Вторник, 23 Април 2024

Окръжните прокуратури в Русе, Сливен и Пловдив и районните прокуратури в Ямбол и Шумен с по 2,7 заплати отгоре бонуси

Окръжните прокуратури в Русе, Сливен и Пловдив и районните прокуратури в Ямбол и Шумен с по 2,7 заплати отгоре бонуси
Публикация   21:16     23 Ноемв, 2021 /     akcent.bg   /     851

За служителите е предвидена заплата и половина

   Вече са ясни размерите на допълнителните трудови възнаграждения за натовареност на съдиите, прокурорите и следователите.

По 2,7 заплати отгоре ще вземат магистратите в изключително натоварените органи. Съдилищата са шест – Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Софийският градски съд, административните съдилища в Пазарджик и Перник, както и районният съд в Нова Загора.

Прокуратурите са 10 – Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните прокуратури в София, Велико Търново и Пловдив, окръжните прокуратури в Русе, Сливен и Пловдив и районните прокуратури в Ямбол и Шумен.

Изключително натоварените следствени отдели са в ОП-София, Благоевград и Силистра, както и Националната следствена служба.

Следващата степен е високо натоварени органи на съдебната власт, които ще вземат допълнително 2,3 основни заплати, съгласно чл. 233, ал. 6, изр. първо от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Такива са 13 съдилища – АС-София, Софийският районен съд, административните съдилища София-град, Кюстендил, Пловдив и Враца, както и районните съдилища в Ихтиман, Лом, Пазарджик, Чирпан, Бургас, Пловдив и Перник.

32 пък са високо натоварените прокуратури – окръжните в Благоевград, Търговище, Хасково, София, Ловеч, Пазарджик, Плевен, Бургас, Стара Загора, Шумен, Монтана, Разград, Кюстендил, Кърджали, Габрово и СГП, както и районните прокуратури в Сливен, Пловдив, Силистра, Видин, Добрич, Самоков, Русе, Пазарджик, Стара Загора, Търговище, Монтана, Хасково, Враца, Кърджали, Ихтиман, и Софийска районна прокуратура.

В тази графа попадат и 13 следствени отдела – в ОП в Русе, Велико Търново, Бургас, Пловдив, Враца, Ямбол, Сливен, Кърджали, Монтана, Стара Загора, Разград, Габрово и Добрич.

По 2,3 основни заплати ще получат и магистратите от специализираните съдилища.

Всички останали съдии, прокурори и следователи, както и всички служители в съдилищата ще вземат по заплата и половина коледна премия.

Решенията бяха взети на извънредно заседание на Прокурорската колегия по-рано днес, както и на редовното заседание на Съдийската колегия.

Окончателното произнасяне обаче е на Пленума на ВСС, който ще разгледа всички предложения този четвъртък.

Миналата сряда комисията по натовареност към СК на ВСС определи степента на натовареност на съдилищата и даде срок до 22 ноември на административните съдилища да кажат мнението си по въпроса (виж повече тук).

Председателят на комисията Даниела Марчева напомни днес, че Инспекторатът към ВСС е извършил проверка само в 22 районни съдилища заради необяснимо разминаване в статистиката. Но някои магистрати са възразили срещу резултатите. Тя добави, че сега няма как да се установи дали данните на ИВСС са коректни и дали няма грешка и в тяхната информация и дали правилно е извършена проверката. Заради това, по думите на Марчева, не може да се каже, че разминаванията в големи съдилища като тези в София, Бургас и Пловдив не се дължат на неволна грешка.

С пълната условност по този въпрос сме приели, че ще коригираме изходните данни, още повече, че тези корекции не са довели до сериозно отклонение в крайния извод за степента на натовареност на тези съдилища – те продължават да са в първите 10 районни съдилища по натовареност. Доколкото в средно натоварените и ниско натоварените съдилища не е правена проверка на ИВСС, затова и на работното заседание на СК приехме еднакъв размер на допълните възнаграждения за тях. В този смисъл практически в случая се игнорира делението на средно и ниско натоварени само и единствено с оглед настоящия въпрос“, каза още Марчева. Добави, че именно заради непрецизната статистика предложенията за допълнителните възнаграждения на практика са много близки по размер за различните категории съдилища, а разликата между най-високо и най-ниското е по-малко от една заплата. „Разликата има символично значение, за да открои по-натоварените съдилища, за да не  поставя категорични разделителни линии, които по обективни причини не можем правилно да очертаем на този етап, макар приблизително да знаем къде са“, каза още тя.

Марчева поясни, че след като комисията е определила степента на натовареност във ВСС са постъпили възражения от десетки съдилища в шест направления.

Първото е срещу самите правила за определяне на ДТВ по чл. 233, ал. 6, изр. първо от ЗСВ и реда и условията, определени в тях, според които се определя степента на натовареност на съдилищата. Съдилища не са съгласни, че в правилата не се отчита натовареността по щат, и е направена препоръка да се вземат предвид и професионалните и етични критерии свързани със съдията, качество на съдебните актове, видове разглеждани дела.

По този повод от Съдийската колегия заявиха, че правилата са изготвени от 20-членна работна група и те са съобразени с чл. 233, ал. 6, изр. първо от ЗСВ.

Втората група възражения е срещу начина на прилагане на въпросните правила. Някои председатели на съдилища не са съгласни с определената степен на натовареност и са на мнение, че има технически грешки при определяне на средните стойности за нивото, базирайки се на средноаритметичната стойност, определена съгласно броя на съдилищата за съответното ниво. Освен това те изтъкват, че не може да се направи извод на кой от критериите (постъпили, за разглеждане и решени дела) е придадена по-голяма тежест. Магистратите казват, че това трябва да са данните за броя на постъпилите дела, после дела за разглеждане и накрая решени дела, тъй като натовареността по първите два критерия и предметът на делата безспорно се отразяват на третия критерий.

В Методиката за контрол и проверка на статистическите данни отчитащи дейността на съдебните органи и съдиите се съдържат указания относно начина на определяне на средната натовареност. Посочено е, че същата не следва да се определя като средноаритметична стойност, тъй като тя ще бъде значително повлияна от данните на екстремалните стойности. В подкрепа на горното, използването на средноаритметична натовареност води до получаването на една по-висока средна стойност, която би била нехарактерна за нито едно съдилище, поради което използвания показател е среднопретеглена стойност“, обясни Даниела Марчева. Тя добави, че при използването на среднопретеглена стойност е взет под внимание всеки елемент, а именно брой дела (било то постъпили, свършени, актове по същество и др.) и отработените човекомесеци.

Следващите възражения са свързани с това, че не са взети предвид данните от анализа за натовареност за 2020 г., обобщените статистически форми за дейността на съдилищата към него, не са отразени информациите за натовареността за първите шест месеца на тази година.

Но Съдийската колегия отхвърли всички тези възражения като обясни, че анализът на натовареността ще изготвя въз основа на една методика, а степените за натовареност – въз основа на друга.

Последното възражение е за това, че е трябвало да бъдат взети предвид данните от Системата за измерване на натовареността на съдилищата (СИНС). В тази връзка Даниела Марчева отбеляза, че комисията напълно се солидализира с това мнение и напомни, че от 1 януари 2022 г. ще се използва само и единствено информацията от модула за натовареност в Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) и СИНС (виж повече тук).

Атанаска Дишева допълни, че текстът в чл. 233, ал. 6, изр. първо е отдавна в Закона за съдебната власт и както този състав на ВСС, така и предходният многократно е упрекван, че не го прилага.

Това е първият опит. В един от докладите за върховенството на правото на Европейската комисия бяхме критикувани за това, че административните ръководители имат съществена роля при определянето на допълнителните трудови възнаграждения. В този смисъл и в съответствие с приложението на чл. 233, ал. 6, изр. първо бяха приети правилата, които на практика игнорират ролята на административните ръководители при определяне на възнагражденията. В същия текст е предвидено, че съдиите от специализираните съдилища получават ДТВ в размер, определен по правила от съответната колегия, но не повече от 6 заплати. С тези две изречения законодателят създава условия за различно третиране на магистратите. Съдиите от специализираните съдилища са поставени в по-благоприятно положение като размерът е определен до 6 заплати. За останалите нищо подобно не е казано. Това, което се опитваме да направим, е освен приложението на законовия текст, и опит да преодолеем заложената в закона дискриминация, различното третиране на съдиите от специализираните съдилища и останалите. Като начало е твърде вероятно да допуснем грешки, но нямаме друг начин да проверим дали тези правила работят, освен да направим опит да приложим закона“, заяви Дишева.

На финала на дискусията Съдийската колегия единодушно остави без уважение възраженията на съдилищата, прие степента на натовареност и определи размера на допълнителните трудови възнаграждения.

Наред с това беше внесено и едно уточнение. Във ВСС беше постъпило писмо от Националното сдружение на съдебните служители, които също възразяват срещу начина на определяне на ДТВ.

По този повод Даниела Марчева напомни, че законовата разпоредба се отнася само до магистратите, но не и до служителите. Затова Съдийската колегия остави без разглеждане писмото.

Но председателят на ВАС Георги Чолаков напомни, че всички служители в съдилищата ще вземат по заплата и половина за Коледа.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha