От хилядолетия историята се повтаря и генезисът на почти всички рецесии в историята е един и същ. Тук ще видим как можем да разберем миналите и бъдещите кризи, както и приложението на теорията на бизнес циклите към действителността в еврозоната – защото стойността на всяка теория е да обяснява правилно реалността
Вече се запознахме с функционирането на лихвите, депозитите и кредитите, както и еволюцията на банките до достигането на съвременните търговски банки. До момента разглеждахме тяхното функциониране основно в пазарна система, при която потребителите влагаха на депозит и въз основа на тяхното времево предпочитание (т.е. склонност да предпочитат стоките сега, а не в бъдеще) се определяше равнището на лихвата, респективно и достъпът до кредитите.
Тази система в известен смисъл съществува и днес, но над нея има още един „слой“, който е изместил пазарното определяне на лихвите и който определя правилата в банковата система – централните банки. Затова днес равнището на лихвата не зависи толкова от желанията на потребителите да спестяват, а от решенията на централизиран орган, който смята, че притежава цялото познание, за да направлява икономиката.
На практика е невъзможно това да се случи, както доказва икономистът Лудвиг фон Мизес в книгата си "Социализмът. Икономически и социологически анализ“, публикувана през 1922 г. Но преди да разгледаме до какво води интервенцията от страна на централните банки, ето какво казва по повода в нобеловата си реч, озаглавената „Претенцията за познание“, Фридрих фон Хайек през 1974 г.:
„Ако човек иска да не причини повече вреда отколкото добро в усилията си да подобри социалния ред, той ще трябва да научи, че в тази, както и в други сфери, в които преобладава съществена сложност от организиран тип, той не може да получи цялото знание, което ще му позволи да бъде господар на събитията. Затова той ще трябва да използва знанието, до което може да достигне, не за да оформя резултатите както занаятчията оформя произведението си, а за да култивира растежа чрез създаване на подходящата среда, както прави градинарят за растенията си. Опасно е силното усещане на все по-нарастваща мощ, дължащо се на напредъка на физичните науки и изкушаващо човек, „замаян от успеха“, както се казваше в ранния комунизъм, да подчини не само природния свят, но и човешката среда на контрола на човешката воля.“
Генезисът на икономическите цикли
Както стана ясно в предишните статии, когато хората са склонни да харчат повече пари в настоящето, отколкото да спестяват за бъдещето, равнището на лихвата се повишава, защото в банковата система има по-малко средства, които могат да бъдат отпуснати.
В нашето съвремие обаче това не е точно така, защото лихвите, по които търговските банки изтеглят кредити от централната банка в региони като САЩ, Китай, Япония и еврозоната, и лихвите, които централните банки плащат за депозираните в тях пари от търговските банки, се определят на централно равнище. В случая на еврозоната – от Европейската централна банка (ЕЦБ); в случая на САЩ – от Федералния резерв.
Така индиректно централните банки задават равнището на лихвите в цялата икономика, защото е невъзможно банките да плащат лихва за резервите, които държат в Европейската централна банка, както се случва от три години, тъй като равнището на основния лихвен процент е отрицателно, и едновременно с това да плащат висока лихва по депозитите на потребителите си. Когато основният лихвен процент по депозитите е нисък, лихвите, които клиентите на търговските банки получават, също са ниски.
Графика 1: Лихви по резервите на търговските банки, съхранявани в Европейската централна банка
Източник: Tradingeconomics; ЕЦБ
Теорията зад намесата на централните банки е следната: ако икономиката „прегрява“, те увеличават лихвения процент; ако тя се забавя, те го понижават, за да стимулират кредитирането. В реалността обаче обикновено се случва друго – самите централни банки държат основния лихвен процент по-нисък, отколкото той би бил на свободния пазар.
Тъй като така те изпращат фалшив сигнал, че в икономиката има повече свободни пари, отколкото съществуват в действителност, изкуствено ниските лихви, в комбинация с печатането на пари от страна на самите централни банки, задействат процеса на кредитна експанзия, а той – повтарящите се бумове и рецесии или, както още се нарича този процес, икономическите цикли.
Но преди да разгледаме протичането им, има още един ключов феномен, необходим за „перфектната буря“, забърквана от централните банки – банкирането с частични резерви.
Ролята на банкирането с частични резерви
Когато банките съхраняват пълния размер на депозираните при тях средства, те оперират с пълни резерви. Исторически това е било нормата, защото депозитното банкиране е било различна дейност от кредитното банкиране и депозитите на вложителите са оставали тяхна собственост, въпреки че парите им са били физически в банките.
През XIX в. тази система окончателно е елиминирана със Закона на Пийл във Великобритания, който забранява на банките да създават пари от нищото, което става прерогатив на централната банка, но им позволява да използват средствата по депозитите на клиентите си. Така се ражда съвременната търговска банка, комбинираща начина на функциониране на депозитните и кредитните банки от миналото, но с една особеност – вече по закон депозитите на вложителите им могат да се използват от самите банки за отпускане на кредити, като те са длъжни да съхраняват определен размер от същите депозити.
Когато само част от сумата на влоговете се пази като резерв от банките, докато останалата се отпуска като кредити, говорим за банкиране с частични резерви.
Благодарение на това Законът на Пийл всъщност се проваля, защото банките могат да инфлират валутата, но не чрез печатането ѝ, а посредством процеса на кредитна експанзия. Това е така, тъй като с банкирането с частични резерви се създава правен прецедент – едновременно два икономически субекта: вложителят и кредитополучателят, имат претенции над един и същи актив, а именно – парите, вложени на депозит, част от които банката е отпуснала като кредит.
За да разберем мащабите на проблема, трябва да е ясно, че в еврозоната размерът на задължителните резерви е едва 1%, което означава, че банките могат да съхраняват само въпросния 1% от размера на депозитите, направени в тях, а останалите 99% – да раздадат като кредит. Колко негативно е това, колко нестабилна е системата на банкиране с частични резерви и до какви негативни феномени води тя, ще разгледаме по-долу.
Какво е кредитната експанзия
Кредитната експанзия е отпускането на кредити от страна на банките, които надвишават размера на депозитите, направени в тях. Както стана ясно, той е възможен благодарение на факта, че по закон банките са длъжни да съхраняват само малка част от депозитите на потребителите си, а останалите могат да отпускат като кредити.
Допълнителен катализатор на кредитната експанзия през последните десетилетия е политиката на централните банки да потиска основния лихвен процент под стойността, на която тя би била при изцяло пазарни отношения.
Графика 2: Основен лихвен процент в еврозоната
Източник: Tradingeconomics; ЕЦБ
Това е особено видно през последното десетилетие, в което основният лихвен процент в еврозоната е 0% от години, а в САЩ беше задържан до малко над нулата, преди да бъде понижен и там.
Връзката на основния лихвен процент с лихвата по потребителските и корпоративните кредити е недвусмилена, когато видим и тяхната динамика в еврозоната през последното десетилетие.
Графика 3: Лихва по корпоративните кредити до 1 млн. евро (лява скала, светлосиня крива) и по новите потребителски кредити (дясна скала, тъмносиня крива) в еврозоната
Източник: S&P Gobal Ratings, Refinitiv, ЕЦБ
Но ролята на централните банки не е задължителна, защото кредитна експанзия се е случвала даже и без да съществуват такива. Достатъчно е просто властите да позволят на банките да използват депозитите на потребителите си, за да финансират кредитирането (т.е. управляващите трябва да разрешат нарушаването на традиционните правни принципи), като на практика след това се случват едни и същи феномени.
Процесът на кредитната експанзия
В началото на кредитната експанзия лихвите по кредитите се понижават под равнищата, на които иначе биха били чисто пазарно. Както стана ясно по-горе, в нашето съвремие това се случва благодарение на политиките на централните банки, които умишлено поддържат основния лихвен процент изкуствено нисък.
Вече знаем обаче, че на пазарите лихвите действа като светофар. Когато тя се понижи по неестествен път, бизнесите и индивидите получават фалшив сигнал, че в икономиката има повече спестявания, отколкото се наблюдават в действителност. Нещо повече, тъй като именно лихвата определя дали едно бизнес начинание е икономически смислено, или не, нейното неправилно понижаване още по-ярко сигнализира на бизнесите, че проектите, които те искат да осъществят, могат да бъдат доходоносни.
Ако се върнем на примера с еврозоната, увеличаването на задлъжнялостта на бизнеса е феномен, който и в действителност се наблюдава паралелно с понижаването на основния лихвен процент и последващото от това понижаване на лихвата по корпоративните кредити.
Графика 4: Корпоративен дълг в еврозоната спрямо приходите преди лихви, данъци, обезценки и амортизации (сини колонки), включително с инвестиционен рейтинг (тъмносиня крива) и със спекулативен рейтинг (жълта крива) в пъти
Източник: S&P Global Market Intelligence
Бедата е, че изкуственото понижаване на лихвата не отразява действителните ресурси на икономиката, затова компаниите се впускат масово в погрешни инвестиции. Така се създава завишено търсене за активите в икономиката, но и много зомби бизнеси – фирми, които не реализират печалба, а съществуват единствено благодарение на относително евтиния кредит.
Концентрациите на подобни зомби компании в различни сектори се нарича създаване на балони в икономиката. Това е феномен, който се наблюдава във всички кризи в историята. В хода на последната значима такава – Голямата рецесия от 2008 г. балонизирани бяха държавните дългове, които нараснаха значително през последното малко повече от десетилетие, и имотния пазар, особено в САЩ в Европейския съюз.
Процесът на балонизиране представлява изкривяване на икономиката. Това е така, защото в неговия ход компаниите и домакинствата се възползват от лесния достъп до активи, чиято цена иначе щеше да е по-висока за тях. По този начин същите активи не са били достъпни за тези бизнеси и домакинства, които в действителност са се нуждаели от тях поради факта, че вече е трябвало да се конкурират с търсенето, произтичащо и от пазарните играчи, възползвали се от изкуствено евтиното кредитиране.
Графика 5: Дял на зомби компаниите в еврозоната
Източник: S&P Global Market Intelligence, S&P Global Ratings, Bank of International Settlements
Фактът, че делът на зомби компаниите нараства, се вижда и според други измерители. Такива са еволюцията на кредитния рейтинг на компаниите през годините и дела на задлъжнелите бизнеси с покачване или свиване на нетната печалба.
Графика 6: Дял на компаниите с рейтинг AA (изключително силни способности за посрещане на задълженията си; тъмносини колонки) и с рейтинг CCC (уязвими и зависещи от благоприятни условия за посрещане на задълженията си компании; светлосини колонки) в еврозоната
Източник: S&P Global Ratings
В крайна сметка кредитната експанзия задължително стига до своя край, защото колкото повече банките увеличават кредитирането, толкова повече самите те са изложени на риск, защото делът на резервите им намалява. Така те са принудени да спрат процеса на увеличаване на кредита и да покачат лихвения процент. Това е пагубно за зомби компаниите и балонизираните отрасли, защото те не могат да посрещнат изплащането на дълговете си при увеличените лихви. Затова настъпват масови фалити, които представляват изчистване на погрешните инвестиции – това е естественият процес по оздравяване на икономиката.
Но да видим колко мащабна може да кредитната експанзия.
Колко нови необезпечени кредити могат да бъдат създадени
Начинът за изчисляване на капацитета за създаване на подобни кредити от банковата система е посредством банковия мултипликатор. Да приемем, че една самостоятелна банка е получила депозити в размер на 1 млн. евро и тя трябва да поддържа резерви в размер на 10%. Тогава размерът на кредитната експанзия ще е равен на депозитите, умножени по процента на отпуснатите средства и разделени с размера на минималния резерв или:
Казано иначе, при тези параметри само една банка може да създаде пари в икономиката, които са девет пъти повече от размера на първоначалния депозит, направен в нея, чрез процеса на кредитна експанзия.
Така за цялата банкова система мултипликаторът ще е равен на 9, тъй като с 1 млн. евро влог тя има капацитета да отпусне нови кредити в размер на 9 млн. евро, а общото парично предлагане в системата да се равнява на 10 млн. евро. Пълният математически път, по който се стига до тези стойности, е описан в книгата на Хесус Уерта де Сото "Пари, банков кредит и икономически цикли".
Очевидно е, че когато размерът на минималните резерви, които банките трябва да съхраняват, е 0,01 (както е в действителност в еврозоната), а не 0,1 (като в примера по-горе), капацитета на банковата система да създава необезпечени кредити е значително по-голям.
Като правило, колкото по-дълго лихвите са изкуствено занижени, толкова повече необезпечени кредити могат да се отпуснат от банковата система, респективно могат да се надуят по-мащабни балони, защото размерът на предприемаческите грешки расте.
Етапи и протичане на икономическия цикъл
С началото на кредитната експанзия започва и икономическият цикъл, респективно неговата първа фаза не е рецесията, а е възходът (наричан още експанзия) на икономиката. Дотук видяхме как увеличаването на заемите се отразява върху компаниите, но следва да видим какви са ефектите му върху икономиката като цяло, започвайки от началото на икономическия цикъл и изкуственото понижаване на лихвите, описан също от де Сото.
Фаза 1: Възход
Фаза 2: Икономически бум
Фаза 3: Рецесия
Фаза 4: Депресия
Фаза 5: Възстановяване
Възстановяването може да протече под две форми: реална корекция на икономиката, изразяваща се с увеличаване на спестяванията, или под формата на нова кредитна експанзия. Историята от края на 20-те години на миналия век в САЩ и от средата на 90-те години в Европа показва, че действията на централните банки хронично водят до втория вариант.
Негативното в случая е, че за да се създаде впечатление, че икономическата криза е преодоляна, политиците и централните банкери по презумпция трябва да надуят още по-големи балони и да причинят още по-тежко изкривяване на икономиката, като не оставят естествените сили на свободния пазар да доведе до същинско възстановяване. Неслучайно икономическата история на XX в., в който банковият сектор е доминиран от централните банки, е история на постоянно повтарящи се цикли на бумове и рецесии.
Някои изводи за икономическия цикъл
Дотук стана ясно, че манипулациите на банковия сектор от страна на централната банка пораждат хронично повтарящите се цикли на бумове и рецесии (т.е. икономическите цикли). Но ето какви са най-важните неща, които трябва да запомним за тях:
В крайна сметка, постигането на илюзията за икономически растеж посредством изкуствено занижаване на лихвата по кредитите има реална цена, която се плаща под формата на икономическа криза. Затова по своята същност подобен подход е силно неустойчив, както става ясно от новата история на света и на развитите икономики в частност.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай