Днес е : Петък, 23 Октомври 2020

Траян Траянов, изп. директор на „Заедно в час“:Класната стая с времето ще отпадне

Публикация 21 Jul, 2020 / akcent.bg

Отворят се много вакантни работни места в образованието

   Траян Траянов е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на фондация  „Заедно в час“ , като той е част от организацията от нейното създаване през 2010 г. По време на  конференцията „Образование от А до #. Иновативното училище“, организирана от Economic.bg, Новините на NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg, Траянов даде интервю на наш репортер. 

– Какви са качествата, които трябва да притежава учителят на 21 век?
 
– В „Заедно  в час“ винаги казваме, че учителите трябва да притежават всички тези умения, които очакваме учениците да придобият. Ако говорим за 21 век, преподавателите трябва да са адаптивни, креативни, емпатични и устойчиви в кризисни ситуации. 
 
– Срещнахте ли предизвикателства при конкурса за учители 2020-2022 г.?
 
– Ключова роля при подбора на учители в „Заедно в час“ играе центърът за оценяване. Там ние проверяваме различни ключови компетентности на кандидатите чрез интервюта, симулации на урок и ролеви игри. Така успяваме да оценим дали тези хора имат нагласите и уменията, които са предпоставка да бъдат успешни учители. Заради пандемията този елемент от подбора премина изцяло онлайн, но това не ни затрудни, защото и преди сме имали дистанционен процес за кандидати от чужбина. 
 
Получихме близо 3000 кандидатури, което е рекорд. Преизпълнихме целите си и включихме всички качествени и мотивирани кандидати, защото предстои вълна от пенсионирания в образователната система и има остра нужда от нови учители.
 
– Това означава ли, че проблемът със застаряването на професията ще отслабне?
 
– За съжаление не. В близко бъдеще ще се отварят много вакантни работни места и е необходимо да сме сигурни, че подготвяме следващото поколение преподаватели, което да ги заеме. Също важно е всички учители да имат нагласа за развитие и самоусъвършенстване. Тази нагласа не е даденост нито сред новопостъпващите, нито сред по-опитните учители. Заради това много внимателно подбираме участниците в нашите програми.
 
Тези млади хора, които избират да започнат работа като учители през „Заедно в час“, са водени от усещането за мисия, от възможността да продължат да учат и да се развиват, да станат част от професионална общност. Търсят среда, която ги подкрепя и да оценява труда им. Това е, което младите очакват и от работодателите в частния сектор. Образователна система се конкурира за таланти с всички останали браншове. Радвам се да видя, че се предприемат стъпки учителската професия да става все по-привлекателна.
 
– Имат ли капацитет училищата в страната да предадат дигитални умения на децата?
 
– На дигиталните умения и компетентности не трябва да се гледа като на отделен предмет. Те се придобиват в контекст и са необходими на децата, за да задълбочат разбирането си във всички области на човешкото познание. Важно е и учителите да развиват и дигиталните си компетенции, защото в противен случай няма как да ги предадат на учениците. Ползването на технологии в класната стая обаче не трябва да бъде самоцел. Необходимо е образователните технологии да се използват селективно и така, че учениците да  бъдат по-дълбоко ангажирани с предмета. 
 
– Подкрепят ли учителите дигиталното образование?
 
– Българските учители приеха предизвикателството да преподават дистанционно и това беше важна крачка. Системата ни е децентрализирана и това позволи различните училища и дори различните преподаватели от една образователна институция да подходят по свой начин. Това имаше и минуси, защото на места преподавателите загубиха време в лутане, докато не открият работещия за тях и учениците им вариант. От друга страна, свободата дава поле за повече експерименти. Сега можем да анализираме резултатите и да помислим кои подходи дават по-добри резултати. 
 
– Дигитализацията показа колко сериозен проблем имаме с различния достъп до образование. Какво може да се направи в тази посока?
 
– Неравенствата не са резултат от пандемията, по-скоро тя ги направи по-видими. Бариерите пред достъпа да образование в България винаги са били много. Достъпът до технологии и до технологично грамотни учители добавя още един разлом.
 
Сред предизвикателствата, които много ученици срещат, са липсата на подкрепяща среда вкъщи и това, че постъпват в училище без да владеят достатъчно добре български език. Много деца  живеят в бедност и не се дохранват. Това са все фактори, които остро влияят на мотивацията и способността на учене. За съжаление не всички се подават на бързи решения, така както недостига на устройства. 
 
– Според изследванията на PISA децата ни не притежават достатъчно функционална грамотност. Къде образователната система е „счупена“?
 
– Причините тук са няколко. Не съм сигурен доколко образователната система е припознавала функционалната грамотност като значима цел през годините. Важно е училището да ни подготвя за живота, но това беше формално заложено като цел едва към 2016. В някои класни стаи все още се набляга основно на заучаване и възпроизвеждане. Друг въпрос е колко свобода имат учителите, за да развиват такива фундаментални умения в децата, и колко подготвени са за това. Вече се работи в тази посока, но ще минат доста години преди да видим отражение от тези усилия в резултатите на PISA.
 
– Коя е промяната, която искате да видите в образователната система?
 
– Те са много. Най-важната сред тях е да бъдем по-взискателни към това кой става учител, да използваме съвременни методи на подбор. Учителите имат нужда от повече автономност. Те трябва да избират сами подходите си и да могат да предефинират целите на учебния процес така, че да са в полза на учениците. Нужни са по-малко формална и теоретично-насочена квалификация и много повече възможности за супервизирана практика и подкрепа на терен.
 
– Никой не знае какви точно ще са професиите на бъдещето. Възможно ли е учителите да подготвят децата за тях?
 
– Трябва да се фокусираме върху важни познавателни и „меки“ умения, които са приложими в разнообразен житейски контекст. Учениците също трябва да могат да учат, да знаят кога и как най-добре овладяват нови знания , кога могат да научат нещо сами и кога им трябва помощ. Само така те ще бъдат подготвени за неясното бъдеще.
 
– Как изглежда класната стая на бъдещето?
 
– Сама по себе си класната стая с времето ще отпадне или поне няма да бъде в центъра на образователния процес. Винаги ще има физически образователни пространства, но ученето ще комбинира посещения на живо и учене във виртуална среда, самостоятелно и ръководено учене. Точният микс между тези ще зависи от целите и възрастта на учещия.
 
 

Коментари

Свързани новини

    Още Новини

    Реклама

    Реклама