Понеделник, 17 Юни 2024

Над две трети от доходите у нас са до 900 лева

Над две трети от доходите у нас са до 900 лева
Публикация   20 Ян, 2022   /     Мирена Филипова, Барикада   /     439

Големите нива на неравенство в България не са новина, а представените от Асен Василев данни потвърждават ситуацията, коментира Крум Зарков

 

   Над половината българи печелят чисто по около 550 лева на месец, а общо около 70% - до 900 лева, показват официалните данни от Министерството на финансите за 2020-та година, представени от министър Асен Василев в Народното събрание. В тези числа изобщо не се включват и голяма част от още около 2 млн. пенсионери

   Почти 70% от хората в България, които попадат в „светлата“ част на икономиката и декларират своите доходи, изкарват чисто до около 900 лева на месец. По-голяма част от тях, или половината от българите, за поредна година се трудят за облагаем доход под или до размера на минималната работна заплата у нас.

Това показват данни от финансовото министерство за заплатения данък върху доходите на физическите лица за 2020-та година, представени от министъра на финансите Асен Василев в отговор на парламентарен въпрос, отправен от депутата от БСП Крум Зарков. От БСП задават сходен парламентарен въпрос за поредна година, като именно неговият отговор се оказва единственият източник на подобни данни за разпределението на доходите у нас.

   „Големите нива на неравенство в България не са новина, а представените от Асен Василев данни потвърждават ситуацията. Нагледно виждаме, че огромното мнозинство се труди за ниски доходи, докато на върха на обществената пирамида се намира скромно малцинство. Крайно време е за мерки, които адресират проблема с неравенството и работят в посока по-справедливо разпределение на благата, които създават трудещите се“, коментира за „Барикада“ Крум Зарков.

   Общият брой на хората, които през 2020-та година заплащат данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) е 3 039 064. Те са с близо 100 000 по-малко от предходната 2019-та година /3 125 755/.

   Важно уточнение е, че в тези числа влизат и хората, които декларират доходи по Закона за данъка върху доходите на физическите лица, но не са работещи – например от наеми. Това означава, че ако имахме възможност да разглеждаме само доходите от труд, ситуацията щеше да е още по-тежка, но така или иначе към момента не разполагаме с друг инструмент да следим доходите от труд, освен тези данни.

   Над 1,5 млн. души, което е над половината или 50,45% от всички, деклариращи облагаеми доходи у нас, декларират месечни доходи равни на или по-ниски от минималната работна заплата – 610 лева за 2020-та година. Година по-рано в най-ниската група, но при по-ниска минимална заплата от 560 лв., са попадали практически един и същ брой хора – 1 546 897 души.

   Още около 556 000 души или 18,29% от всички попаднат през 2020-та година в групата с облагаем доход между минималната заплата и 1000 лева. Това означава, че 68,74% от деклариращите облагаем доход хора в България, изкарват до 1000 лева на месец или до 900 лева чисто. Тази група се свива леко спрямо година по-рано, когато в нея попадаха 72%.

   Важно е да се отбележи, че данните се отнасят за годишна данъчна основа, тоест след приспаднати осигуровки и преди налагането на ДДФЛ. Това означава, че чистият разполагаем доход на всеки човек от всяка група трябва да бъде намален с още 10% (с изключение на доходите от дивиденти за част от хората в горните групи, които се облагат с 5%), тъй като България е единствената страна в Европейския съюз, в която няма необлагаем минимум под някаква форма. Ако например данъчната ви основа е малко над 1000 лв, което ви поставя в третата група, то реалният ви доход е с около 100 лева по-малко.

   Ако разширим още малко сметките по данните, предоставени на Крум Зарков от Асен Василев и добавим и хората, които изкарват месечно между 1000 и 3000 лева, то такива според официалните данни Министерството на финансите са около 800 000 души или 26,38%. Изисканите от Зарков тази година данни се различават от групите, поискани в предишни години, така че не можем да сравним точно как се развива ситуацията в тази подоходна група, но на база данни от предходни години можем да предположим, че голяма част от хората с доходи между 1000 и 3000 лева, всъщност изкарват чисто под 2000 лева, а намиращите се по-близо до доход от 3000 лева са значително по-малко (едва около 4% от всички през 2019-та година).

   В обобщение, в България през 2020-та година 95,1% от всички деклариращи облагаеми доходи официално са се разписвали срещу до 3000 лева, което означава чисто до 2800 лева.

   С доходи над 3000 лева или с други думи единствените печеливши от настоящия данъчно-осигурителен модел, са под 5% от всички. Припомняме, заради максималния осигурителен праг, срещу чието скромно планирано повишение и тази година се дочу недоволство в социалните мрежи, хората с доходи над 3000 (едва 4,88% от всички) внасят процентно по-малка част от своите доходи спрямо останалите 95% от хората.

   Фактите показват, че промени в данъчно-осигурителната система, които разместват тежеста, например чрез необлагаем минимум, повишаване на максималния праг и въвеждане на по-висока ставка за доходите над 3000 лв, могат да облагодетелстват 95% от населението и да натоварят малко или повече едва 5%.

   Поглед към въпросните 5% показва, че в най- горната подоходна група – получаващите над 10 000 лева на месец, попадат едва 0,59% от българските граждани или точно 18 018 души.

   Около 85 000 души (2,79% от всички) са декларирали облагаем доход между 3000 и 5000 лева на месец, а в следващата група – между 5000 и 10 000 лева попаднат около 46 000 души или 1,5% от всички.

   Ако обединим последните две групи и ги обобщим като хора, изкарващи облагаем доход над 5000 лева месечно, то такива в България са едва 2,1% от всички деклариращи някакъв облагаем доход.

   

   Сравнението с миналата година показва, че групата на най-бедните напускат около 10 000 души, които година по-рано са попадали в нея, което е пренебрежим процент спрямо всички. Това се дължи най-вече на покачването на част от хората в по-горни подоходни групи, което е логично следствие от покачването на МРЗ от 560 на 610 лева и „изтеглянето“ нагоре на всички доходи вследствие на това. Тъй като деклариралите доходи през 2020-та са по-малко спрямо тези през 2019-та година обаче, част от напусналите групата на най-бедните вероятно не са „забогатели“, а обратното – загубили са всякакви официални доходи, напуснали са страната, починали са и т.н.

   Същевременно хората в най-високата подоходна група се увеличават от около 1% през 2019 почти двойно до 2% през 2020-та, което означава значително по-бързо забогатяване за най-заможните (важно е да се направи уговорката, че през предходната година изисканата от БСП група беше над 6000 лева, докато сега е над 5000, което не позволява напълно точно проследяване на тенденциите). Поради много ниските нива на доходи в долните подоходни групи, би следвало да очакваме те да наваксват с по-бързи темпове. Вместо това наблюдаваме много по-бързо увеличаване на групата на най-богатите, което е логично следствие от изкривената данъчна система на България, която е без аналог в ЕС.

     Погледнато под лупа, неравенството в самата най-горна група само по себе си е огромно. Във всички тези сметки не влизат изобщо и всички укрити в офшорни зони и чрез други схеми авоари, за които лицата във върха на обществената пирамида имат възможност да си плащат и използват, за разлика от хората в ниските групи, които най-много биха се изкачили с едно ниво нагоре, ако се приеме аргумента, че получават допълнителни пари „в плик“ от своя работодател, които не се отчитат пред НАП. Напомняме, че тази практика представлява престъпление, което се извършва от работодателите, докато работниците и служителите често дори не разбират, а в най-лошия случай са мълчаливо съгласни.

   Така за поредна година се потвърждава, че нивата на безработица, с които често управляващите спекулират, нямат особено значение, докато над 2 млн. души у нас не изкарват достатъчно, за да покриват пълноценно издръжката на своя живот. В това число изобщо не влизат и голяма част от над 2 млн. пенсионери, които въпреки увеличените си в последно време пенсии, остават далеч от необходимия размер на доходи за достоен живот и старини.

   Разпределението в различните групи показва за пореден път колко спорно е в България изобщо да се говори за „средна класа“. Това понятие би трябвало да обозначава онази голяма група хора, която се намира между много бедните и много богатите в едно общество, но такава група у нас на практика не съществува. Достатъчно показателни са данните и за всички онези, които спекулират с понятието „средна работа заплата“ – показател, в който няма особен смисъл да се вглеждаме заради огромните изкривявания и голямото неравенство, по което оставаме рекордьор в ЕС.

   Получените от Крум Зарков данни показват красноречиво само част от измеренията на неравенството в България. Страната ни отдавна е лидер по този негативен показател в целия съюз, но въпреки това поредица правителства отказват да предприемат мерки за преодоляването на този тежък икономически и обществен проблем. Тази данни далеч не обрисуват пълната картина, която реално е дори още по-тежка, тъй като в долната част на пирамидата не са включени огромен брой пенсионери с ниски доходи, лица без никакви доходи и т.н., а от друга страна на върха липсват офшорни авоари и други богатства и притежания, които не се декларират по ЗДДФЛ.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha