Екип от Русенският университет представя приложение на съвременна технология днес в Силистра.
Предисторията...
Проф. Пенчева, р-л на екипа: През 2016 г екип от преподаватели и студенти размишляват над идеята за създаване на водороден автомобил- градски тип, с който да се участвал в международно състезание Шел- екомаратон за енергийна ефективност за природни средства. Ръководител на екипа "Хидро" става Иван Белоев, който е към клуба в университета "Четири колела", където членуват над 700 души.
През 2018 година е отправено предложение към образователния министър за финансиране на младежки инициативи, касаещи иновациите. Става ясно, че се мисли върху проекти, свързани с използването на водорода в мобилността и се ражда националната програма: "Нисководородна енергия за транспорта и бита". Екипът на университета е сред инициаторите на тази програма.
В програмата е включен демонстрационен проект на тролейбус с хибридно задвижване батерия горивна клетка за софийска община с удължен пробег до 100 км. и непътно превозно средство.
Така ражда идеята от русенския екип за хибридно задвижване на плавателен съд със слънчева енергия и водородна горивна клетка.
Тогава фокусът попада върху създадено вече корабче, задвижвано със соларни панели в Силистра по линия на трансгранично сътрудничество, където участва и РУ.
Така се стига до идеята понтонът, който е бил към корабчето, да се превърне в плавателен съд.
Това става факт от дейността на основния екип- проф. Велизара Пенчева, проф. Пламен Даскалов, доц. Асенов, р-л Инженерни дейности, доц. Иван Белоев, доц. Димитър Грозев и доц. Цветелина Георгиева, както и двама докторанти и петима студенти.
Три са основните компоненти, за да се реализира този проект:
- задвижващ компонент /двигатели/
- енергиен компонент /соларни панели/ , водородна клетка,
- система за управление и мениджмънт /тестване е планиране на експеримент/
Цветелина и Пламен работят по енергийния мениджмънт, който се изразява във взаимодействието на енергийните панели и водородната клетка. Става въпрос на напълно нови неща, няма научна литература, откъдето да се черпи опит.
С удовлетворение обаче се отчита помощта, която дават създадените вече водородни автомобили в университета. На база експерименти от колата и технически параметри и схеми, получени там, се работи по този нов проект, разказва доц. Георгиева.
Сериозна работа предстои през следващата година в посока оценка на експлоатационните показатели на плавателния съд.
След определяне на енергиите, които ще се ползват, се пристъпва към определяне и избор на компонентите, разказва доц. Асенов. Стъпва се на резултатите на направения вече ел. плавателен съд, който е в Силистра.
Следва пазарно ориентиране по отношение на закупуване и използване на водородни клетки, соларни батерии и т.н. Търсено е добро съотношение между цена и качество, като е следвано условието да не са произведени в Китай, най - вече това се отнася да двигателите и за горивните клетки.
Така вече са очертани изискванията, на базата на които съществуващият понтон става плавателен съд.
Според неговите създатели той ще е подходящ за туристически разходки по реката и предпочитан заради ниските разходи за движение, каза проф. Даскалов.
Предстои да се направи оценка на себестойността на демонстрационния модел, като реалната му цена при серийно производство ще падне значително, освен ако инфлацията не се овладее.
За това, до колко може да се развие този проект и други като него, зависи от политиците за използването на водорода като стретегия за страната и като възможност да бъде финансирана, смята проф. Пенчева.
Съвместното предприятие за горивни клетки и водород през 2020 г. обявява конкурс, по който РУ заедно с Община Русе, Асоциацията на дунавските общини, БАН предлагат проект за 20 водородни автобуса и кораб- тласкач, задвижван със зелен водород, фотоволтаичен парк, електролизьор и зарядна станция за водород.
Недостатък за развитието на водородната мобилност обаче е липсата на зарядни станции в цяла Източна Европа.
Направеното до момента и натрупаната експертиза е довело до това, Русе и София вече да са на стретегическата карта на Европа по отношение на водорода.
Необходимо е да има държавна политика в тази област, тъй като дори да се осигури европейско финансиране, ще е необходимо допълнително национално съфинансиране, пояснява проф. Пенчева. Самият факт, че е осигурено финансиране с Решение на МС на национална научна програма с 8 млн. лева, както и че община Русе е защитила разработването на проект за 23 млн. евро, показва наличието на капачитет и иновативност на учените от Русе и страната.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай