Днес е : Четвъртък, 24 Септември 2020

Замърсяването на въздуха над Русе- грешни действия спрямо грешници- замърсители

Публикация 16 Sep, 2020 / Румен НИКОЛАЕВ

Апаратурата в България и законодателството не позволяват моментно замерване, лабораториите у нас мерят сумарно… и безрезултатно.

   Темата за замърсяването на въздуха е актуална за Русе вече 40 години. Ако преди причина тя да съществува беше трансгранична- от румънския Верахим, то този път си е чисто нашенска.

    Във време, когато се говори за корупция наляво- надясно и се правят опити здравето и животът на хората да се политизират, добре е всякакви амбициозни граждани, вперили се във властта, както и институциите, да видят нещата без розови очила.

  Най-голямото зло за Русе от Монтюпе дойде от комплексното разрешително, дадено преди време и което позволи 8 карусела да бъдат поместени в три вместо в 4 халета.

  Със сигурност в случая са си затворили очите в София, а и вероятно в Община Русе и в Строителен надзор, и всички останали, имащи отношение към Голямата ИНВЕСТИЦИЯ.

    Но след вече повече от 6 години за русенци  навечерието на 15 септември се свързва и с обгазяване /точната дума обаче не е тази/.

  Дали ветрове или нещо друго, но ако на този 14 септември сигналите за задушлив въздух са били 20-тина, то преди 3-4 години бяха 400.

   Какво се случи оттогава досега. Дела в съда, глоби… смяна на собствеността на завода- замърсител /от френски стана канадски/, инвестиция в биофилтри за няколко милиона лева, измервателни съоръжения за близо милион лева ….

   И пак няма категоричен извод, който да каже какво дишат русенци, когато от Линамар изпуснат залпово промишлен въздух

    Къде е заровено кучето?

  Благодаря на експертите, към които се обърнах и за пореден път се опитах да разбера какво и защо така се получава, на какво се дължи тази безизходица?

   Линамар е завод, в който се извършва „студен метод“ за изработване на пясъчни сърца. При процеса се използва  диметилетиламин, който да активира процеса на полимеризация на смолата в пясъка.  Всъщност при леенето на алуминий върху готово пясъчно сърце, от термичния процес  се отделя букет органика, чийто аромат повечето русенци вече го свързват с миризмата на изгорял бакелит.

  Този въздух, който, примерно е 200 единици, влиза във филтрите и излиза в атмосферата с 10 пъти по-малка концентрация. Но според експертите, има вещества, които при ниска концентрация миришат повече.

    Трябва ли ни още измервателна техника? Категорично НЕ!

 Структурата на екоминистерството не предполага РИОСВ да може да реагира своевременно и адекватно на сигнали за замърсяване на въздуха, тъй като лабораторията, която е в Русе, е на подчинение на  друга структура към екоминистерството.

   В България според неофициална информация има 7 станции, като тази в Бургас е собственост на Общината и е с по-големи възможности за замервания от останалите.

  Реално- монтираната наскоро станция от Монтюпе по предписание от МОСВ , е достатъчна да извършва необходимите замервания и да дава очакваните резултати.

    НО… Всички уреди, с които се извършва замерване качеството на въздуха, имат един основен недостатък. Те замерват сумарно, в определен интервал /средни стойности на 15 мин, половин или един час/, а не моментно.

  Това позволява на завода – замърсител да пуска залпово през различни нерегламентирани отвори- прозорци, портали промишлен въздух за много кратко време – от 30 сек. до няколко минути, като това реално апаратурата няма как да го засече.

   Пушекът и миризмите обаче, които излизат, при наличие на вятър в определена посока, стигат до Русе. Но всичко това се случва за някакви минути.

   Когато на гражданите им замирише и подадат сигнал, то източникът на замърсяване вече го няма. Служителите на РИОСВ тичат, за да установят нещо, което е повече от ясно, че вече липсва. Данните от измервателните уреди не са отчели и някаква сериозна разлика в данните.

   Така реално до града е стигнала някаква миризма на „бакелит”, като никой не знае дали и колко е опасна за здравето.

   В интерес на истината, липсата на експертиза и категорична оценка на проблема позволява за спекула на тази тема. Най-вече от хора без образование и с видими амбиции към властта.

  Факт е, че работещите в Линамар, а и преди това в Монтюпе, ползват различни лични защитни средства- но не и химически маски. Едва ли някой би си позволил при силно замърсена среда да работи без предпазни средства.

   Ръковоството на Линамар, следвайки явно политиката на предишните собственици, не дава смислени отговори за това, което се случва- защо се изпуска промишлен въздух, без да е пречистен?

   От всичко казано дотук става ясно, че са необходими спешни мерки в законодателството и контролните органи да проявяват реален контрол в момент на замърсяване на въздуха, а не последващ без никакъв ефект.

   Почти абсурдно звучи и фактът, че в Община Русе има отдел"Екология", но чистотата на въздуха в града не е в неговата компетенция. Може би ако има истински експерти, проблемът ще получи и някаква експертиза.

  Да стане ясно освен неприятна миризма, има ли в случаите на изпускане на промишлен въздух концентрация, която да е опасна за здравето на русенци.

   Има ли сила, която да накара един чужд инвеститор да спазва българското законодателство или за пореден път някое посолство управлява българската държава?

  

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама