За 2021 г. всеки трети очаква да живее по-зле, над половината - икономиката да се влошава
Публикация 13 Feb, 2021 / akcent.bg
Българите са влезли в новата 2021 г. със силно песимистични очаквания за личното си благосъстояние и доминиращ песимизъм за икономиката на страната. В края на първата година от кризата, предизвикана от пандемията и точно в началото на поредната вълна ограничения три четвърти (75%) са смятали, че до края на 2021 г. няма да подобрят условията си на живот. Над една трета (35%) очакват той да се влоши.
Отговори на въпросите "Какви ще са след година условията ви на живот? (лява графика) и "Какво ще е състоянието на икономиката на България след една година?" Вътрешният краг са отговорите от България, а външният - средният показател за ЕС. В червено са отговорилите с "Ще се влоши", в светлосиньо - "Ще остане без промяна", в тъмносиньо - "Ще се подобри".
Това показва проучване на агенция Kantar по поръчка на Европейския парламент, резултатите от което бяха разпространени в петък. То е проведено във всички страни от Европейския съюз, като анкетираните в България (лице в лице) са 1038 души в периода 24 ноември - 21 декември. Участвалите са питани и за оценката си за ЕС, за работата и ролята на Европарламента, както и какво според тях би трябвало да поставя на първо място тази институция.
Само 15% от българите са казали, че очакват след 12 месеца да живеят по-добре, докато средният показател са ЕС е 21%. В оценката за бъдещето на икономиката през 2021 г. оптимистите са още по-малко - 13% от анкетираните (при 21% средно в ЕС). И в двата случая над три пъти повече българи (10%) спрямо от средното за ЕС (3%) отговарят с "Не знам".
Така в България над половината (55%) отговарят, че националната икономика ще завърши годината по-зле от 2020 г. Този дълбок песимизъм цари, въпреки че всички международни институции, правещи оценка - Европейската комисия, Световната банка, Международният валутен фонд, водещи рейтингови агенции казват, че през 2021 г. пропадането ще спре и ще има растеж, макар и не толкова бърз, колкото на други страни в Европа.
Отговори на въпроса "В последните 12 месеца трудно ли ви беше да си плащате сметките на домакинството?" България е предпоследна с общо 63% отговарящи, че постоянно или понякога имат такива затруднения.
Засега ефект изглежда не оказва и планът на ЕС за извънредна финансова помощ от над 12 млрд. евро за България (от които над 9 млрд. евро безвъзмездна) за справяне с последиците от пандемията. На въпрос дали антикризисният пакет ще помогне на националната икономика да се възстанови по-бързо с "Да" отговарят 68% от анкетираните и 27% с "Не". Възможно е това разминаване с очакванията за икономиката да се дължи на и на факта, че по времето на допитването (а в значитела степен и в момента) много малко се знае за това как правителството предвижда да изразходва тези средства. Планът още не е задействан.
Само в Словакия има повече, отколкото в България, песимисти за личното си състояние в края на 2021 г.
Но друго възможно обяснение се съдържа в самото проучване. На въпрос "Доволни ли сте от начина, по който функционира демокрацията в страната ви?" с "Не" са отговорили 59%. Увеличаването на недоволните за една година до шестима от всеки десет е с 4 процентни пункта. Доволни са 38%. (Средното за ЕС е в точно обратното съотношение - 57% са доволни и 41% са недоволни)
В по-широк план българите остават предимно еврооптимисти. Но в детайлите нещата не изглеждат точно така.
Над половината (56%, увеличение за година с 3 пункта) в България казват, че членството на страната им в ЕС е нещо добро, макар че всеки трети (33%) продължава да е на противоположното мнение (средно в ЕС тази група е 27%). Почти две трети (64%, увеличение със 7 пункта) смятат, че България има полза от еврочленството, а всеки четвърти (25%, увеличение с 4 пункта) не вижда полза, а 11% казват "Не знам".
Когато ги питат как по-точно виждат тези ползи за България следват отговори (анкетата допуска до 3 отговора), които не са съвсем пряко свързани със страната:
- дава ни нови възможности за работа (62%)
- подобрява сътрудничеството ни с другите страни от ЕС (35%)
- допринася за икономическия ни растеж (30%)
В допитването средно 40% в ЕС посочват позитивния ефект върху ръста на националната икономика и само 29% - че ЕС им помага да си намерят работа. Това потвърждава трайната тенденция българите да ценят най-високо от еврочленството възможността да работят в друга държава от съюза, да пътуват свободно из Европа и да изпращат децата си да учат там. Икономическите ползи остават назад.
Само за 21% от българите в момента страната се движи във вярната посока, 60% са на противополоното мнение.
България не е сред най-големите песимисти за посоката, в която се движи ЕС, но прави впечатление, че е сред тази, в които доста хора (над една пета или 21%) без мнение.
Тези нюанси се виждат и в частта с въпроси за Европейския парламент.
Българите дават по-висока оценка от средните показатели в ЕС - за 51% (срещу 37%) Европарламентът има добър образ. Но намаляват с 12 пункта до 55% (при 63% средно в ЕС) искащите тази институция да има по-важна роля.
Отговори на въпроса "Колко често използвате интернет в дома си?" Всеки пети (19%) от българите казват "Никога" и още 9% - че нямат интернет.
Запитани какви би трябвало да са приоритетите на евродепутатите, българите категорично избират социалните проблеми, които всъщност в значителна степен са отговорност на националните правителства, а не на евроинституциите.
При възможност да изберат до 4 от 15 отговора резултатите в България показват (средното за ЕС е в скоби):
1. Мерки за намаляване на бедността и неравенството - 61% (48%)
2. Мерки за достъпни и безопасни храни и условия за по-честен стандарт на живот на фермерите - 37% (26%)
3. Борба с тероризма и организираната престъпност - 36% (35%)
4. Мерки за пълна заетост на хората във всички страни от ЕС - 35% (21%)
5. Мерки за достъп на всички до качествено образование - 31% (33%)
Като цяло проучването показва увеличение с десет процентни пункта на броя на гражданите, изразили положително мнение за ЕС (50%) в сравнение с есента на 2019 г. За България делът им достига до 59%. Две трети (66%) от анкетираните в ЕС (61% за България) са оптимисти за бъдещето на Европейския съюз.
Само 6% от българите са "Много доволни" от това как функционира демокрацията в страната.
Коментари
Свързани новини
Икономиката през 2023: опасно самоуспокоение
Икономиката достигна границата от 60% в догонването на Европа
България с най-голям дял сива икономика в Европа
Бойко Таков: Най-големият проблем за икономиката е липсата на кадри
Лъчезар Богданов: През 2023 г. икономическата картина ще се заоблачи
Влизането в Еврозоната, или пък оставането извън нея, не е нещо, което автоматично обръща нашата икономика в положителна или в отрицателна степен, коментира и Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика
България се нарежда на 23-то място в Индекса на икономическата свобода за 2022 г.
В Европа държавната намеса след пандемията расте
България се нуждае от коренна промяна на концепцията за развитие на икономиката
Трите сили, които променят глобалната икономика, според "Джей Пи Морган"
Забавяне на икономиката и висока инфлация: възможни отражения върху политиката