Днес е : Петък, 6 Декември 2019

30 години по-късно - медии, сайтове, фейсбук групи

Публикация 10 Nov, 2019 / Румен НИКОЛАЕВ

Искаме ли журналистика или сме доволни от информациите и фалшивите новини без автор и без адрес

 

     ....Социалната мрежа не е "медия по смисъла на закона". Така е, не е медия, но има по-голяма сила и тежест от доста издания. Особено на фона на все по-затвърждаващата се тенденция - ако нещо го няма във Фейсбук, то не съществува или пък не се е случило... в-к "Сега" 18.10 2019 г.

 

   10 ноември. 1989 година. Новината, че са Тодор Живков се оттегля от управлението на България ме намери у дома, следобедно време. Просто не повярвах на ушите си…

  И се почна една демокрация,,, вече 30 години.

  Налагаше ми се да си купувам редовно „Дума” и „Демокрация”, за да успея да разбера за какво събитие става въпрос, защото обикновено само датата и мястото съвпадаха.

  И така доста време хората се обръщаха към медиите и изразяваха без притеснение за своите проблеми или информираха за действия, които не смятаха справедливи на работните им места.

  Докато дойде приватизацията и за без пари спешно се раздадоха активи за милиарди на хора с микро възможности.

  Какво се случи с медиите?

  По онова време в Русе имаше само Дунавска правда. После се появиха Русенски новини. После Дунавска правда стана частна и се прекръсти на Утро. После се появи Русенски стандарт.

  После Стандарта спря да излиза, и Русенски новини и те. Радиата и те така- Пристис, Темпо, и те останаха спомен. Появи се Топ телевизия, ТВ Делта, ТВ КИС 13….  

  И така до ерата на интернет, когато вече се появиха и първите информационни сайтове в Русе.

 За да се стигне до днешния ден, в който до публиката стигат медии, сайтове, фейсбук- групи, които предлагат инфо. И то във време, когато фалшивите новини като че ли имат превес над истинските…

  Има ли проблем в предлагането на информация на читателите?

  Безспорно, Фейсбук се оказва един мощен канал за информация. Затова и вече партийните централи се насочиха на последните избори към този начин за въздействие на избирателите.

   Но…

  Определено всеки един интелигентен човек би трябвало да прави разлика между различните канали, които изпращат сигнали за едно или друго събитие… или не изпращат.

   В една медия задължително работи журналист, редактор- компетентен и образован в тази област, който може да бъде открит и да се сподели новина или просто да се установи контакт. Става въпрос за сайтове, радиа, телевизии …

  Само сайтове- там няма журналисти- една търсачка с една програма по ключови думи изпраща на някакъв интернет адрес вече излезли публикации в нета, често журналистически материали, създадени от реални хора и хранещи се от този труд.

   В случая трудно може да се открие собственика, държавата най-често нещо не получава от платени данъци, тъй като липсва реален обект /както с повечето работещи в сивия сектор/.

   За да се стигне до фейсбук групите /най-вече затворените/, където често неясно какви хора с неясно какво образование са администратори и допускат материали с неясно какви критерии.

   Тези избори показаха, че основните партии вече бяха разработили този вид комуникационен канал или пък бяха платили на създателите на фейсбук групи с повече членове, като следа за тези финансови отношения, разбира се, няма.

  Вероятно бързите промени по отношение на големите възможности, които вече интернет дава за информиране, трябва да накара читателите да бъдат по-критични както към източниците на информация, така и за фейсбук групите, където често са прикачени без да е търсено тяхното съгласие.

  И не на последно място- журналистиката е поставена в ситуация, в която да се принизи до търсене на фейсбук подкрепа от неизвестни лица с неизвестна политическа или каквато и да е друга ангажираност. А и липсата на прозрачност поставя под съмнение на предлаганите в затворените групи публикации.

   Би било добре да се обсъди тази важна за обществото тема- друг е въпрос кой и до колко ще намери време и интерес от това да има журналистика и прозрачност на финансирането и собствеността на медии, сайтове без журналисти и на фейсбук групи с доказана цензура.

   Но и като се сетим, че още Елин Пелин в разказа „Косачи” представя Благолажа и култовите му думи, че хората не искат истината…

Това е приказка, разбираш ли — рече твърдо Благолажът и настави: — Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?....

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама