   Авторитетно австралийско инженерно списание установява, че са нужни минимални промени в двигателя с вътрешно горене, за да може да се използва Браунов газ. Премахване на карбуратор и подмяната му с редуктор на налягането и дросерна клапа, са единствените нужни допълнения, за да може един автомобил да работи с Браунов газ.

   Юл доказва тази теория като изминава с един резервоар 1600 км. Само на вода. Тайната е в две батерии, които захранват портативен генератор и преобразуват водата в газ.

   При горене на конвенционално гориво от един-два обема гориво във въздуха остават няколко обема въглероден диоксид, това е класическата формула на горенето“, казва Цветков. „При луксиводородната газова смес при два обема водород и един кислород се получават два обема водни пари, т.е. по-малко.“

     Брауновият газ срещу радиацията

И това не е всичко, брауновият газ участва в процеси на преобразуване при досег с радиоактивни материали, което до този момент не е известно на науката. Въпреки това в Япония се осъществява експеримент, в който след облъчване на радиоактивно парче отпадък с Браунов газ се оказва, че радиоактивността е намаляла с 1000 пъти.

Брауновият газ се оказва екологично чиста енергия, помощта за медицината и строителството звучи като откритието на века… но и не точно!

   Юл Браун основава компания, която продава генератори за изгаряне на радиоактивни отпадъци, които работят и до днес в Канада и още няколко страни.

            Фалит и забрава

   Липсата на финансиране и липсата на помощ от правителството забавя развитието на откритието. Юл Браун решава да листва компанията на фондовите борси, но боравенето с пари не е неговото нещо. Отказва всички оферти за съвместна дейност, за да не откраднат изобретението му. Хората го описват като мнителен.

   Според него се опитват да саботират компанията, защото арабите имат още много нефт и много фирми, които произвеждат и пренасят конвенционална енергия не желаят новото откритие да пожъне успех. Постепенно фирмата стига до фалит.

   Стига се до там, че през 1992г. Браун бяга тайно в САЩ, а по-късно работи и за Китай, където тръгва слух, че страната е построила огромен завод с 2000 работници, които Браун управлява. Говори се, че в началото на 90-те Браун преговаря и с българското правителство.

   На 22 май 1998г. Юл Браун умира в Сидни от бъбречна недостатъчност. Цялото му имущество е продадено на търг за погасяване на заеми. Част от технологията обаче попада в посолството ни в Канбера и няколко години по-късно с президентския самолет е докаран у нас целият архив на Юл Браун. Целият архив е прегледан в България. По време на проучването се оказва, че липсват много от документите и няма следа от патентите, но уредите и днес работят перфектно.

   „Следващите поколения ще имат нужда от 4 неща: Чист въздух, чиста вода, чиста и незамърсяваща евтина енергия и храна. Когато се вгледах в тези фундаментални нужди стигнах до заключението, че ако имаме чиста енергия няма да замърсяваме въздуха, няма да замърсяваме и водата, нали дъждат минава през въздуха и по този начин замърсява и водата. Значи ще имаме чист въздух и чиста вода и ако имаме и възобновяема и евтина енергия ще имаме ресурс да напояваме земята и да имаме чиста храна. Значи ще трябва да се справим само с един ресурс – чиста възобновяема евтина енергия“, казва Браун в последното си интервю.

 


Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha