Преглед и анализ на неравенството във възможностите в България*

    Анализът на неравенствата често се съсредоточава върху разпределението и на доходите и богатствотов обществото– с други думи, върху резултатите от икономическата дейност. Това обаче далеч не е единственият начин за разбиране и разглежданена неравенството. През последните години все повече популярност набира анализирането не на резултатите, а на възможностите;така фокусът се поставя не на изхода, а на входа на икономическите процеси. Използвайки този подход целите на социалната политика може да се дефинират различно – докато съсредоточаването върху  резултатите означава търсене на механизми за преразпределянето на доходи и блага през държавата, то открояването и анализът на фундаменталнитепричини и фактори зад неравенството насочва политиките върху премахването им.

   Настоящият анализ разглежда измеренията на неравенството във възможностите в няколко ключови направления – в образованието, в бедността сред семействата и децата, в жилищните условия и в достъпа до здравеопазване. Той почива най-вече на работа с микроданни от изследванията SILC и PISA, допълнени с релевантна публично достъпна статистика.

• В образованието моделирането на данните от PISA за пореден път подчертава водещата роля на икономическите и социални условия в домакинствата за постиженията на учениците. Видими са и разликите в резултатите на децата от различни етнически групи, както и между момчетата и момичетата. Това показва, че системата на училищно образование не се справя с изравняването на ефекта на различните възможности между учениците. Анализът на резултатите на отделните общини във външнотооценяване след седми клас от своя страна подчертава ролята на урбанизацията и по-слабото представяне на селските училища.

Графика 1: Урбанизация и средни оценки по БЕЛ и математика след 7 клас

Източник: МОН, НСИ, изчисления на ИПИ

• Прегледът на доходите и условията на живот при децата и семействата извежда на преден план проблемите на ромските домакинства. По последни данни почти ¾ от ромските деца живеят в бедни семейства, а средните доходи на ромските семейства с деца са средно едва 1/3 от тези на средностатистическото семейство с деца в страната. Същевременно повече от половината от тях не могат да осигурят на децата си основни жизнени условия – редовен достъп до месо и зеленчуци, подходящи книги, дрехи и обувки и др. под.

   Графика 2: Брой и разпределение на децата (на възраст между 0 и 17 години) според етническата принадлежност и бедността на домакинството, 2019 г.

Източник EU-SILC, изчисления на ИПИ

• Разпределението на доходите и рискът от бедностразкриватключовата роля на активността на пазара на труда и завършването на  поне средно образование. Сред хората с висше и средно образование заетостта води до значително по-високи доходи, а делът на бедните е нисък, докатопри тези с основно и начално образование разликите са по-малки. Пенсиите от своя страна играят ролята на изравнител на стандарта на живот между регионите на страната.

Графика 3: Средни доходи и дял на бедните в населението на 16 и повече години според образованието и икономическия статут , 2019 г.

Източник: EU-SILC, изчисления на ИПИ

• Що се отнася до жизнените условия, най-чувствителни разлики се наблюдават при най-бедните, където условията на живот са значително по-лоши от тези на по-горните доходни групи. Значителни отлики има и между градските и селските райони, като в по-рядко населените има по-голяма жилищна площ, но и условията в жилищата са по-лоши.

Графика 4: Средни индекси на условията в жилището и в квартала по децилни групи (по-високото е по-добро), 2019 г.

Източник: EU-SILC, изчисления на ИПИ

• Сред бедните има значително по-големи дялове на хора всредно и лошо здравословно състояние, особено сред безработните и икономически неактивните. В тези социални групи именно ниските доходи играят най-важна роля за достъпа на здравна грижа и елиминирането на здравни проблеми, което създава порочен кръг на бедност и влошено здраве, което задържа мнозина извън пазара на труда.

   Графика 5: Здравен статут и ограничение в действията по здравословни причини сред населението на 16 и повече години според бедността , 2019 г.

Източник: EU-SILC, изчисления на ИПИ

  Разглежданизаедно, основните фактори на неравенството във възможностите очертават основните насоки за реформа в редица публични политики– от образованието и здравеопазването до жилищната политика. Взаимовръзките между отделните аспекти на неравенството във възможностите демонстрират и нуждата от интегриран подход към политиките в социалната сфера, които да вземат предвид всичките особености и взаимодействие между отделните им елементи.