Четвъртък, 18 Април 2024

Обикновен или виенски?

Обикновен или виенски?
Публикация   21:44     29 Апр, 2020 /     akcent.bg   /     708

За дългия път на козунака по Дунава

   Ако човек грабне броя на русенския в. „Вестник“ от 27 март 1901 г. може да попадне още на първата му страница на следната реклама:

   „КОЗОНАЦИ. Искате ли да имате за праздниците Възкресение Христово превъсходно вкусни Козонаци (количета) вземете брашно и пресна мая от Пейчо Геновски, който е направил проба от няколко фабрики и е намерил за най-добро от фабриката на Д. А Буров С-о. Леко месение, скоро втасвание.“

   Колко много е казано тук в няколко реда! Изписването на думата е все още неустановено и може да се срещне по това време из печата ту като „козинак“, ту „козанак“, ала може и „козонак“, „козунак“… За направата му е необходимо купуването на качествено брашно и на подходяща фабрична мая.

         В началото думата се пише по четири различни начина

   Не всички знаят все още значението на тази купешка дума “козунак” и се налага тя да бъде пояснявана с народните и традиционни „кулаче“, „куличе“, „количе“, „кулак“ и най-вече „кравай“. Въобще днешният традиционен и сякаш многовековен козунак е една нова, модна, европейска, купешка, градска работа.

             Новост, доплувала по Дунав

   В последните десетилетия, които преминават под властта на султана, българите наред с червените яйца правят именно великденски „кравай“, „колачета“, „количета“. Явно под европейско влияние, идещо по Дунава най-вече от Румъния и Унгария, още през 70-те години в град като Свищов все пак се споменава за наличие на козунаци. Имайки предвид дунавския град, Васил Чолаков пише: „В събота замесват чисто брашно със краве масло, мед и яйца, и от това тесто правят вити писани кравае, които наричат козонаци и ги пекат на хурната, или в къщи.

   Появата на козунак за пръв път на Дунава не е случайно. Още в първата румънска готварска книга, издадена през 1841 г. в Яш, столицата на Молдова, се натъкваме на рецепта за „Коzоначi”. Тестеният сладкиш не липсва и в по-късни готварски книги, излезли на север от Дунава. Ала в България тази новост видимо прониква бавно с европейските моди. За чужбинскостта на козунака си спомня и Райна Костенцева: „Под влияние на руснаците беше въведен и козунакът, който обаче се приготвяше от малко семейства. Старософиянци, кореняци шопи, си знаеха онова, което е месела майка им на село – краваят.

                Мая от Будапеща

   Думата си казват и едни от първите готварски книги, насочени към градската домакиня. В издадена през 1895 г. изтънчена „Домашна готварска книга“, читателят би могъл да се запознае как се приготвят „добри и евтени козунаци“, „козунаци много добри“, „козунаци с бирена или домашна мая“. Още първата рецепта съобщава и за нуждата при 1 кг брашно от 20-24 яйца, допълнително масло и захар, както и непременно „мая европейска“. Една уважаваща себе си готварска книга вече не може да мине без рецепта за козунак. Ето защо и в издаденото в началото на новия 20 век „Ръководство по готварство“ на Елизабет Стефанова домакинята би могла да се запознае с отделни рецепти за направа на „Виенски козунак”, „обикновени козунаци” и „козунаци с орехи”.

     В края на 19-и век готварските книги вече не могат да минат без рецепта за козунак

   Вносното брашно и маята от странство са видимо гаранция за по-добър козунак. Ето защо по Великден вестниците са изпълнени с немалко реклами за продажбата им. На 25 март 1905 г. в тогавашния в. „Дневник“ читателят би могъл да научи, че в държания от С. И. Пенхас и новооткрит магазин „Бразилия” на пасаж „Св. Никола” №29, под Апелативния съд, за Великденските празници са доставени и „брашна, квас маджарски за козинаци...” Подобни реклами за „будапещенска прясна мая и фино брашно за козинаци“ не липсват и в следващите години.

   Сладкарница "Надежда" и сладкарница "Порой"

   Популярният вече в града козунак започва да се предлага на границата на двата века и от разни пекарни и сладкарници, заедно с проникването на модерното европейско сладкарство. През 1897 г. в реклама на страниците на „Български търговски вестник” „Придворната сладкарница на Ив. Н. Панахов, до народната банка“ препоръчва богатия си асортимент от „художествено приготвени великденски предмети“, сред които и „пасхални козанаци“. И журналистът Георги Каназирски-Верин си спомня след години, че в тази „Първокласна сладкарница“ наред с „шварц-кафе, капуцинер с мляко или шоколад-какао с кифла“ може да се севира и „резен козунак за 50 стотинки“. Разположената на ул. „Нишка“ сладкарница „Надежда“ пък започва да предлага цели готови „козунаци”. И сладкарница „Порой” на ул. „Мария Луиза“ № 71 през 1910 г., заедно с нашумялото какао „Ван Хутен”, предлага и новопоявилия се в последните години „козинак първо и второ качество”.

   След войните козунакът печели нови територии. С това расте и нуждата от хубаво, вносно брашно и качествена мая, също от странство. Продължават и рекламите в навечерието на Великден към градската клиентела. Още през 1921 г. предлагащият мая за козунаци Димо Ц. Петков от Русе държи да подчертае, че тя е внос от фабрика „Бригадиру” в Букурещ, Румъния.

   През 20-те години на 20-и век качествената мая се произвежда вече и в България

   Ала постепенно и български производители се стремят да предложат нещо подобно на пазара. Фабриката за мая за хляб и козунаци на Начо Н. Начев в Русе не пропуска да се рекламира: „Най-модерно фабрично производство. По качество конкурира на маята, която досега се внасяше от странство. Предпочитайте българското производство.“

Лимон, ванилия, сакъз

Кулинарната литература също се стреми да прати козунака вече и при младите селски домакини. Появилата се например през 1926 г. „Книга за домакинята (Рецепти по готварство)”, издадена като безплатна притурка към сп. „Земледелска практика” помества дълга рецепта за „Козунаци”: „За 5 клгр. брашно са нужни 30 яйца, 21/2 клгр. мляко, 1 ½ клгр. захар, 1 клгр. масло.” Конкретно и много подробно е описано как се приготвя маята. Не е пропуснат и детайлът за аромата на козунака: „За миризма се прибавя настъргана кора от 1 лимон, или ванилия, портокалови парченца и малко счукана дъвка (сакъз).” Или още: „Може тестото да се поразточи и да се посипе с орехи и захар, или да се намаже с мармалад и после да се завие с роле. Добре е в тестото да се размесят стафиди (сушено грозде).” И накрая: „Щом козунаците набъбнат наново и изпълнят формите, в които са сложени, намазват се отгоре с яйце, украсяват се с бадеми, захар и орехи и се пращат на фурната да се опекат.

Писателят Георги Марков също разполага със смътен спомен за този преходен период, когато козунакът е все още „градска работа“. Свидетелствайки в своите „Задочни репортажи“ за времето на 30-те, той не пропуска и следното: „Пак на Велики четвъртък в повечето селски домове се приготвяше великденският кравай, който представляваше изплетено като венец тесто със забодено в средата цяло яйце. Бил съм на много Великдени в Граовския край и Пернишко и всеки път ни е поднасян този кравай с яйце в средата. И това беше преди царството на козунаците.“ Неслучайно ги нарича „тази нова традиция“. Видимо заедно със забравата и първото поколение майки и баби през междувоенния период това довежда и до възприемането на козунака, донесен от Европа, като някаква „стара българска традиция”. Христос Воскресе!

 

Текстът е част от книга, чието публикуване предстои по-късно тази година. Тя е посветена на историята на храната в края на 19-и и началото на 20-и век.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha