Днес е : Вторник, 27 Октомври 2020

Калин Вельов пред Акцент.БГ: Хората на изкуството трябва да имат представителство в политиката и в администрацията

Публикация 13 Oct, 2020 / Интервю на Румен НИКОЛАЕВ

Музиката звучи по- чисто и красиво в свободното време, смята предприемчивият музикант

  • "С всеки избор, който правим- нещо е спечелено и нещо е загубено". Това е цитат, който  използваш и вероятно харесваш.  Сега, когато понавлезе в тематиката и работата на народния представител и станаха за теб ежедневие, а според китайците живеем в интересни времена, каква е оценката за този избор.

   Влизането ми през юли в парламента е в следствие на участието в парламентарните избори през 2017 г. А явяването ми тогава на избори е в резултат на интереса ми към политиката, към възможностите, които политиката дава за сектор „Култура” , както и сътрудничеството ми, подкрепата ми към кмета на София г-жа Фандъкова.

   С нея имаме вече дългогодишни партньорски отношения в културни проекти, затова е и подкрепата ми за ГЕРБ като дясна политика.

  Факт е, че аз съм бил доста критичен към управляващите, включително и към ГЕРБ. Затова и някои колеги бяха изненадани и това, че не са запознати с моята последователност през годините- това, че съм бил критичен не означава, че не съм разпознавал ГЕРБ като възможност да се включа и да правя политика в областта на културата.

   Естествено, животът предлага изненади- така аз получих възможност да свърша нещо във възможно  най- неподходящия момент…

  • Тя тази възможност и малко артистично дойде с това „влизане и излизане” в парламента…

   Да,… при мен имаше само едно единствено влизане. Но за сметка на това във фейсбук имаше много яко творчество на темата „влизане и излизане”. Аз искрено се забавлявах и дори публикувах част от „народното творчество” по темата. Аз имам чувство за хумор.

  • То това е и почти задължително за всеки творец, какъвто си и ти.

   Да, мога да погледна на ситуацията и от по-забавната страна, която за съжаление дразни много хора. Но не мога да направя всички хора щастливи.

  • Слушах част от разговорите с представители на културните институции в Русе. Впечатление правят сериозните познания и работа с числа, за което всеки счетоводител би завидял. Това коронавирусът ли го направи? Като че ли този път се налага хората на изкуството да разберат, че и те трябва да имат ангажименти към държавата, по-скоро към осигуровките си?

  От близо 12 години съм в България. Преди това живях в Холандия, където се дипломирах, работих като музикант и изкарвах хляба си с музика.

  След като се прибрах, стартирах няколко собствени проекта, имам звукозаписно студио, авторска творческа и продуцентска дейност…

  • Т.е. идваш в България с бизнес инициативи, които носиш от Холандия /сега Нидерландия/, където си видял и възприел друг модел на живот?

   Да. Всъщност, в Холандия се изявявах като музикант- инструменталист, но моята цел и мечта беше да имам собствени проекти, да имам собствена авторска творческа продукция, да менажирам проектите си. И с тази цел се прибрах в България.

   Колкото повече това нещо се случваше, толкова повече напъваше желанието да подобря някои неща в нашата сфера, които се случваха,и те да бъдат по-лесни и по-достъпни.

 Това ме подтикна да си навирам все повече носа в политиците- да давам предложения и да настоявам нещата да се случват по-правилно. …

  • Т.е, инициативата е твоя, а не да са те зарибили – някой, някак си?

  Не, по-скоро аз съм този, който е досаждал, преследвал съм и г-жа Фандъкова с предложения, разумни, разбира се. .. Между другото, хората, които не са в материята, си представят как идва при мен един политик и казва: Виж кво, ще ти дам една торба пари, ще те вкараме в парламента и ще се случват разни неща… Не, не е така…

  • Поговорката „Който пее- зло не мисли”, как гледаш на нея?

  За мен тя неслучайно съществува. Ние, творците, сме широко скроени в болшинството си, усмихнати, весели, безгрижни хора, но силно съм убеден, че за да се случват по-добре нещата ни, трябва да се погрижим да имаме диалог с държавата, с управляващите. Трябва да имаме представителство на всички нива, за да бъдем разбрани. Не ми харесва това, че артистите непрекъснато говорим как никой не ни забелязва, как никой не ни чува, не ни зачита, не ни разбира, не се интересува от нас. Същевременно, в момента, в който имаме някакви представители /не говоря само за себе си/, които са се запътили или присъстват сред политиците, се опитваме да ги оплюем, да ги свалим, да се разграничим от тях, да покажем как те не са наши хора.

  • Светът се променя- изменя се. Все повече хора приемат, че отива на не добре. Особено сега с тази пандемия, с тази изолация. Променя емоцията, по-скоро като че ли я открадва. Пък изкуство и в частност музика без живия контакт- как се случват нещата?

  Трудно се случват. Според мен влязохме в период на преосмисляне, на лека криза, лека депресия, а сега накъде е често задаваният въпрос… Мисля, че една част от творците от гилдията ни ще се разделят с възможността да си изкарват прехраната от тази професия и ще трябва рано или късно да се пренасочат. Аз това не го драматизирам…

  • Това се случва навсякъде, във всички браншове и при почти всички професии.

  Но в случая един творец, един артист ще остане завинаги такъв. Изкуството у нас винаги ще живее. Въпросът е, че временно или не ще трябва да се потърси начин да се изкарва прехраната и от друго нещо, а изкуството да остане само излияние на сърцето и на душата ни. Може би животът в Холандия ме научи, че  една много голяма част от творците, от хората на изкуството там животът ги е принудил и научил да си изкарват прехраната от друго, а изкуството да остане тяхната любов след 17 часа и в свободното им време. Но пък тогава изкуството им е много чисто, защото се прави с любов…

  • И да  си пожелаем изкуството и у нас да стане още по-чисто и да звучи по-добре!

  Да, добро пожелание, наистина!

Коментари

Още Новини

Реклама

Реклама