Днес е : Вторник, 14 Юли 2020

Как кризата промени образованието?

Публикация 12 Apr, 2020 / akcent.bg

Кризата с COVID-19 постави преподавателя в светлината на прожекторите

   Кризата с COVID-19 изправи университетите пред сериозни изпитания. Учебният процес трябваше да се трансофрмира от преподаване на място в преподаване изцяло в онлайн среда. И то за броени дни. Бяха ли висшите училища готови за това? Те се озоваха пред редица изцяло нови перспективи, пише в свой анализ заместник-ректорът на Висшето училище по застраховане и финанси проф. д-р Виржиния Желязкова. 

   Трансформацията на учебния процес наложи много промени. За щастие, преходът при нас във Висшето училище по застраховане и финанси не беше нито тежък, нито неочкван. Дигитализацията на учебните процеси е проект, който сега просто финализирахме и успяхме много бързо да се приспособим към ситуацията. Всички отчитаме ролята на информационните технологии. Често пъти на тях се отдава водещото значение. Не трябва да забравяме обаче, че най-важната и на практика незаменима роля си остава тази на преподавателя.  Неговите знания и умения изпъкват още повече в онлайн среда. Защо? Поради редица причини.

   Първо, онлайн лекциите често са по-кратки от присъствените като продължителност. Такава е световната практика. Доказано е, че концентрацията на вниманието в онлайн среда е по-ниска. Следователно преподавателят трябва да успее да концентрира знанията и да ги предаде на студентите за кратко време, след което да ги мотивира да работят самостоятелно. Това е невъзможно, ако той не притежава необходимата професионална подготовка.

   Второ, прилагането на модели, чиято цел е да се ангажира активно вниманието на обучаващите се в онлайн среда поставя преподавателя пред редица предизвикателства. При тези модели, най-известният от които може би е т. нар. “обърната класна стая”, вместо да говори през цялото време, той дава задания на студентите и ги провокира да дискутират по време на час. За да бъде подготвено обаче едно такова задание, е необходима креативност и доста време за размисъл и подготовка от страна на преподавателя. Много повече, отколкото изготвянето на слайдове или други файлове с текстове по учебния материал, които да се представят по време на лекция.

   Трето, подготовката на онлайн учебно съдържание - презентации и други нагледни материали, включително такива, които да заместят бялата дъска в час (въпреки че има онлайн варианти и за дъски, но те не винаги са особено функционални) означава адаптирането на учебници и книги и изисква много време и усилия.

Четвърто, работата в интернет среда предполага развиване на комуникационни умения, които да са работещи в нея. Едно е преподавателят да вижда студентите пред себе си и да владее аудиторията, друго е те да са онлайн с изключени микрофони и често пъти с изключени камери.

   Не на последно място, онлайн обучението налага необходимостта от технически знания и умения за работа с различни интернет приложения, за да тече учебният процес гладко. 

   И накрая, видеолекциите позволяват записване и предоставяне на достъп до тях на студентите за гледане. Доколко всеки преподавател е подготвен да стои и говори пред камера? Това е изцяло ново умение, което се наложи преподавателите да овладяват. Следователно, за успеха на онлайн обучението, преподавателят трябваше да се адаптира към новата ситуация. Така той практически застана в светлината на прожекторите.

   Придобитите в кризисна обстановка знания и умения, обаче, качествено повишиха подготовката на преподавателите. Това естествено ще доведе до значително подобряване на учебния процес и след нормализирането на ситуацията едва ли ще има преподавател, който да загърби вече овладяните възможности за комуникация и преподаване онлайн.

   Образователният мениджмънт ще след нови модели

   Провеждането на учебния процес в онлайн среда трансформира и администрирането му. Освен следването на познатите правила и процеси, се наложи да се решават множество изцяло нови казуси от интердисциплинарен характер. Така ръководствата на университетите бяха поставени в ситуация да проявят голяма гъвкавост. Трябваше да се намерят отговорите на много въпроси. Повече ли се работи сега от преди, когато това ставаше предимно на място в сградите? Как да се измерва заетостта на преподавателите и административните служители онлайн? Как стои въпросът с авторските права на преподавателите в интернет? Има ли университетът право на видеозапис? Как става проследяването на присъствията на студентите? Какви настройки трябва да се направят на различните системи, които се използват, така че да работят в синхрон? И много, много други.

   Оказа се, че информационните технологии дават много точни отговори на голяма част от тези въпроси. Налице са възможности за прецизно проследяване на дейността на всички участници в образователния процес - в интернет няма нищо скрито. Така че от мениджмънт гледна точка кризата определено разви значително възможностите за наблюдение над това, което се случва във висшите училища. Тези възможности ще продължат да се използват и след като ситуацията се нормализира и ще доведат до установяването на нови, много по-гъвкави, но и много по-прецизни модели на управление. Това вече добавя значителна стойност към установяването на прозрачност и следователно - към повишаването на качеството както на учебния, така и на административния процес в университетите.

   Ще се върне ли образователният процес към положението от преди кризата? Категорично не. Усетили ползите от новите възможности, произтичащи от обучението онлайн, както студентите, така и преподавателите ще продължат да искат да ги използват. Ръководителите на учебните заведения от своя страна ще продължат да развиват методите и техниките за проследяване на качеството на процесите, които информационнте технологии предоставят.

   Може ли видеообучението изцяло да замени класическото? Отново отговорът е - категорично не. Защото образованието е не само натрупване на знания, а преди всичко обмен на идеи и израстване в рамките на една общност от личности, събрани на едно реално място.

            Визитка:

   Проф. д-р Виржиния Желязкова е зам.-ректор на Висшето училище по застраховане и финанси от  2013 г. до момента. Директор е на направление „Финанси и финансов мениджмънт“ към Лабораторията за научно-приложни изследвания на бизнес университета. В периода 2013 – 2016 г. е национално контактно лице за България по финансовите въпроси на програмата „Хоризонт 2020“ на ЕК.

   Паралелно с академичната си експертиза, проф. д-р Желязкова има и богат практически опит в банковата сфера. Научните й интереси са в областта на финансовите аспекти на кръговата икономика, управлението на екологичния риск, новите форми на банкиране. Автор е на две монографии, както и на редица научни студии, статии и доклади.

 

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама