Днес е : Сряда, 18 Май 2022

Рождественско послание на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум

Публикация 24 Dec, 2021 / akcent.bg

„И рече им Ангелът: … ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“

                                                                                                                            (Лука 2:10-11)

    Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Радостта, благовестена за първи път на витлеемските пастири, отново ни изпълва с ликуване, а ние прославяме Рождеството на Богомладенеца, идващ в света, за да освети завинаги човешката природа, да ни примири с Небесата и да ни донесе Своята благодат. Тази радост, която съпътства целия ни християнски живот, ние чувстваме с особена сила тъкмо днес, когато пред нас е лежащият в пещера, повит в ясли и заобиколен от безсловесни животни, но прославян от ангелското войнство и търсен от мъдреците Христос Господ. Тази радост е несравнима с нищо друго – тя е дълбока и съкровена, тиха и смирена, и същевременно радост, която изпълва цялото ни същество, защото за нас идването на Спасителя означава, че ние вече не сме сами, понеже „с нас е Бог“ (Мат. 1:23).

   И ние бързаме да споделим тази радост с всички наши близки и далечни – това е денят, в който семействата се събират в топлината на домашния уют, но и в който ние разтваряме докрай нашите сърца за всички нуждаещи се и страдащи около нас: ден на милосърдие и благотворителност към познати и непознати, защото в този ден на най-щедра изява на Божието човеколюбие към цялото човечеството ние чувстваме най-добре призванието си да подражаваме на Господа с най-доброто, на което сме способни.

   Начините за това наше богоподражателство са много и различни. За тях говори и Сам Господ от страниците на светото Евангелие, когато казва: „гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте…“ (Мат. 25:35-36). Стореното от нас добро на нашия ближен е добро, сторено на Самия Него: раждащия се днес за нас и заради нашето спасение. Но, не защото Самият Той изпитва нужда от каквото и да било, а понеже иска да вижда в нас – Неговите ученици, – че сме научили от Него най-важния урок, който Той ни е преподал – урока на милостта и на човеколюбието. Защото, сравнени с любовта, всички добродетели са нищо и не ще ни ползват нито в този живот, нито в бъдещия, което има предвид и свети апостол Павел, когато казва: „… щом любов нямам, нищо не съм… щом любов нямам, нищо ме не ползува“ (1 Кор. 13:2-3).

   Нека тази христоподражателна любов бъде наш идеал и наша отличителна черта не само днес – в деня на Христовото Рождество, а и във всички дни от нашия живот. Само тя е, която ни утвърждава като християни и всекидневно ни помага да оставаме такива. Да съблюдаваме тази най-голяма заповед на Спасителя към всички нас (Иоан 13:34) и да не позволяваме на егоизма и егоцентризма да помрачават християнския ни живот и път. Да проявяваме тази любов не само в грижа и в подсигуряване на материалното, тъй като духът също иска своето и „…не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста“ (Мат. 4:4). Най-много от всичко обаче да търсим начините да проявяваме тази любов в грижа за самия дар на живота, който Сам Бог ни е дарувал и който свещен дар трябва да ценим колкото в самите себе си, толкова и в тези около нас.

   Последните две години от живота на човечеството бяха белязани от ново и тежко изпитание. Заедно с всичко останало, пандемията се оказа и проверка за самите нас – за нашата любов към другия, за това доколко сме готови да пожертваме себе си и онова, с което сме свикнали да живеем, за да помогнем за съхраняването на живота на човека до нас, да дадем собствения си малък принос към усилията и денонощната жертвена борба на лекарите, на медицинските работници и на всички, ангажирани в тази неравна битка. В деня на Христовото Рождество нашето човеколюбие и нашите молитви с особена сила и настойчивост трябва да бъдат с тях и за тях – да им дарува Господ крепко здраве и сили, за да успеят да доведат докрай водената от тях битка, която е борба за живота на всекиго от нас.

          Божията благодат и общението в Светия Дух бъдат с всички нас, амин!

    Честито Рождество Христово!

 

Коментари

Реклама

Реклама