Видно е, че броят на бутилките с капачки на винт или синтетични тапи непрестанно нараства. Вече дори престижните винени издания и големите винопроизводители се присъединяват към лагера на модерните, поддръжници на новите тапи. Какви са основанията за тази тенденция?
Какво всъщност подхожда най-добре на вината - корковата тапа, синтетичната или капачката с винт? Ето това е един от големите въпроси, който занимава света на виното. Преди няколко месеца дебатът бе отново разпален от две престижни списания - Wine Spectator и La Revue du vin de France. Нашумелият винен критик Робърт Паркър пък предрече неотдавна бляскаво бъдеще на капачката с винт и синтетичната тапа, които според него напълно ще изместят корка до 2015 година.
Все повече нараства броя на производителите, които не могат и не са съгласни да се примиряват с прословутия проблем с корка, който унищожава между 5 и 10 % от продукцията и се обръщат към модерните методи на затваряне на бутилки. Защо ли? Защото винтовите капачки са по-евтини, по-здрави и по-надеждни.
Във Франция досега упорито се съпротивляваха на всичко, което не е корк, но в Швейцария броят на преминаващите към синтетични тапи винопроизводители нараства съвсем осезаемо. Отличник безспорно е Нова Зеландия, където почти 80 % от вината се затварят с винтови капачки. (Макар че редица специалисти смятат, че това преди всичко се дължи на факта, че Нова Зеландия е производител главно на бели вина, а там изкушението да се избегне досега с кислород е голямо).
За последните десет години обаче синтетичните тапи завладяха една трета и от американския пазар. Означава ли това, че действително идва краят на корковите тапи? По всички личи, че тенденцията е необратима, защото първите сигнали започнаха да се появяват и във Франция и то не къде да е, а в Бургундия и Бордо. Оказва се, че все повече винопроизводители прибягват до новите технологии на фирми като Stelvin, специализирала се в изработването на капачки с винт или Zork, Vino-Lok и Guala Seal, които произвеждат стъклени тапи за вино (колкото и странно да звучи това).
Мишел Ларош, собственик на винарска изба и търговец от района на Шабли, започва да затваря бутилките си с капачки на винт през 2002, след доста мъчителен период на адаптация. Капката, която прелива чашата, се оказва реколта 2001, заради проблем с корковите тапи в голяма част от бутилираните партиди. През 2002, Мишел Ларош продава 180 000 бутилки с капачки на винт, сред които са и една четвърт от неговите grands crus. През 2003, друг французин Андре Люртон предизвика всеобща изненада в Бордо след като представи бялото си вино Château La Louvière с капачка на винт. През септември миналата година той заяви пред журналисти от специалираните винарски издания, че "основно качество при капачките на винт е, че не пропускат кислорода, който е враг № 1 на белите вина.
Според мен," добави още Андре Люртон, "капачката с винт се налага за вината, които ще отлежават". Капачките с винт започнаха да се появяват и сред червените вина. Отново в Бордо, Пол Понталие от Château Margaux смята да ги тества върху една четвърт от второто вино Château Margaux, Pavillon Rouge. "От две години насам, удвояваме ежегодно продажбите на капачки с винт във Франция", споделя Брюно де Сезиу, търговски директор на производителя на въпросните капачки Pechiney. Очаква се през 2005 общият брой на бутилките затворени с капачки с винт да достигне между 800 милиона и 1 милиард на фона на общата световна продукция от 17 милиарда бутилки. Отново Брюно де Сезиу заявява: "Съвременните потребители не понасят промени в качеството на продукцията. Когато отворите 100 бутилки с коркови тапи получавате 100 различни вина. С новите тапи обаче имате 100 напълно идентични". Същото мнение споделя и Питър Годън от Australian Wine Research Institute, автор на наскоро публикувано изследване за различните начини на затваряне на бутилките. Според него, ефектът на проблемния корк далеч надминава разликите, които произтичат от качеството на лозята и винификацията.
Капачката с винт е вече приета за белите вина, включително за вината grands crus, както и за червените за бърза консумация. Не така стоят обаче нещата за червените, които ще отлежават. "Коркът продължава да се свързва с представата за традиция и престиж", категоричен е Ив Пакие, дегустатор в многобройни международни журита. Правени са много опити за справяне с печално известните трихлоранизоли (ТХА), причинители на прословутия вкус на тапа във вината. За съжаление обаче без резултат, което обещава славно бъдеще на синтетичните тапи. Според последните данни те са завладели вече 9 % от световния пазар. Съвсем логично възниква въпросът дали заклетите любители на големите вина са готови да се сбогуват с традиционния корк... Проучванията, направени в САЩ и Франция сочат, че новите тапи се радват на все по-топъл прием.
Първата поява на винта като заместител на корковата тапа е през 1959 година, когато френската фирма La Bouchage Macanique представя т. нар. Stelcap - успешен заместител на традиционните капачки с корк за много производители на ликьори и спиртни напитки. През 70-те години ACI (Australian Consolidated Industries) получава правата за производството на този вид тапи и ги пуска на австралийския пазар като Stelvin.
Постепенно този вид запушалки се налагат в страните от Новия свят, особено в избите, които произвеждат бели вина или по-млади червени за бърза консумация, които не се нуждаят от развитие и се пият веднага. За този тип продукти отдавна е известно, че Stelvin е идеалното решение. А за останалите?
Не са малко онези, които смятат, че синтетичните тапи и капачките с винт придават на големите вина образ на евтина продукция. Освен това най-престижните имения с техните Premieres Grand Crus се нуждаят от корка и по съвсем функционални причини, защото много от класните вина достигат своя пик в развитието си след пет или десет години в бутилка, където корковата тапа играе решаваща роля заради свойствата си да "диша".
Така се оказва, че корковите тапи могат да бъдат спасени от традицията и престижа. Но дали си струва?
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай