За 2021 г. всеки трети очаква да живее по-зле, над половината - икономиката да се влошава

   Българите са влезли в новата 2021 г. със силно песимистични очаквания за личното си благосъстояние и доминиращ песимизъм за икономиката на страната. В края на първата година от кризата, предизвикана от пандемията и точно в началото на поредната вълна ограничения три четвърти (75%) са смятали, че до края на 2021 г. няма да подобрят условията си на живот. Над една трета (35%) очакват той да се влоши.

   Отговори на въпросите "Какви ще са след година условията ви на живот? (лява графика) и "Какво ще е състоянието на икономиката на България след една година?" Вътрешният краг са отговорите от България, а външният - средният показател за ЕС. В червено са отговорилите с "Ще се влоши", в светлосиньо - "Ще остане без промяна", в тъмносиньо - "Ще се подобри".

   Това показва проучване на агенция Kantar по поръчка на Европейския парламент, резултатите от което бяха разпространени в петък. То е проведено във всички страни от Европейския съюз, като анкетираните в България (лице в лице) са 1038 души в периода 24 ноември - 21 декември. Участвалите са питани и за оценката си за ЕС, за работата и ролята на Европарламента, както и какво според тях би трябвало да поставя на първо място тази институция.

   Само 15% от българите са казали, че очакват след 12 месеца да живеят по-добре, докато средният показател са ЕС е 21%. В оценката за бъдещето на икономиката през 2021 г. оптимистите са още по-малко - 13% от анкетираните (при 21% средно в ЕС). И в двата случая над три пъти повече българи (10%) спрямо от средното за ЕС (3%) отговарят с "Не знам".

   Така в България над половината (55%) отговарят, че националната икономика ще завърши годината по-зле от 2020 г. Този дълбок песимизъм цари, въпреки че всички международни институции, правещи оценка - Европейската комисия, Световната банка, Международният валутен фонд, водещи рейтингови агенции казват, че през 2021 г. пропадането ще спре и ще има растеж, макар и не толкова бърз, колкото на други страни в Европа.

     Отговори на въпроса "В последните 12 месеца трудно ли ви беше да си плащате сметките на домакинството?" България е предпоследна с общо 63% отговарящи, че постоянно или понякога имат такива затруднения.

   Засега ефект изглежда не оказва и планът на ЕС за извънредна финансова помощ от над 12 млрд. евро за България (от които над 9 млрд. евро безвъзмездна) за справяне с последиците от пандемията. На въпрос дали антикризисният пакет ще помогне на националната икономика да се възстанови по-бързо с "Да" отговарят 68% от анкетираните и 27% с "Не". Възможно е това разминаване с очакванията за икономиката да се дължи на и на факта, че по времето на допитването (а в значитела степен и в момента) много малко се знае за това как правителството предвижда да изразходва тези средства. Планът още не е задействан.

   Само в Словакия има повече, отколкото в България, песимисти за личното си състояние в края на 2021 г.

   Но друго възможно обяснение се съдържа в самото проучване. На въпрос "Доволни ли сте от начина, по който функционира демокрацията в страната ви?" с "Не" са отговорили 59%. Увеличаването на недоволните за една година до шестима от всеки десет е с 4 процентни пункта. Доволни са 38%. (Средното за ЕС е в точно обратното съотношение - 57% са доволни и 41% са недоволни)

   В по-широк план българите остават предимно еврооптимисти. Но в детайлите нещата не изглеждат точно така.

   Над половината (56%, увеличение за година с 3 пункта) в България казват, че членството на страната им в ЕС е нещо добро, макар че всеки трети (33%) продължава да е на противоположното мнение (средно в ЕС тази група е 27%). Почти две трети (64%, увеличение със 7 пункта) смятат, че България има полза от еврочленството, а всеки четвърти (25%, увеличение с 4 пункта) не вижда полза, а 11% казват "Не знам".

   Когато ги питат как по-точно виждат тези ползи за България следват отговори (анкетата допуска до 3 отговора), които не са съвсем пряко свързани със страната:

- дава ни нови възможности за работа (62%)
- подобрява сътрудничеството ни с другите страни от ЕС (35%)
- допринася за икономическия ни растеж (30%)

    В допитването средно 40% в ЕС посочват позитивния ефект върху ръста на националната икономика и само 29% - че ЕС им помага да си намерят работа. Това потвърждава трайната тенденция българите да ценят най-високо от еврочленството възможността да работят в друга държава от съюза, да пътуват свободно из Европа и да изпращат децата си да учат там. Икономическите ползи остават назад.

   Само за 21% от българите в момента страната се движи във вярната посока, 60% са на противополоното мнение.

   България не е сред най-големите песимисти за посоката, в която се движи ЕС, но прави впечатление, че е сред тази, в които доста хора (над една пета или 21%) без мнение.

   Тези нюанси се виждат и в частта с въпроси за Европейския парламент.

   Българите дават по-висока оценка от средните показатели в ЕС - за 51% (срещу 37%) Европарламентът има добър образ. Но намаляват с 12 пункта до 55% (при 63% средно в ЕС) искащите тази институция да има по-важна роля.

  Отговори на въпроса "Колко често използвате интернет в дома си?" Всеки пети (19%) от българите казват "Никога" и още 9% - че нямат интернет.

  Запитани какви би трябвало да са приоритетите на евродепутатите, българите категорично избират социалните проблеми, които всъщност в значителна степен са отговорност на националните правителства, а не на евроинституциите.

  При възможност да изберат до 4 от 15 отговора резултатите в България показват (средното за ЕС е в скоби):

1. Мерки за намаляване на бедността и неравенството - 61% (48%)
2. Мерки за достъпни и безопасни храни и условия за по-честен стандарт на живот на фермерите - 37% (26%)
3. Борба с тероризма и организираната престъпност - 36% (35%)
4. Мерки за пълна заетост на хората във всички страни от ЕС - 35% (21%)
5. Мерки за достъп на всички до качествено образование - 31% (33%)

   Като цяло проучването показва увеличение с десет процентни пункта на броя на гражданите, изразили положително мнение за ЕС (50%) в сравнение с есента на 2019 г. За България делът им достига до 59%. Две трети (66%) от анкетираните в ЕС (61% за България) са оптимисти за бъдещето на Европейския съюз.

   Само 6% от българите са "Много доволни" от това как функционира демокрацията в страната.