Четвъртък, 25 Април 2024

Законодателство срещу фалшивите новини ще доведе до смразяваща автоцензура

Законодателство срещу фалшивите новини ще доведе до смразяваща автоцензура
Публикация   11:32     24 Ноемв, 2019 /     akcent.bg   /     733

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", експерт е по политически комуникации.

   Управляващите вече няколко пъти се опитват да отиграят топката "фалшиви новини". Уж в името на обществения интерес, а на практика в ущърб на свободата на словото. Същевременно истерията около фалшивите новини се използва за вкарване в регулация и на онлайн медиите.

   През ноември стана ясно, че някак си полуконспиративно със заповед на шефа на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов е създадена работна група за промяна в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Той е закърпван многократно през последните две десетилетия и вече е неадекватен на променената дигитална среда. Групата за ревизията му е инициирана от БНТ, която се намира "във фактически фалит". В състава й влизат основно юристи от електронните медии, сегашни и бивши шефове на телевизии и радиа, депутати.

   Най-вероятно групата ще изготви предложения за нов модел на финансиране на обществените медии.

   Рашидов обаче разглежда работата й и в контекста на необходимостта да се противодейства на фалшивите новини. Още през лятото той и правосъдният министър Данаил Кирилов предложиха евентуалното им криминализиране. Депутатът заяви пред "Свободна Европа", че целта не е просто създаване на закон, а иницииране на "европейско законодателство по европейски стандарт".

   Такава амбициозна задача надали е по силите на малка България. На този етап дори Европейската комисия залага повече на натиска върху големите интернет платформи за саморегулация. Най-големият й успех е приемането на Кодекс за добри практики с участието на "Гугъл", "Фейсбук", "Туитър". Страни като Германия и Франция са няколко крачки напред. В тях са приети или са на дневен ред закони, насочени срещу речта на омразата в социалните мрежи. Прословутият Закон "Фейсбук" в Германия задължава социалната мрежа и други от нейния ранг да отстраняват в срок от 24 часа до 7 дни докладвано съдържание, което представлява престъпление. В противен случай се налагат глоби за милиони евро. Критиците на закона са убедени, че вменяването на "Фейсбук" на превантивни съдебни функции води до ограничаване на свободата на изразяване и автоцензура на социалните мрежи. В изказване, в което се привижда реч на омразата на етническа основа например, може да се съдържа легитимна критика.

   У нас по всичко личи, че целта на управляващите не е да регулира "Фейсбук", "Туитър", "Инстаграм", които на българска "територия" впрочем се саморегулират доста ефективно, както показва тазгодишен доклад на ЕК, а

онлайн медиите. Те, както и пресата впрочем, не подлежат на законови ограничения,

с изключение на времето на предизборните кампании.

   Удобен повод за вкарване в регулация на онлайн медиите би било задължението на България да имплементира в ЗРТ до края на 2020 г. новата европейска Директива за аудиовизуалните медийни услуги. За целта е създадена друга работна група – в Министерството на културата. Директивата прави, макар и деликатно, опит за въвеждане на регулация на аудиовизуалното съдържание в интернет. Тя ще засегне ютуб, стрийминг платформи като "Нетфликс", видеата, споделяни във "Фейсбук" и др. Целта е да се противодейства на "терористично" съдържание, призиви към насилие и реч на омразата, както и да се защитават правата на децата по подобие на валидните задължения за телевизиите. Документът не касае журналистическото съдържание в онлайн медиите, включително и видеоматериалите и радио подкастовете, които са част от него.

   Основателен обаче е страхът на критично мислещите журналисти, че властта ще се опита да използва евродирективата, за да вкара рестриктивни мерки в ЗРТ. Поводът може да бъде, че все пак в онлайн медиите понякога се появява и нежурналистическо аудиовизуално съдържание – например клипове, качвани от потребители. По различни поводи напоследък членове на Съвета за електронни медии (СЕМ) заявяват, че са необходими законови промени, които да позволят интернет сайтовете да бъдат приравнени с електронните медии. "Председателят на СЕМ поиска да регулира и онлайн медите", защото "през сайтовете в момента минавали опасни явления", информира преди година bTV. Друг е въпросът, че регулаторният орган няма ресурси да следи аудиовизуалното съдържание в интернет, към което всъщност се прицелва евродирективата.

   Напъните на СЕМ за регулация на онлайн медиите се вписват в опипването на почвата

от малки парламентарни партии да се пишат борци срещу fake news. През лятото на 2017 г. от "Воля" лансираха идеята за законопроект, който да дефинира какво е "фалшива новина" или новина, която наранява личната чест и достойнство. През юли 2018 г. и от ВМРО обявиха, че ще подготвят закон срещу фалшивите новини. Преди време близкият до Борисов депутат от ГЕРБ Красимир Велчев пък подхвърли идеята за създаване на спецзакон срещу клеветата във връзка с предстоящите през 2011 г. президентски и местни избори.

   Ако се сбъднат на някой етап от реформата на медийното законодателство, благородните на пръв поглед намерения за борба с фалшивите новини ще ударят най-силно онлайн медиите. Ще бъдат засегнати както сайтовете за фалшиви новини за политици, бизнесмени и вредни за хората "здравни" съвети, така и критичните към управляващите новинарски сайтове, които сега са острови на свободното слово.

  Криминализирането на фалшивите новини ще наруши установения от конституцията баланс между свободата на изразяване и защитата на т.нар. конкурентни права. Такива са честта и доброто име на гражданите, недопускане на реч на омразата на база раса, етнос и религия, защитата на държавната тайна и др. Сега обидата, клеветата, проповядването и подбуждането на омраза и др., които де факто имат характер на фалшиви новини, се преследват по Наказателния кодекс.

   Специално законодателство срещу фалшивите новини ще доведе до смразяваща автоцензура сред "кучета пазачи" на обществения интерес. На първо място

ще бъде допълнително улеснено наказателното преследване за обида и клевета срещу журналистите,

дори те да си вършат добросъвестно работата.

    Преборването на фалшивите новини като панацея срещу "слободията" е рисковано начинание за всяка либерална демокрация. Все още няма убедителна научна или правна дефиниция какво е "фалшива новина". Експертът по дигиталните теми на немската обществена телевизия ARD Денис Хорн се опитва да систематизира какво се разбира под "fake news". Списъкът включва: пропаганда, лъжи, clickbait, измислици, спам, заблуди, сатира, преиначаване на факти, липсващ контекст, слухове, неясни формулировки, полустини, погрешни взаимовръзки, пропуски в (журналистическото) проучване и др. Хорн счита, че "понятието "fake news" все повече се превръща в проблем. За да се избегне размиването на понятията и отговорностите, според него нещата трябва да се назовават с истинските им имена: "лъжите" са лъжи, "пропагандата" – пропаганда, "грешките" – грешки, а "нечистоплътната журналистика" – нечистоплътна журналистика.

   На този фон опитът на Рашидов да дефинира що е то "фалшива новина" е доста семпъл. "Непроверената новина, която няма нищо общо с истината, е фалшива новина", каза наскоро той в отговор на въпрос на "Сега". Но контекстът, в който шефът на парламентарната комисия по медии и култура разглежда наболелият въпрос, показва че

самият той има проблеми с разбирането за свободата на словото и критиките срещу властимащите.

   Неотдавна Рашидов избухна в ефира на БНТ: "Айде стига с тая свобода, бе! Вие луди ли сте? Полудявате вече с тая свобода! Кое не му е свободно? Те ни плюят всички хора като каруцари. Всеки ден е било свободно словото. Какво по-свободно от това?".

   Погледнато от друг ъгъл, макар и за някои да звучи парадоксално, либералната канава на конституцията и законите в България ограничават възможностите за противодействие на фалшивите новини. Конституцията от 1991 г. защитава трите "комуникационни" свободи: правото на свобода на мненията, на информацията и на медиите (чл. 39–41). В рамките на едно по-широко разбиране за конституционно-правната защита на свободата на словото обаче би могло да се твърди, че създаването и разпространяването на фалшиви новини не противоречи на конституцията. Стига тези действия да не засягат репутацията на гражданите, правата на децата или националната сигурност.

  Може ли да бъде наказана медия за това, че систематично разпространява дезинформации, които не са престъпление по НК? Например, ако сайт провежда целенасочена кампания "Да излезем от ЕС – съюза на гейовете, лесбийките и "третия пол!"? Или ако жълт вестник твърди, "че "глобалното затопляне" е манипулация на зелената мафия и левите"? А при илюстрирани художествени измислици във фейсбук от рода на: "... туристи са видели следи от марсиански кораби на Рожен и силно изплашени, са офейкали към Смолян."? Мисията е невъзможна!

  Вместо да замислят специално законодателство срещу фалшивите новини, политиците трябва да запушат пробойните в действащото.

    Законът за електронните съобщения например не позволява разкриване на собствениците на сайтове,

ако не става въпрос за тежко престъпление. Обидата и клеветата, които са най-разпространени в арсенала на фейк сайтовете, не са такива. Друга наложителна мярка е държавата и общините да не финансират медии, които не са подписали и не спазват Етичния кодекс на българските медии. Подобно решение изисква овластяване на Комисията за журналистическа етика да налага ефективни санкции при неспазване на кодекса.

   На фалшивите новини може да се противодейства и с работещи fact-checking платформи и инвестиции в журналистически професионализъм и медийна грамотност.

   Чудеса обаче не трябва да се очакват. Необходима е смяна на парадигмата: fake news да бъдат разглеждани не като "заговор" срещу демокрацията, а като част от по-сложни процеси. Eдин от тях са спецификите на дигиталния капитализъм, който генерира печалби от кликвания, лайквания и споделяния, отбелязва интернет изследователят Евгени Морозов в "Гардиън". Фалшивите новини няма да изчезнат, както не свърши алкохолът при "сухия режим" в САЩ. Но те трябва да бъдат обозначени ясно на дигиталната лавица и хората да бъдат информирани за рисковете от тях.

   Авторът е използвал съдържание от статията си "Борба с фалшивите новини с инструментариума на закона и на саморегулацията – българският случай", публикувана в сп. "Медии и комуникации на 21-и век" (том 2, 2018), издание на ВТУ.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha