Днес е : Петък, 16 Април 2021

Kaĸвa иĸoнoмиĸa ни предлагат партиите cлeд избopитe: Анaлиз нa вoдeщитe пpeдизбopни плaтфopми

Публикация 15 Mar, 2021 / akcent.bg

   На избори и лов се лъжело най-много и докато вероятно по-голямата част от българите не са ловци, за първото можем да гарантираме. Сега отново сме в предизборна кампания, което означава хиперболизирани обещания за светлото бъдеще, които нерядко не се сбъдват (и твърде често е по-добре, че това е така).

   Въпреки че разписаното в програмите понякога се разминава и с публичните изказвания на самите политици, в тази статия ще разгледам какво водещите играчи обещават да постигнат според техните сайтове и как това ще се отрази на икономиката.

   Разбира се, няма как да коментирам в детайли всички пунктове на партиите, защото тогава обемът на текста би станал твърде голям. Вместо това ще се спра само на по-интересните моменти и възгледи в програмите им, с минимално кратък коментар, въпреки че много от пунктовете заслужават обширен анализ, подредени по-долу по азбучен ред.

   За да се елиминира субективизма, под "водещи играчи" визирам партиите, които според "Алфа рисърч" имат най-голям шанс да се доберат до вота на избирателите:

   ГЕРБ: 28,5%; БСП: 23,2%; Има такъв народ: 13,3%; ДПС: 12,5%; Демократична България: 5,7%; Изправи се! Мутри вън: 4,5%; ВМРО: 3,7%; НФСБ-ВОЛЯ: 1,8%.

                         БСП

 Програмата на БСП е много по-просторна, но ето някои ключови моменти:

  • Премахване на плоския данък върху физическите лица и въвеждане на прогресивна ставка за индивидите с доходи над 3600 лв. на месец;
  • Изравняване на данъчните ставки на доходите, доходите от дивиденти и ликвидационни дялове с данъците върху доходите от труд; въвеждане на семейно подоходно облагане;
  • Намаляване на ДДС върху хранителните стоки и лекарствата;
  • отстъпване на част от данъците върху доходите на физическите лица в полза на общините;
  • промяна в Кодекса на труда, регламентираща работата от вкъщи и въвеждане на дигитални трудови книжки;
  • подпомагане на ликвидността на малките и средни предприятия чрез Българската банка за развитие и подобряване на достъпа им до финансиране, включително чрез алтернативни източници като емисии на акции, облигации, факторинг, краудфъндинг; въвеждане на стартъп виза;
  • създаване на дружество стартъпи и иновативни компании;
  • поемане на рисковете пред дейността им чрез Българската агенция за експортно застраховане, чийто застрахователен капацитет ще бъде увеличен;
  • Намаляване на административната тежест за микропредприятията и опростяване на процедурите за дребните търговци и производители, включително счетоводната отчетност, лицензирането, митническите процедури, капиталовото финансиране;
  • въвеждане на "зелени" обществени поръчки и предимство за компаниите, осигуряващи рециклиране на отпадъците;
  • увеличаване на финансирането на Национална компания индустриални зони;
  • свързване на българския капиталов пазар с европейските и улесняване на възможността компаниите да набират капитал;
  • съучастие на държавата в микропредприятията и малките и средни фирми;
  • подкрепа за развитие на космическите технологии.

Въвеждането на прогресивен данък върху хората с малко по-високи доходи е пагубно, защото ще нанесе пряк удар точно върху отраслите, които се развиваха най-бързо през последните години. Това ще заличи може би единственото предимство на България при привличането на чуждестранни инвестиции, при това - в момент, в който масово големите ИТ компании ни заобикалят, насочвайки се включително към Гърция, която всъщност има по-лоша ИТ конюнктура от нас. Крайният резултат е, че ще мярката ще направи всички нас по-бедни и ще торпилира икономическия растеж.

В тази категория влиза и увеличаването на данъчните ставки върху облагането на дивидентите и ликвидационните дялове. Всъщност държавата ще стимулира повече хора да участват в капитала на българските компании като елиминира тези данъци изобщо, да не говорим, че сумите, които събира от тях, са изключително ниски.

В категорията "вредни" предложения добавям и всички други от списъка, включващи увеличено участие на държавата в каквото и да е било. Това е особено вярно за стартъпите, които по никакъв начин не трябва да получават по-лесен достъп до финансиране от институции като Блъгарската банка за развитие, защото единственото, до което това ще доведе, е унищожаване на данъкоплатски пари, дотолкова, доколкото банката се финансира от всички нас. Бизнес средата не се подобрява чрез държавни гаранции и плащания, а чрез елиминирането на регулациите и пречките пред правенето на бизнес.

Казвайки това, намаляването на административната тежест върху малкия бизнес е позитивна мярка, а същото важи и за описаните предложения за реформи в Кодекса на труда. Всеки ход, който прави пазара на труда по-гъвкав, е позтивен.

Създаване на форма на дружество за "стартъп" според мен е излишна - стартъп е етап от развитието на бизнеса, а не юридическа категория. Това е като да се създаде форма на дружество "голяма фирма". Съучастието на държавата в предприятията е икономически абсурд, който единствено ще доведе до неефективност в икономиката и изчезване на много пари - нещо, което от партията столетница би трябвало да знаят добре, предвид опита им за период от 45 години до 1990 г., особено по отношение на задграничните фирми.

Понижаването на ДДС е категорично правилен ход. Друг е въпросът дали е политически осъществим.

         Заключение

В програмата на БСП има позитивни мерки (промяната на трудовото законодателство, понижаването на ДДС и административната тежест), но някои от тях, например свиването на данъка върху добавената стойност за някои категории продукти, изглеждат много трудни за реализиране. Същевременно според мен предложенията, които ще окажат негативен ефект върху икономиката, са повече като количество и качество и освен това ще са изключително трудни за отстраняване в бъдеще. Това означава, че, ако се имплементират, те ще окажат траен негативен ефект върху икономиката.

ВМРО

   Доколкото става ясно от изказвания на представители на партията, целите им в областта на икономиката включват:

  • Необлагаем минимум от 600 лв. за хората с едно дете, 1200 лв. за хората с две, 1800 лв. за хората с три при семейното подоходно облагане до 2025 г.;
  • увеличаване на средната пенсия от 489 лв. месечно (днес) до 700 лв.;
  • средна работна заплата от 1400 лв. месечно (днес) до 2500 лв.;
  • премахване на данък "Дивидент";
  • ежегоден растеж на заплатите в армията и полицията с по 10%, ръст на заплатите на учителите, лекарите и медицинския персонал;
  • понижаване на разходите в държавния бюджет до 35% от БВП в периода 2021 - 2025 г.;
  • въвеждане на ваучери за почивка в българските курорти за всеки пенсионер, работещ студент и ученик в размер на 100 лв.;
  • въвеждане на ваучери за бедните пенсионери и хронично болните от по 70 лв. на месец;
  • увеличаване на помощите за майчинство през втората година;
  • инвестиране на 100 млн. лв. от бюджета за изграждане на ясли и детски градини;
  • намаляване на данъците върху едноличните търговци от 15% до 10%;
  • замразяване на минималния и максималния осигурителен праг за период от три години.

Добрите предложения в тази платформа са въвеждането на необлагаем минимум за семействата с деца, което е значително по-добър начин да се стимулира раждаемостта, отколкото преразпределението чрез детските надбавки, както и понижаването на държавния бюджет. По въпроса с разходите на правителството ще е добре да се наблюдава още по-голямо свиване от 35% от БВП.

Друг стимул за икономиката ще е понижаването на данъците за ЕТ. Както неведнъж съм казал всяко понижаване или елиминиране изобщо на данъци е правилен ход.

От друга страна, изстрелването на заплатите в силовите ведомства и пенсиите е неправилен ход. Първото е популизъм, който ще струва изключително скъпо на данъкоплатците, да не говорим, че след него няма да получим по-добра услуга. Тези ведомства имат нужда от радикална реформа, а не от наливането на още повече средства, особено като се има предвид, че МВР гълта над 1 млрд. лв. ежегодно, повечето от които отиват за заплати.

Второто - увеличаването на пенсиите с 50%, ще срине още повече и без това технически фалиралата система на пенсионно осигуряване. За целта ще е необходимо държавата да пренасочи още повече данъчни постъпления към фонд "Пенсии" на НОИ, чийто дефицит и без това годишно се равнява на една Корпоративна търговска банка. Увеличаването на стандарта на живот на пенсионерите не може да се постига за сметка на изземането на още повече пари от данъкоплатците.

Същото важи и за раздаването на ваучери и строенето на детски градини. Това е евтин популизъм, който ще излезе скъпо на бюджета, а същевременно няма да доведе до осезаеми резултати нито за туристическия отрасъл, нито за децата, нуждаещи се от детски градини. Това са сфери, в които държавата не трябва да се меси, а е редно да остави на пазара.

Замразяването на осигуровките е по-сложна тема. От една страна, спирането на растежа им е нещо позитивно, защото всяко тяхно вдигане нанася удар върху икономиката, а много партии директно искат да осъществят такава стъпка. От друга, системите и без това са фалирали, така че спирането на промените в осигуровките няма да позволи тяхното свиване, а вероятно няма да доведе и до спешното реформиране, от което имат нужда.

Заключение

Платформата на ВМРО е сред най-биполярните политически заявки за тези избори - тя приканва към понижаване на разходите на правителството и едновременно с това иска да прокара мерки, за които ще е нужно тяхното значително увеличаване през следващите пет години.

Но докато опитът в българската политика показва, че понижаване на каквито и да е разходи на държавата е нещо, което буквално не се случва (даже и в "добрите" години държавният бюджет растеше до нови рекорди), то вредни идеи като ваучери и увеличаване на заплати са много любими за управляващите. Това означава, че крайният резултат от реалните действия на ВМРО ще е силно негативен за икономиката.

              ГЕРБ

Към момента на написването на статията от ГЕРБ не са публикували предизборна програма, освен обещанието на Бойко Борисов, че данъците няма да се вдигат. За разлика от всички други партии обаче, за ГЕРБ имаме исторически данни за представянето за последните десет години.

През по-голямата част от тях страната беше на бюджетен дефицит, а бюджетът като абсолютна стойност продължаваше да расте, достигайки нов рекорд всяка година. Предвид фискалната програма, приета под управлението на ГЕРБ миналата година, след като през 2020 г. също бяхме на сериозен дефицит, той ще продължи да се наблюдава и през следващите години.

Също през последните години България започна да отблъсква стратегически инвеститори, въпреки ниските данъци, които останаха и единственото ни предимство, макар и недостатъчно. Такъв беше случаят с Volkswagen, а гиганти като Amazon и Microsoft отидоха в Гърция и Румъния, където ИТ секторът не е по-добър, особено в първата.

От друга страна, докладите за съдебната система посочват говорят за продължаващи проблеми с корупцията, за което партията, след дългия си престой във властта, няма как да не е отговорна. В тях четем:

  • Антикорупционните органи не са изградили репутация на безпристрастни, обективни и независими;
  • Въпреки някои започнали разледвания, като цяло няма осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта.

  Това е пряко свързано с икономиката, защото среда, в която институциите не се справят с проблема, допълнително пречи на инвестициите - кой ще вложи в страна, в която трябва да плаща на държавни органи "лепта" и в която няма абсолютна защита на неприкосновеността на частната собственост?

Говорейки за данъците, не е вярно, че те не са променяни. Името под управлението на ГЕРБ и Симеон Дянков като министър на финансите беше въведен данък върху доходите от лихви по депозитите, данъците върху МПС се увеличиха, а нарастването на осигуровките е хронично и почти ежегодно. Всички тези мерки водят до негативен ефект върху икономиката, защото оставят по-малко средства в джобовете на индивидите, дестимулират спестяванията и увеличават възможностите на държавата за преразпределение.

Същото често попада в неефективни или съмнителни мегаинициативи - инфраструктурните проекти, санирането на панелните блокове, управлението на язовирите и т.н.

Не на последно място, през изминалата година именно по волята на управляващите бяха взети драконовски мерки, които торпилираха икономиката и развързаха ръцете на властта за изстрелване на разходите.

Като позитив все пак трябва да посоча, че, притиснати до стената, те направиха правилен ход с понижаването на ДДС върху някои услуги.

     Заключение

   Независимо какво се посочва в предизборната програма на ГЕРБ, партията е слабо вероятно да предложи нещо радикално по-различно от това, което се случва в икономиката през последните 11 години - все пак, ако можеше, вероятно щеше да го е направила.

   Това се вижда имплицитно и от плана на представителите на партията в какво ще бъде вложен огромният приток от пари от Европа, който ще дойде през следващите няколко години, а именно - основно в инфраструктурата, т.е. още от същото. Казано иначе, едва ли може да се разчита, че през следващите години Борисов и съпартийците му ще могат да озаптят вече добре познати тенденции, залегнали в управлението им. Моята лична прогноза е, че това няма да доведе до стабилен икономически растеж.

                Демократична България

Демократична България е разбила програмата си подробно по сектори, както следва:

Публични финанси

  • въвеждане на принципите на програмното бюджетиране във всички области на държавния бюджет;
  • въвеждане на задължителна последваща оценка на въздействието за всички политики, която да е основание за разширяване на ефективните, видоизменяне на недостатъчно ефективните или прекратяване на неефективните политики;
  • увеличаване на твърдостта и надеждността на фискалните правила;
  • Въвеждане на формално изискване за предварителна оценка от Фискалния съвет за законопроекти;
  • Въвеждане на официално измерване и публикуване на всички (изрични и имплицитни) задължения на публичния сектор;
  • Въвеждане на необлагаем доход от 500 лв. месечно, позволяващо да се спестят 600 лв. годишно от данък общ доход за всяко работещо лице;
  • средна работна заплата от 2400 лв. към 2025 г.;
  • средна пенсия от 1000 лв. към 2025 г.;
  • повишаване на частните чуждестранни инвестиции с 2 млрд. лв. всяка година, като в края на мандата те трябва да достигнат 10 млрд. лв. годишно;
  • увеличаване на заплатите с 50% на учителите, помощния медицински персонал в болниците, социалните работници и дейците на културата

Развитие на иновациите

  • Увеличаване на националното публично финансиране за наука, иновации и технологичен трансфер в абсолютен размер и като дял от Брутния вътрешен продукт и доближаване до европейските стандарти - 1% от БВП;
  • Механизъм за насърчаване на т.нар. "ангелски инвестиции" чрез частично връщане на данъци, които да компенсират неуспешни инвестиции;
  • Стимулиране на пилотни проекти (особено такива, фокусиране върху постигане на ефективност или реализиране на нов продукт или услуга) между държавни структури и иновативни млади компании;
  • Регламентирано отпускане на свободна година (gap year) за лични проекти, творческа изява и частна инициатива;
  • Засилване на интереса и увеличаване броя на студентите и финансирането за инженерни и научни специалности;
  • Осигуряване на достъп до иновативна среда (информация, ментори, колеги, възможност за експериментиране, централизирани хъбове в основни градове и внимателен подбор и култивиране на таланти в останалите населени места);
  • Целенасочени инвестиции в човешки капитал - привличане на повече студенти и специализанти в STEM с целеви стипендии;
  • Създаване на edupar-kове във всеки областен град - развитие на споделена образователна инфраструктура.

Мерки за възстановяване от кризата

  • Финансова помощ от 3 хил. лв. на човек за служителите на малки и средни предприятия от секторите с административна забрана или сериозно ограничаване на дейността по време на пандемията;
  • Модифициране на програмата за финансова подкрепа на 80/20 за всички средни предприятия и 90/10 за всички микро- и малки фирми от секторите с административно преустановена дейност;
  • Съвместно с ББР и БНБ разработване на пакет от законодателни, финансови и регулаторни мерки за разсрочване и облекчаване на дълговото бреме на засегнатите от пандемията фирми, както и за запазване на достъпа им до нови кредити - което може да се тълкува като удължаване на мораториума върху кредитите за срок от три години;
  • Освобождаване от данъци и осигуровки за 3 години "на всички стартъпи за иновации в областта на високите технологии, отговарящи на целите на "Плана за възстановяване и устойчивост"

Пенсионна система

  • Листване на 10-20% от капитала на всички държавни компании на фондовата борса, което ще осигури свежи средства за Сребърния фонд;
  • Повишаване на максималния месечен размер на необлагаемите вноски, които могат да бъдат инвестирани в третия стълб от страна на работодател от 60 на 120 лв.;
  • Постепенно увеличаване на вноските във втория стълб на осигурителната система от сегашните 5% от облагаемия доход, без това да повишава общата осигурителна тежест;

Малки и средни предприятия

  • Анализ на възможност за повишаване на прага на регистрация по ЗДДС на 200 хил. лв.;
  • Целево финансиране на проекти за дигитализация на малки и средни предприятия, стартиращи зелени бизнеси, мерки за изпълнение на изискванията за съществуващите предприятия и за привличане на компании в приоритетни сектори на бъдещето;
  • Въвеждане на необлагаем минимален доход за микробизнеси и опростена схема за здравно и социално осигуряване с фиксиран размер, не на база оборот.

Това е една от най-обширните платформи измежду политическите партии у нас. Проблемът е, че заедно с обема идва и риска от вкарването на множество отявлено вредни политики.

Покачването на преките чуждестранни инвестиции с 2 млрд. лв. годишно е просто пожелателно мислене и популизъм - невъзможно е администрация да се обвърже с подобни числа. Нещо повече, както неведнъж съм изтъквал, в България има дълбоки структурни проблеми, които блокират нарастването на вложенията у нас. Без тяхното отстраняване, никой в чужбина няма да дойде да инвестира капитала си у нас само заради честните очи на политиците от някоя партия.

Увеличаването на бюджетните разходи за наука също е напълно неправилна мярка. Науката се ражда в частния сектор, а не в държавни или квазидържавни институции, които обикновено са иновативни единствено по отношение на методите за увеличаване на разходите си за сметка на данъкоплатците. Имаме достатъчно примери за вече съществуващи подобни институции и тяхната пълна неефективност.

Същото важи и за следващата точка - стимулиране на пилотни проекти между държавата и частни компании. Отново, държавата не е "иноватор", тя изобщо не трябва да се занимава с подобни неща и да харчи парите на данъкоплатците за тях, тъй като единственото, което следва, е изчезване на същите тези пари, без реален позитивен ефект върху икономиката. В крайна сметка, когато държавата ти дава пари, защо просто не пишеш "иновативна компания" и не ги усвоиш, преди някой друг да го е направил, без реално да си такава? Подобни предложения показват тежките проблеми в партийната логика на партия и пълното непознаване на начина, по който се развиват икономиката и иновациите.

Въвеждането на свободна година регулаторно също е неправилна мярка, тъй като и в момента всеки, завършил дванадесети клас, може да не кандидатства директно за университет и да прави с времето си каквото сметне за редно. За целта не е необходимо държавата да променя каквото и да е било. Фактът е, че по този начин не са се родили умопомрачителни иновации до момента, а благодарение на факта, че университетите у нас са държавни и дипломите им - напълно девалвирани, студентите така или иначе на практика получават четири регламентирани свободни години.

Създаване на образователни паркове в градовете, увеличаване на финансирането за математическите и природните специалности, достъп до иновативна среда - това също е показателно за въжделенията на Демократична България да управлява чрез способите на централното планиране. Те на теория и практика няма как да са ефективни. Крайният резултат ще е унищожаването на данъкоплатски средства с никаква или пренебрежимо малка полза.

Листването на държавните дружества вероятно също е пожелателно мислене, при това поне по няколко причини. Първо, не е гарантирано, че те ще привлекат инвеститорски интерес, тъй като огромна част от тях са неефективни, управлявани зле и работещи на загуба. Кой ще иска да вложи средствата си в подобни структури. Второ, немалка част от тях съществуват само на хартия и са просто дружества касички, така че също листването им на борсата ще е до голяма степен безсмислено упражнение.

Трето, идеята на първичното публично предлагане е едно дружество да увеличи разполагаемия си капитал, за да има по-голям капацитет на действие и да развива повече проекти. Ако те бъдат листнати на БФБ, а след това привлечените средства от емисиите им бъдат насочени към Сребърния фонд, държавата на практика ще източи съответните дружества, макар и под булото на "добрите намерения" да стабилизира пенсионната система. Много спорно е дали подобен ход изобщо е законен. Той се равнява на това главният изпълнителен директор на една частна компания да използва парите от IPO, за да си купи яхта например.

Осигуряването на пари за дигитализация на малките и средни предприятия също не е дейност, с която държавата трябва да се занимава. Първо, защо точно дигитализация, а не например купуването на дълготрайни материални активи като служебни автомобили? Или раздаването на бонуси? Второ, единственото, което подобни проекти постигат, е не просто възможността, а гаранцията за измами - всяко дружество ще иска да вземе данъкоплатските пари, даже и да няма нужда. Подобни социалистически програми не би трябвало да е допустимо да присъстват в списъка от мерки на "дясна" партия.

Почти същото важи и за мярката за раздаване на по 3 хил. лв. на човек от компаниите, чиято дейност е административно спряна. Това означава тези, които могат да продължат дейността си, всъщност да плащат за произвола на политиците, в резултат на който цели отрасли не можеха да извършват нормална дейност. Това не е просто неморално, но и допълнително ще забави икономическия растеж, тъй като държавата ще трябва да събира повече средства.

Правилният ход е веднага да се махнат всички ограничителни мерки, а не държавата да бори криза, която сама е създала, с повече преразпределение.

Същото важи за всички останали антикризисни предложения на партията, с изключение на последното, но само в частта му за данъците. В противен случай изпадаме в парадокс - какво става със служител на стартъп, който е болен (респективно не плаща осигуровки), но има нужда от медицински грижи? Ако той се осигурява допълнително на частно, в случая няма никакъв проблем, така или иначе цялото здравеопазване трябва да се приватизира. Но ако останалите работещи започнат да плащат на работещите в стартиращи компании, имаме очевиден конфликт.

Предложенията за "средна заплата от Х лева към 2025 г." или за "средна пенсия от Х лева..." вече са разгледани. Те не звучат по-смислено икономически, независимо от предлагащата ги партия. Същото важи и за увеличаването на заплатите в сфери като образованието и здравеопазването (предложение, еквивалентно на това от ВМРО, само че в други сфери). Тези отрасли трябва да се приватизират, а не просто да се наливат средства, които да продължават да потъват, да не говорим, че с темп на нарастване от по 500 млн. лв. през последните години здравеопазването със сигурност не е недофинансиран отрасъл.

Разбира се, в програмата на Демократична България има и много добри идеи.

На първо място, сред тях е прекратяването на неефективните политики. Тук уловката е, че много зависи как те биха дефинирали "неефективни". Във всеки случай, несъмнено има много такива и заявката за реформи, насочени към елиминиране на дейностите, които държавата не трябва да извършва, несъмнено е добре дошла.

Изискването за оценка на въздействието на законопроектите също е позитивна стъпка. Тя също би могла да се манипулира, но е вероятно да попречи на някои от съвсем вредните идеи на депутатите, например въвеждането на безусловен базов доход.

Въвеждането на програмно бюджетиране би могло да бъде и добра мярка, но в подобна политика винаги има вратички, които, даже и то да се имплементира наистина, несъмнено ще бъдат експлоатирани от бъдещите управляващи, които и да са те. Нещо друго, целта трябва да е свиване на правителствените бюджети, а не просто "предвидимият" им растеж.

Мерките свързани с изваждането наяве на задълженията на държавата и държавните компании са позитивни. Те също обаче би трябвало да бъдат последвани с елиминирането на голяма част от същите задължения или от свиването им, иначе това ще е половинчат ход.

Предложението за необлагаем минимум, както и предишните коментари, отново е добре дошло. Държавата трябва да стимулира именно чрез подобни "негативни" мерки (които намаляват нейната роля), а не чрез "позитивни" мерки (преразпределение).

Понижаването на данъците в случая на ангелските инвестиции отново е стъпка в правилната посока. Това е особено вярно, като се има предвид огромният дял на фалитите сред стартиращите компании.

По отношение на пенсионната система, мерките, насочени към втория и третия стълб също са стъпка в правилната посока. Без увеличаването на техния дял, в бъдеще заради демографските тенденции фонд "Пенсии" към НОИ ще започне да гълта още повече данъкоплатски пари.

Мерките, насочени към увеличаване прага за регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и въвеждането на необлагаем минимум при микропредприятията отново са стъпка в правилната посока.

      Заключение

   Демократична България предлага и правилни стъпки, които се срещат и сред другите партии. Те обаче като че ли са малък дял на фона на многото други предложения, свързани с увеличаване на разходите и намесата на държавата в сфери, в която тя хронично се проваля. Същевременно липсва истински либералната (в класически смисъл на понятието) насоченост към изтегляне на държавата от много сфери, каквато по принцип би трябвало да присъства в платформата на една "дясна" партия.

   Оценявам като позитивни целите да се изкарват на светло публичните дела, проекти и да се прави оценка върху законодателството. Но тези намерения сякаш остават на заден план и са заменени от вредни популистки предложения за раздаване на пари, увеличаване на заплати и вдигане на пенсии - теми, които се срещат и сред останалите партии.

   Ако платформата на Демократична България бъде изпълнена в прекия си вид, според мен тя ще има по-скоро негативен ефект върху икономиката като цяло, въпреки позитивните предложения.

                      ДПС

ДПС има една от най-неясните програми, защото в нея няма нито една конкретна мярка. Тя изглежда по следния начин:

  • Ускорен, догонващ, иновативен икономически растеж;
  • Устойчиво, зелено ориентирано развитие на ключови сектори с потенциал за догонващ растеж - "Чиста енергия, чиста вода, чист въздух, чиста храна";
  • Развитие на икономика на знанието - дигитализация и високи и водородни технологии, подкрепа на IT сектора, развитие на "икономика на нематериалните активи";
  • Насърчаване на инвестициите чрез активната помощ на държавата и участието й във всички фази на инвестиционния процес с цел ускоряването му;
  • Съвременно образование включващо инвестиции в образователна инфраструктура, включително дигитализация, висше образование, съобразено с нуждите на бизнеса и държавата.

Да се гмурнем в мъглата и да видим какво може да означават целите на партията.

Ускорен иновативен растеж е просто пожелателно мислене, нещо като философията "искам хората да са щастливи" - всеки ще застане зад подобно изказване, но ключовият въпрос е "как". На него не дават отговор от ДПС.

"Зелено ориентирано развитие на ключови сектори" е директна заявка за централно планиране. Държавата, независимо от партията с мнозинство в парламента, не трябва да определя нито какво да е икономическото развитие, нито кои са "ключовите сектори", защото в противен случай се връщаме във времената на "развития социализъм", при който се съставя петилетен план. Подобни заявки не би трябвало да се чуват от никоя политическа сила, даже и когато са скрити зад добре звучащи цели като "зеленото развитие". Икономиката трябва да се остави да се развива по начина, по който потребителите на свободния пазар искаме.

Всъщност точно централното планиране на "зелената икономика" води до колосални изкривявания. Такъв е случаят в българската енергетика, в която през последните години, за да се стимулира въвеждането на ВЕИ мощности, държавата харчеше пари, които можеха да създадат значително по-висока заетост в други отрасли.

Същото в известна степен е вярно и за следващия пункт, само че тук също сме изправени пред въпросителна в програмата на ДСП - как точно ще се подпомага ИТ секторът? Ако е чрез данъчни облекчения, това е правилен начин; ако е чрез дотации и преразпределение, не.

Както стана въпрос по-горе, не е роля на държавата да прави каквото и да е било за инвестициите, камо ли да "участва във всички фази на инвестиционния процес". Увеличаването на вложенията ще се случи и само, стига държавата да не пречи и да не е въвела стурктурни спънки пред инвестиционният процес, както се случва у нас - нещо, което съм разглеждал подробно другаде.

Както и при инвестициите, държавата всъщност не трябва да осигурява образование и да го регулира. Целта на ДПС е добра на думи, но пак ще припомня, че интервенцията в сектора води до изключително негативни ефекти, най-вече за самите деца, които би трябвало да са "клиентите" на този отрасъл, но в крайна сметка получават стандартизиран продукт, независимо от индивидуалните си потребности, немотивирани преподаватели и в крайна сметка функционална неграмотност.

           Заключение

Програмата на ДСП звучи добре на думи, но в действителност предполага още повече интервенции от правителството - а именно неговите намеси и действия през годините са основната спирачка пред икономическия растеж.

             Изправи се! Мутри вън!

   Към момента на написване на статията, партията на Мая Манолова разпространи списък с 20 пункта с приоритетите си. Ето икономическите сред тях:

  • Намаляване на доплащане на лекарства и освобождаване на НЗОК от ДДС върху медикаменти и медицински изделия;
  • Преизчисляване и увеличаване на пенсиите и справедливи социални плащания;
  • Повишаване на прага за регистрация по ДДС от 50 хил. до 200 хил. лв.;
  • Намаляване на данъчната тежест за ЕТ и премахване на данъка върху доходите от лихви по банковите депозити;
  • Прилагане на принципа "пари срещу реформи" по отношение на европейските средства за България;
  • Нова данъчна политика чрез децентрализация на част от приходите от бюджета в полза на общините;
  • Безплатни детска градина и ясла за всяко дете;
  • Увеличаване на финансирането на висшето образование в зависимост от качеството, научните достижения и нуждите на икономиката и обществото;
  • Устойчиво увеличаване на бюджета за култура с 20% всяка следваща година;
  • Приемане на закон за несъстоятелността на физическите лица и изграждане на мрежи от центрове за съвети за високозадлъжнелите лица;
  • Ускорено нарастване на военния бюджет до 2% от БВП.

   Намаляването на доплащането за лекарствата е популистка мярка, тъй като много хора зависят от това. Така Изправи се! Мутри вън! ще увеличат още повече преразпределението в държавата и размера на средствата, които работещите в частния сектор ще трябва да заделят за на практика всички останали. Въпреки че малцинството на хората, които доплащат за лекарства, ще се облагодетелстват от този ход, в крайна сметка макроикономически това ще окаже негативен ефект. Махането на ДДС върху здравните продукти, за които плаща НЗОК, обаче е позитивен ход.

   Увеличаването на пенсиите също се предлага вероятно с цел привличане на пенсионерите като гласоподаватели. Вече обаче разгледах пенсиите - в момента фондът е в технически фалит и всяко увеличаване на пенсиите ще означава, че още повече средства, събирани като данъци, ще трябва да се насочат към пенсионерите. Това е фундаментално неустойчив модел. Трябва да се реформира системата, а не просто да се наливат още пари в нея, с които тя не разполага - и с които не може да разполага.

   Повишаването на прага за регистрация по ДДС и понижаване на данъчната тежест върху ЕТ са позитивни мерки.

   Принципът "пари срещу реформи" звучи добре, но има два капана. Първо, въвеждането му е много по-лесно на думи, отколкото в реалността. Второ, реформите, които може да се изискват, всъщност може да имат отрицателен икономически ефект. Така че това е идея, която звучи добре, но има подводни камъни и не бих могъл да определя нито като "позитивна", нито като "отрицателна".

Децентрализацията на бюджета е категорично позитивна мярка. Точно заради лиспата ѝ много региони, в които иначе би имало средства за развитие, всъщност изостанаха много през последните три десетилетия. Пример за такъв е Раднево, където ТЕЦ-овете създават огромна добавена стойност, но данъчните постъпления отиват в централния бюджет.

Безплатните детски градини отварят възможности за гигантски злоупотреби и неефективност. Първо, те ще трябва да се построят, а историята на държавата в сферата на инфраструктурата и строежите е катастрофална - тема, която съм разглеждал другаде.

Второ, държавни детски градини и ясли означава още по-голямо преразпределяне на средства от работещите към нарасналия в бъдеще сектор (няма как да не нарасне, защото в момента е в състояние на дефицит). Така че детските градини изобщо няма да са "безплатни" - те ще ни излязат през носа като данъкоплатци. В реалния живот нищо не е "безплатно", а когато се предоставя от държавата, то обикновено е прескъпо.

Не е само това, а като се има предвид, че държавните училища произвеждат функционално неграмотни подрастващи, трябва да сме много скептични към всички намерения за увеличаване на ролята ѝ в образованието изобщо.

Висшето образование също е сфера, от която държавата трябва да излезе изцяло, защото именно финансирането му води до цялото изкривяване и девалвация на дипломите, на която ставаме свидетели през последните години. Това е безусловно негативно предложение.

Културата също е нещо, което трябва да се развива единствено в частния сектор, а не да се плаща от държавата. Когато има подобни плащания, те обикновено се насочват на принципа на шуробаджанащината към свързани лица, а не допринасят за създаването на някаква "култура". Така подобна политика просто ще охрани за сметка на данъкоплатците малък брой "културни дейци", но няма да доведе до нищо позитивно.

Приемането на закона за несъстоятелността е позитивен ход, пред който също потенциално има уловки, изразяващи се в това какви текстове ще бъдат вписани в този закон.

Увеличаването на разходите за армията е неправилен ход, особено в контекста на кризата, в която се намираме.

Заключение

   Програмата на Изправи се! Мутри вън! изобилства от популистки предложения, които ще засилят ролята на държавата и ще доведат до нарастване на бюджетните разходи. На фона на техния растеж от над десетилетие, не това е нещото, от което имаме нужда. Това е особено вярно, като се има предвид факта, че в резултат на правилната, сама по себе си, идея за данъчната децентрализация, всъщност централният бюджет ще остане "оголен" от приходи, които ще трябва да компенсира по някакъв начин.

   Този "някакъв начин" вероятно може да се изрази в увеличаване на данъците, при което икономиката би понесла много тежък удар. Партията на Мая Манолова би трябвало да се съсредоточи върху орязването на данъците и обещаната децентрализация и да загърби останалите вредни политики.

    ИМА ТАКЪВ НАРОД

   Партията на Слави Трифонов има пет приоритета в сферата на икономиката и пет в областта на финансите. В областта на икономиката те са:

  • Постигане на последователно и устойчиво икономическо развитие.

Българската икономика е все още изоставаща и дълбоко фрагментирана, в сравнение с тези на държавите от ЕС. Това разделение наред с неадекватните държавни политики насочени към бизнеса водят до драстично намаляване на конкурентоспособността на местните производители и до липса на благоприятна среда за развитие на малките и средни предприятия.

  • Адекватно управление на източниците на финансиране като фундамент за развитие на икономиката.

Липсва прозрачност в процедурите по инвестиране и разпределяне на европейските и държавни средства към бизнеса. На лице е неблагоприятна среда за стимулиране на предприемачеството. Наблюдава се траен срив в притока на чуждестранни инвестиции и провал в привличането на значими инвеститори.

  • Достъпна и сигурна инфраструктура - ефективна децентрализация и рационализация на икономическите регионални модели.

Регионалната изостаналост и неравенствата в България на национално ниво налагат спешни мерки в посока развитие на регионите, тяхната индустриализация, намаляване на миграцията и социалните неравенства с фокус върху създаване на справедлив достъп до базови ресурси за стартиране на бизнес и премахване на административните тежести.

  • Изготвяне и стартиране на стратегическа програма за осигуряване на необходимия квалифициран човешки ресурс, според нуждите на икономиката по региони и отрасли, с цел България да се конкурира адекватно и ефективно с развитите икономики както в ЕС, така и извън него.
  • Промяна в системата за оценка на научно-изследователската и развойната дейност (НИРД), финансирането й, както и създаване на работеща/ ефективна инфраструктура за развитие на иновациите приложими в икономиката.

Липсва стабилна и цялостна връзка между НИРД , иновациите и прякото им приложение в реалния сектор на икономиката.

   А в сферата на финансите:

  • Осигуряване на финансова макро- и микросреда за възстановяване и устойчиво развитие.

Липсва прозрачна политика, определяща критериите за оценка на финансовата рамка. Не беше изготвен отчет и анализ на реално приложените мерки за възстановяване от кризата в резултат на пандемията. Управляващите не представиха никаква заявка за промяна на фискалната политика съобразно сериозните предизвикателства пред стабилността на публичните финанси.

  • Преструктуриране на разходната и приходната част на държавния бюджет, с оглед постигане на функционално бюджетно равновесие и цикличното му балансиране. Поетапно намаляване на бюджетния дефицит от 1,5% до 1% в рамките на един мандат.

Липсата на ясна структура за използване на вече договорените държавни заеми и безотговорното им разхищение от страна на сегашното правителство към държавната администрация с предизборни цели, ще увеличи бюджетния дефицит на страната за 2021 година.

  • Политика по намаляване на данъчно - осигурителната тежест и въвеждане на необлагаем минимум. Повече пари ще остават в хората и бизнеса. Ще въведем стъпки за фискална децентрализация. Програма за поетапно въвеждане на семейно подоходно облагане и необлагаем минимум.
  •  Ефективно и прозрачно управление на публичните разходи след реформа в тяхната структурата, с цел устойчив и ускорен икономически растеж, както и преодоляване на голямото социално неравенство.

Липсата на реални реформи в публичната администрация и прозрачност при структуриране на публичните инвестиции води до изтичане на публични средства, което налага и предприемане на спешни действия за реформи.

  •  Подобряване ефективността и контрола на финансовите институции.

Липсват конкретни действия за изпълнение на докладите за конвергенция на ЕЦБ. Необходимост от създаване на единен интегриран център за кредитна информация, подпомагащ финансирането на МСП в България. Липсва цялостна държавна политика за развитие на капиталовия пазар.

   По отношение на икономическата програма, ето какво прави впечатление. Първо, "източниците на финансиране" се разглеждат като "фундамент на развитие на икономиката". Допускам, че тук става въпрос за източниците на финансиране на държавата и евросредствата в частност. Те обаче не могат да бъдат фундамент на развитие на никоя икономика и това е напълно погрешно разбиране на начина на опериране на стопанството. Всъщност именно субсидиите са сред водещите фактори за изкривяванията на българската икономика.

   Във всеки случай е правилно, че предприемаческата среда не е оптимална и че чуждестранните инвестиции се свиват, но дори и по тези въпроси европейските средства не са инструмент, с който проблемите, създадени от държавата, да бъдат разрешени.

   По отношение на децентрализацията и "премахването на административната тежест" - ако третата точка от програмата беше оставена само до тези словосъчетания, тя щеше да е написана добре. Думите между тях ме карат да мисля, че всъщност Има такава държава ще се опита чрез повече администрация да намали администрацията.

   Четвърта и пета точка звучат директно като централно планиране. Не е необходим повече ресурс или планиране от страна на държавата какви специалисти ни трябват в образованието, а точно обратното - изтеглянето ѝ тази сфера и пълната приватизация на всички учебни заведения. Резултатите от държавната намеса, регулации и финансиране са функционално неграмотни подрастващи и издаване на дипломи на конвейер, които нямат абсолютно никакво покритие и напълно са девалвирали висшето образование.

   По отношение на финансовите мерки, понижаването на бюджетния дефицит звучи добре, но не е нужно той да бъде свит до 1% в рамките на четири години. Това е директна заявка, че Слави Трифонов и екипа му, точно както ГЕРБ, които иначе критикуват, ще харчат повече пари, отколкото събират, с което ще обременят нас като данъкоплатци и ще подринат икономическото възстановяване. Рационалното в случая ще е елиминиране на бюджетния дефицит и орязване на разходите веднага.

   Третата точка е точно това, от което имаме нужда - понижаване на данъчното бреме, а въвеждането на необлагаем минимум е изключително добра идея, тъй като, както неведнъж съм казвал, мерките на управляващите през 2020 г. и днес удариха най-тежко именно нискоквалифицираните служители.

   Социалното неравенство не може да се подобри с публични разходи. Да, държавата може да даде пари на определени групи хора, но в общия случай те се превръщат в хронично зависими към тези дотации. Правилното действие в случая ще е свиване на разходите и елиминиране на спънките, които пречат всички българи да имат равен старт на пазара (важно е да става въпрос именно за старта, а не за "финала", както обикновено се случва при политиките за понижаване на неравенството).

Заключение

Програмата на Има такъв народ е разделена на две - правилни мерки, които ще понижат ролята на държавата (понижаване на данъците и децентрализация) и неправилни, насочени точно в обратната посока на увеличаване на ролята на държавата и централното планиране (политиките, насочени към иновациите).

Тук има и гигантска въпросителна дали партията изобщо ще има експертния капацитет да изпълни заявките си.

                          НФСБ- ВОЛЯ

Целите, които ще преследва обединението на формациите на Валери Симеонов и Веселин Марешки, са следните:

  • Минимална пенсия от 500 лв. и индексация на останалите;
  • Безплатни лекарства до 18 г. и над 65 г.;
  • Договор за отстъпки в цените на горивата;
  • Минимален оборот за регистрация по ДДС от 100 хил. лв.;
  • Подпомагане на дребния и средния бизнес;
  • Борба срещу корупцията.

Увеличаването на пенсиите вече е разгледано, то е просто популистко обещание, което обаче ще излезе през носа на икономиката, ако системата не бъде реформирана. Тъй като корекцията ѝ обаче е политически много трудно начинание, партиите обещават лесното - да раздават повече пари. Това е неправилен подход.

Също неправилна цел е да се осигуряват "безплатни" лекарства за юношите и пенсионерите. Както стана по-горе, няма такова нещо като "безплатни" стоки и услуги. Винаги някой плаща за тях. Когато държавата прикрие действителната им цена, тя отваря широко вратата на възможността за тежки злоупотреби и измами с бюджета, а за вредността на неговото покачване и на увеличаването на правомощията на правителството вече писах по-горе.

Нещо повече - не е роля на държавата да осигурява каквото и да е било "безплатно". Ако тя иска обаче да понижи цената на здравните медикаменти за крайните потребители, може да го постигне като махне данъците върху тази категория от продукти.

Отстъпки в цената на горивата могат да се постигнат по два начина. Първо, чрез понижаване на ДДС и акцизите върху тях, които, заедно с останалите налози, формират около 50% от крайната цена, която плащаме като потребители при зареждане. Казано иначе, когато бензинът струва 2 лв., колкото вече е цената му, около 1 лв. отива директно в държавата. Ако обединените партии направят това, ходът им ще е правилен.

Второ, чрез някакви схеми за "дотации" на цената на горивата (включително чрез използването на държавните бензиностации?). Това ще е съвсем вреден за икономиката начин за свиването на цените на горивата, защото отново ще осигури възможност за злоупотреби и източване на средства. В този сектор, както и в сферата на лекарствата, има пряк конфликт на интереси, защото ръководителят на едната от двете партии във формацията има бизнеси именно в тях.

Увеличаването на прага за регистрацията по ДДС, както вече стана ясно, е положителен ход.

Последните два пункта са мъгляви, защото има както икономически негативни, така и икономически позитивни начини да се направят. Шансът да се реализират вторите обаче е сякаш твърде нисък.

Заключение

Платформата на НФСБ-ВОЛЯ се основава на популизъм, но почти всички пунктове ще нанесат удар върху икономиката, ще увеличат ролята на държавата и ще позволят порочни практики и злоупотреби със средства.

 

 

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама