Президентът гледа към втори мандат, предложи изборен тест за партиите

Президентът гледа към втори мандат, предложи изборен тест за партиите
Публикация   18:27     01 Фев, 2021 /     akcent.bg   /     672

   Иизявлението по повод четвъртата година от началото на мандата си президентът Румен Радев очерта ключови приоритети за възстановяване на държавността в България и настоя партиите да обявят позициите си по тях преди предстоящите редовни парламентарни избори, като се разграничат от управляващата ГЕРБ и нейния властови модел в последните десет години, пише Дневник.

   Радев, който потвърди намерението си да се кандидатира за втори мандат, използва представянето им, за да отправи поредна доза остри критики към властта и лично към премиера Бойко Борисов и да призове политическите играчи да не допускат след изборите управление на задкулисието, "маскирано зад национално съгласие или експертност". Той атакува директно ГЕРБ, но в нито един момент не спомена коалиционните й партньори в управлението - партиите от "Обединените патриоти" ВМРО и НФСБ.

   Този ранен анонс цели да даде възможност на политическите субекти да се позиционират спрямо обявените приоритети и да помогне на избирателите за информиран избор за статуквото и алтернативата

    Предложенията са озаглавени "Послание за нова България" и обхващат широк кръг от теми - от изборните правила, през управлението на държавата, до функционирането на съдебната власт, контрола на институциите и прозрачността на публичните финанси. Част от тях са принципни, други - максимално конкретни. А общото помежду им е, че лансираните промени не могат да бъдат осъществени от президентската институция, а само от парламентарни партии, като в част от случаите е необходимо по-голямо от обикновеното мнозинство в Народното събрание.

    Идеите бяха анонсирани с недвусмислената уговорка, че

"изборите поставят гражданите пред дилемата

да приемат или отхвърлят днешния модел на властта - корумпирана и задкулисна, респресивна и разхитителна, несправедлива към обикновения българин". Според него те ще откроят пред избирателите разликите между статуквото и алтернативата.

               Изборните правила

   Румен Радев повтори многократно съобщаваните си предложения за промени в изборните правила, които да гарантират честен вот и участие на гражданите в процеса:

- актуализация на избирателните списъци,
- видеонаблюдение и излъчване в реално време на преброяването на бюлетините и оформянето на протоколите,
- 100% машинно гласуване,
- дистанционно гласуване за българите в чужбина и създаване на многомандатен избирателен район "Чужбина",
- прозрачност в работата на изборната администрация и "Информационно обслужване",
- справедлив достъп до медийно отразяване в предизборната кампания.

   Идеите бяха обсъждани по време на свиканите през януари от президента консултации за датата на парламентария вот и правилата за провеждането му в условията на пандемия. Повечето от опозиционните партии - парламентарни и извънпарламентарни, също се обявиха за предложенията, за някои дори бяха внесени проектозакони в Народното събрание. ГЕРБ обаче отказа обсъждането им, позовавайки се на съвета на експертите от Европейска комисия за демокрация чрез право (т.нар. Венецианска комисия) да не се правят съществени промени в изборния процес по-малко от шест месеца преди гласуване.

   Въпреки че в България промени около гласуването традиционно се правят в навечерието на вота, този път управляващите избегнаха отварянето на Изборния кодекс, което би ги задължило да обсъдят постъпилите предложения. Вместо това внесоха неизбежните промени, свързани с правилата за гласуване по време на извънредната епидемична обстановка заради коронавируса, в закона за извънредното положение.

            Промени в конституцията

   Президентът очерта като ключови няколко съществени промени, предимно в сферата на съдебната власт и укрепващи държавността и върховенството на правото. Те изискват конституционни и законови промени и по думите му трябва да гарантират:

- гражданското участие в държавното управление,
- независимостта на съдебната власт в служба на справедливостта и обществения интерес,
- оптимизиране на структурата и функциите на Висшия съдебен съвет (ВСС),
- ефективна, отговорна и почтена прокуратура,
- подчинение на магистратите единствено на закона.

   Последният опит за конституционна реформа, засягаща съдебната власт, катастрофира през 2015 г с т.н. "исторически компромис", прокаран с гласовете на ГЕРБ и ДПС. Тогава ВСС беше разделен на съдийска и прокурорска колегия, но промяната в броя на членовете им, която трябваше да гарантира независимия избор на членовете им, пропадна и завърши с оставка на правосъдния министър и настоящ съпредседател на "Демократична България" Христо Иванов. Именно тази коалиция - сред формациите, на които социолозите отреждат място в следващия парламент, има най-ясна позиция в подкрепа на конституционни промени.

   За реформа на съдебната власт се обяви в учредителната си декларация партията на Слави Трифонов "Има такъв народ", която според прогнозите се очертава третата по сила парламентарна група. Сред основните цели на формацията са записани "цялостно реформиране на пpaвooxpaнитeлнaтa cиcтeмa и ycтaнoвяване на реално въpxoвeнcтвo нa зaĸoнa", "премахване на партийното влияние върху правосъдната система" и пряк избор на главния прокурор. За да се внесе предложение за промени в основния закон, е достатъчно да се съберат 60 депутатски подписа, за приемането им обаче е нужно мнозинство от три четвърти от парламента, т.е. 180 гласа.

               Прозрачност, конкуренция, антикорупция

   В посланието си Радев се обявява за връщане към базови за функционирането на всяка демократична държава ценности като ефективното разделение на властите, повече прозрачност и предвидимост на законотворческия процес и пресичане на лобисткото законодателство. "Важно е да бъде постигната и засилена защита на собствеността и честната конкуренция на бизнеса. Корупцията трябва да бъде безкомпромисно преследвана без оглед на политическата принадлежност и общественото положение на извършителите."

 

Президентът посочва като приоритет засилването на ролята на парламента като орган за контрол над Министерския съвет и посочва като инструменти възстановяването на блицконтрола и задължително решение на парламента за изразходване на бюджетен излишък.

 

В момента излишъка се разпределя по решение на правителството и дава възможност за пренасочване на големи парични потоци по преценка на премиера и министрите. Блицконтролът в парламентарните комисии, който беше въведен с цел депутатите по-активно да следят работата на кабинета, се провежда неравномерно - в някои комисии (по здравеопазване и образование) по-често, в други (като бюджет и финанси) по-скоро по изключение. Премиерът Борисов пък е отговарял по-малко от 10 пъти в парламентарен контрол за последния четиригодишен мандат.

                Граждански контрол

   Предложенията за ефективен контрол над управлението предложенията са доста по-детайлни. Към обичайното - реално електронно управление, прозрачност и отчетност на всички публични разходи, са добавени конкретни предложения:

- излъчване онлайн на работата на комисиите за обществени поръчки над определен финансов праг,
- излъчване онлайн на заседанията на Комисията за защита на конкуренцията,
- създаване на актуален регистър за всички концесионни договори и анексите към тях,
- осветляване на кредитното портфолио на Българската банка за развитие (ББР),
- публикуване на договорите и споразуменията с контрагенти, сключени от държавните фирми, и плащанията по тях.

   Идеите насочват към част от големите скандали от последните години в България, свързани със сделки или с финансиране на бизнес с държавни средства, като отказа на Комисията за защита на конкуренцията да позволи покупката на "Нова телевизия" от фонда PPF на чешкия бизнесмен Петр Келнер, последван от скоростно одобрение, когато кандидатите бяха сочените за приближени до властта братя Кирил и Георги Домусчиеви, и затвърден при следващите техни медийни сделки. Или наложената неочаквано глоба за нелоялна конкуренция на собственика на "Хиполенд", дошла след участието му в антиправителствените протести през лятото на миналата година.

   Апелът за изсветляване на кредитното портфолио на ББР пък идва след разкритията, че банката, чиято функция е да финансира дребния и средния бизнес в страната, а от началото на COVID кризата трябва да осигурява безлихвените и нисколихвени кредити за преодоляване на икономическите последствия, всъщност предоставя заеми на компании, които не би следвало да се ползват от услугите й. Това взе главата на доскорошния й директор Стоян Мавродиев, който беше уволнен демонстративно по време на извънредното положение, след като седмичника "Капитал" съобщи, че ББР е дала заем от 75 млн. лева на дружество, свързано с една от най-големите колекторски компании в България. "В предходните пет години държавната банка канализира ресурс към едри кредитополучатели, а профилът на клиентите все повече я оформя като банката на ДПС", пише "Капитал", като напомня, че по този модел са отпуснати 150 млн. лв. на фирма, свързвана с Румен Гайтански-Вълка, и още толкова - на контролираната от депутата Делян Пеевски "Техномаркет България".

     Легитимен парламент и действащо правителство

  Румен Радев подчерта, че предлаганите реформи имат като най-важна и непосредствена национална цел укрепване на държавността и могат да се осъществят само при легитимен парламент и действащо правителство. Той предупреди, че при очертаващата се след изборите патова ситуация, в която трудно ще се състави мнозинство за управление, може да се стигне до кабинет на задкулисието "под благовидния предлог на националното спасение, експертно правителство и т.н.", и призова да не се допуска това. Тезата за експертен кабинет е многократно повтаряна от ДПС и макар напоследък движението да дава заявка за директно участие в управлението, може да се очаква да се върне към нея, ако възможностите за съставяне на правителство бъдат изчерпани.

   Президентът директно обвини премиера и лидер на управляващата ГЕРБ, че е изградил модел на управление, при който властта е концентрирана в ръцете на министър-председателя и тясното му обкръжение, като подчерта, че това води до разпад на държавността.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha