От днес България е в предизборна кампания. Хиляди знайни и незнайни граждани са се засилили към сградата, на която пише "Обединението прави силата"...
Само за Русенско това са 228 души, застанали зад 30 абревиатури и словосъчетания. Част от тях са познати имена, успели да опитат мазнинката на депутатската заплата. Други, па-познати, без никакъв шанс за подкрепа и успех, пак са на старта на предизборната кампания, най-вероятно водени от БГ девиза - Не можеш да успееш, но можеш да пречиш!
Всъщност, вече се чуват гласове, че тези избори ще са най-важните в последните 30 години. Вероятно е така, но за кого?
Как един нормален човек, средно образован, ще повярва, че стари муцуни, преминали от партия в партия във времето и това е единственото, с което се помнят, днес отново са на плакатите и развяват знамето на ПРОМЯНАТА.
Неизпълнени обещания и неоправдани надежди накараха народа да не вярва на своите избраници.
Все по-отчетливо се вижда, че в Името на народа се гласуват закони, угодни на корпорорации и олигарси.
Инженерни проекти, неосъществени амбиции, неизпълнени ангажименти съм благодетелите са в основата на обещаващите Равенство, Братство и Свобода.
Хора, доказали невъзможността да управляват собствения си живот, са се наредили да "оправят" България.
Зад дългоочакваната и многообещавана ПРОМЯНА прозират елементарни еснафски сметки най-вече за келепир.
За пореден път някой ще заръфа факта, че около милион и половина пенсионери /независимо дали и колко са работили/ ще получават 300 лева месечно, а увеличението на депутатската заплата ще нарастне с около 500 лева.
Тези, които изкарват парите на онези, които които преразпределят заработеното от тях, получават по-ниски заплати от чиновниците.
Близо с 2 млн. души България намаля, но това не пречи армията от държавна и общинска администрация да расте...
И най-вече- никой не говори за промяна у себе си. Единствено демострира неистово желание да промени другите...
За съжаление Народната памет е къса. Опростачването на избирателя, въпреки целенасочената държавна политика, е и лична отговорност.
Добре е вече да стане ясно, че зад партийния лидер най-често стоят Гочоолу и Дочоолу, че проблемите трябва да решава не царя, а пъдаря.
Че няма как при едни търговски отношения в здравеопазването да има и хуманизъм.
Единственото, което бих припоръчал, скъпи братя и сестри, учажаеми съотечественици, ползвайте по предназначение най-вече Денят за размисъл...
За да не се наложи да бъде определена след време датата на изборите като Ден на разочарованието.....
Само ще добавя- нека променим традицията и размисълът да е преди разочарованието!
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай