Днес е : Събота, 24 Октомври 2020

Любомир Дацов: Какво правим след кризата?

Публикация 12 Oct, 2020 / akcent.bg

Говори се или поне се оповестяват количествени дарове, които всеки нормален човек трябва да си направи сметка, че се взимат от нашите данъци

    „Никакво значение няма колко милиона имаш и каква кола караш, след като слизаш от колата и със скъпата си обувка стъпваш в локвата и ти прелива локвата в копринения чорап. Извинявам се, че давам този пример, но общо взето е показателно за мисленето на хората, които не се интересуват как върви една държава", заяви в интервю за БНР финансистът Любомир Дацов.

   Според него това не означава да противопоставяш бедни на богати, но това означава да изграждаш една общество и една държава, която да има добра скорост на развитие и тази скорост трябва да е за всички. И това е работата и политиката, която трябва държавата да предлага“, каза Дацов.

   По думите му сегашните управляващи единствени за целия преход са имали времево близо 10-годишен мандат. „Така че в случая не бих казал, че има извинения за непостигнати резултати. Никой не бива да има извинения за това, че скоростта на развитие на нещата е относително бавна в България“, обясни той.

   В България вече седем месеца никой не е заговорил какво правим след тази пандемия, как преструктурираме икономиката, как преструктурираме самите публични финанси, посочи бившият заместник-министър на финансите.

   "Говори се или поне се оповестяват количествени дарове, които всеки нормален човек трябва да си направи сметка, че се взимат от нашите данъци. Ако не се взимат данъците, се взимат дългове, които след това ще бъдат плащани пак от нас. Тази политика сигурно върши работа особено в държава, където чувството, че получаваш нещо много работи, и от политическа гледна точка това може би помага на управляващите, но от гледна точка децата да стоят в България според мен никак не помага“, коментира Любомир Дацов.

   Върви активно преструктуриране на световно ниво, което ще продължи в следващите години, изтъкна той. „От тази гледна точка всичко, което трябва да се започне – онези дълго отлагани реформи във всички публични сектори трябва да започнат. Парите, които отиват в момента, не трябва да бъдат изсипвани на килограм, а да бъдат насочени към преструктуриране на икономиката.“

   Социална политика и помощи, които не са таргетирани, а са отворени с оглед да достигнат до всеки, са ниско ефективни, отбеляза още Дацов. Той се позова и на доклад на Европейската комисия от миналата седмица за ефективността на публичните финанси. „България е една от осемте държави, която не попада в нито една група за добре или средно ефективни финанси. Ние сме или най-зле или в категорията зле – от гледна точка на това как се харчат, как достигат до хората и има ли смисъл от тези пари.“

   „България продължава да е на дъното от гледна точка на ефективност по основните области, които ни касаят – образование, здравеопазване“, каза Любомир Дацов, според когото „образованието е една от областите, където поне малко се имитират реформи, макар че резултатите не са достатъчно задоволителни“.

   Дацов е категоричен, че трябва да се ускорят и радикализират промените и реформите в образованието и здравеопазването. „В здравеопазването няма да е ерес, ако се позаговори за тотална смяна на модела.“

   „В социалната област, ако мога да използвам слоган, системата действително убива и ако се правят някакви стъпки, тези стъпки са толкова бавни, че според мен са неприемливи да продължават толкова дълго време и резултатите да бъдат такива“, посочи финансистът.

   Относно анти-COVID мерките Любомир Дацов коментира: „След март, когато започна кризата, от гледна точка на реакция на такъв тип криза някои неща трябва да са дали резултат, трябва да са балансирали ситуацията. В момента приблизително сметката показва, че между 600 и 700 милиона са съвкупните мерки, които са достигнали по схемата 60/40, програмата за стимулиране на бизнеса през Българската банка за развитие, програмата за кредитите за малките и средни предприятия. Съвкупното въздействие за седем месеца е около 600-700 милиона, тоест имаме помощ в рамките на 0.7-0.8% от БВП като въздействие. Само че понеже бюджетът не е продължил да харчи нормално, той е взел повече от нас. Тази помощ, макар и целева, се губи в общата политика на бюджета от гледна точка на стимулиране на икономиката.“

   За тази година данните засега показват, че спадът на икономиката няма да бъде от порядъка на 7-8%, а по-скоро между 5 и 6%, уточни финансистът. „Следващата година може би ще бъде спадът около нулата или между 1 и 2%, и в същото време оповестените намерения означават между 5 до 10% номинално вдигане на различни разходи – за пенсии, социално подпомагане и други области.“

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама