Днес е : Събота, 28 Януари 2023

България удължава срока за компенсиране на бизнеса заради скъпия ток до март

Публикация 22 Dec, 2021 / akcent.bg

Предложената сума за компенсации може да надхвърли 1,5 млрд. лв., заяви енергийният министър Александър Николов

  Периодът на високи цени на електричество на Българската независима енергийна борса ще се задържи както до края на месеца, така и през първите два месеца на 2022 г., заяви по време на брифинг енергийният министър Александър Николов. Освен това стана ясно, че периодът на компенсации за бизнеса се разширява до края на първото тримесечие на следващата година. 

   Предложената сума за компенсации може да надхвърли 1,5 млрд. лв. като всички предвидени мерки подлежат на обсъждане в рамките на Министерски съвет, поясни Николов.

   "Към 940 млн. лв. са предвидени като компенсация за бизнеса, приблизително 350 млн. лв. за ЕРП дружествата и около 20 млн. лв. за газ. До 2 млрд. е буферът, предвиден от държавни бюджет", изтъкна Николов.

    Цените за сряда са високи в цяла Европа заради енергийната криза в региона, посочи Николов. България ще става все по-устойчив член на Европейския съюз (ЕС), в това число и по отношение на електроенергията. 

   За декември единствената страна, която успява да поддържа по-ниски цени на електроенергията от България, е Полша. Това се дължи на зависимостта на страната от въглищата, изтъкна Николов.

Петролът, друг фактор за цените на електроенергията, също поскъпва през последните месеци, но не толкова много, колкото природният газ, добави енергийният министър.

„Прегледахме и данните за производство и консумация на електроенергия в България. Има добра и лоша новина. Производството бележи стабилен ръст, около 15% за последната година. реалната консумация нараства с 4 на сто. Важно е да се отбележи, че поради повишаването на капацитета за износ и заради стабилното българско производство, расте и износа на електроенергия. Това води до относително сравними цени с ЕС, особено спрямо Гърция и Румъния“, коментира Николов.

   Лошата новина е, че високите цени ще се запазят както до края на декември, така и през първите два месеца на следващата година, представяйки ценова графика на БНЕБ.

   Николов посочи, че периодът на компенсации се разширява до края на първото тримесечие на 2022 г.

   „Схемата за подпомагане е динамична, като целта ни е да отразим максимално пазарната динамика и да подпомогнем реално засегнатите потребители. Схемите ще продължат да се доразработват директно най-високо експертно ниво, за да може да посрещнем тази криза, която е най-вече ценова“, заяви енергийният министър.

   От декември компенсациите ще са на база 189,50 лв. за мегаватчас. Ползвателите с договори под тази цена няма да бъдат компенсирани, посочи още Николов.

  „Разработена е схема за мрежовите оператори по прогнозите на КЕВР. Близо 350 милиона лева ще достигне размерът на тази мярка по текущи оценки. По този начин се намалява риска от бъдеща тежест на цената на тока както за битови потребители, така и за бизнеса“, заяви министърът.

  Николов обърна внимание и на дълговете на "Топлофикация София", като заяви, че от енергийното министерство са провели срещи с представители на Столична община.

   „Проведохме срещи за бързи адекватни мерки относно всички възможни варианти за намаляване на натиска за повишаване на цената на топлоенергията от "Топлофикация София". Над 70% от текущите разходи са за природен газ, като дружеството не разполага с достатъчно мощности за производство на енергия, които да компенсират тези разходи“, обясни Николов.

  Енергийният министър заяви още, че значително под максималния размер са доставките от "Булгаргаз", което с оглед на текущите цени, е "меко казано притеснително".

   „Има нещо, което както ръководството на Български енергиен холдинг (БЕХ), така и екипите на министерството, забелязват и то е доста обезпокоително“, смята Николов.

  Основен платец и основен длъжник на "Булгаргаз" е "Топлофикация София", но втори в списъка с длъжниците се нарежда ТЕЦ „Варна“, който към момента дължи над 36 млн. лв., сподели Николов.

   „По същия начин както управлението на потенциалните доставки на природен газ, така и управлението на вземанията в дружеството са доста притеснителни. Единственото нещо което е комуникирано към нас от БЕХ е, че са спрени текущите доставки към ТЕЦ „Варна“, обясни министърът.

   Николов сподели, че успоредно с разработването на механизми за компенсации, енергийното министерство работи по стратегически партньорства. В България от 2022 г. ще има завод за соларни панели и център за развойна дейност, като инвестицията ще надхвърля 150 млн. евро.

   Брифингът беше предшестван от нов ценови рекорд на търгуваната на Българска независима енергийна борса (БНЕБ) електроенергия в размер на 342,37 евро за мегаватчас (МВтч).

   За силния ръст на енергийните цени допринася сериозното поскъпване на природния газ с близо 8% и трайното застудяване в Европа, което вероятно ще продължи най-малко до края на месеца.

   От това пострадаха и електроразпределителните дружества и системния оператор. Те губят 250 млн. лв. заради скъпата електроенергия на БНЕБ. Според Асен Христов, председател на Наздорния съвет на "Еврохолд", която придоби българските активи на чешката CEZ, ЕРП-тата и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) имат признати 7,5% технологични разходи, които по закон те закупуват от борсата, докато цените на мрежовите услуги остават фиксирани с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). По-рано тази година енергийният регулатор одобри цена от 130 лева за мегаватчас за енергията за технологични нужди, а в момента цената на борсата е четири пъти по-висока.

   Христов предупреди, че при тази разлика дружествата изпадат в ликвидна криза и може и да не издържат.

   В края на миналата седмица министър-председателят Кирил Петков заяви, че мораториумът върху цената на електричеството може да отпадне по-рано от гласуваното (до 31 март 2022 г.) и ще има нова формула за подпомагане на бизнеса.

   Досега индустриалните енергийни потребители получиха помощ от 110 лв. на мегаватчас за октомври и ноември, но за декември не бе предвидено нищо.

   Парите бяха осигурени от печалбата на АЕЦ "Козлодуй", като това ще бъде източникът и при новите мерки.

  В понеделник икономическият министър Корнелия Нинова заяви, че подкрепя мораториума, но ще предложи насрещни мерки на затруднения от това бизнес. 

 

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама