Днес е : Петък, 6 Декември 2019

Емануил Йорданов пред Акцент.БГ: След 30 години у нас все още живее духът на бай Тошо

Публикация 09 Nov, 2019 / Интервю на Румен НИКОЛАЕВ

    Роден е на 10 август 1960 г в София. Произхожда от семейство, репресирано след 9 септември 1944 година. Основното си образование завършва в учили 46-о училище „Константин Фотинов“ – София, а средното – в ТСЕ „А.С.Попов“ – София. Завършва право в Софийския университет "Климент Охридски" и работи като адвокат. През 1997 година е избран за народен представител от Съюза на демократичните сили (СДС) в 38-то Народно събрание. Член е на Комисията по местното самоуправление и регионалната политика и Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията. От 1999 до 2001 е министър на вътрешните работи  в правителството на Иван Костов.

След 2001 г, и понастоящем, отново е адвокат, и влиятелен общественик по правните въпроси.

  Снимка: Авторът

   Емануил Йорданов за общото мото на повечето партии в предизборната кампания, че всичко ще се прави в името на гражданите. За поредните големи обещания, които основните и по-малките политически партии дават.

  -   Повече от 7 години сте извън активната политическа дейност. Каква беше причината за това решение.

   Аз бях част от СДС във времето, в което СДС не участваше в избори на олимпийски принцип, а се бореше за победата. Бил съм част от големи изборни победи на партията, бил съм част и на големи поражения. Но така е в политиката…

   След това обаче дойде едно време, в което СДС се превърна в слугински взвод на Бойко Борисов. Това мисля, че е обидно за всички хора, които вярват в демокрацията.

   -   И това е основната причина да напуснете политиката?

Между мен и ГЕРБ няма никакви допирни точки. Там, където е ГЕРБ, няма какво да правя.

   -   През почивните дни излизате извън София? Зареждане ли е това?

Да, всеки почивен ден през лятото съм извън София- радвам се на чист въздух, на хубав пейзаж.

   -   Може ли да се търси разлика или сходство в думите на Шекспировия Хамлет- Да бъда или да не бъда? Става въпрос за това, че вече в държавата почти нищо не е наред. Ако все пак българите решат и искат да останат тук, то откъде трябва да се тръгне и да се променят нещата?

    Не е необходимо държавата да се гради наново. Просто, както казваше навремето Царя, би трябвало да си сменим чипа. Защото у нас все още живее духът на бай Тошо. Много хора чакат държавата да ги оправи- ако не нашата държава, то някоя друга държава, дали СССР, дали ЕС, дали САЩ…Крайно време е да разберем, 30 години след началото на промените, че всеки човек изгражда собствения си живот.

   -   Споменахте 30 години. Какво всъщност се случи през тези 30 години! Големият оптимизъм непосредствено след 10 ноември 1989 година мисля, че тотално се стопи?

   Не мисля, че трябва да има чак толкова голямо разочарование, защото в такива моменти си спомням първите ми пътувания зад граница- как гледахме като братчетата на Гаврош витрините на западните магазини. Сега пътуваме без проблем, без визи, нищо не ни прави чак толкова силно впечатление. Ако нещо може да ме впечатли извън България, това са паметниците на културата, художествените галерии. ..

   -   Но все пак- говори се, че младите се завръщат от чужбина, но при толкова много излезли на гурбет и напуснали страната това завръщане не се усеща. А емигрантите не са напуснали България само заради парите…

  Българинът е жив човек. Той обича през свободното си време да се весели. А в държавите, към които се стремим, веселие почти няма. Там предимно работят, имат един ден в седмицата, през който могат да се отпуснат, да забравят работата си. Ние сме по-иначе устроени. Нормално е българинът да търси естествената си среда….

   -   Това е за завръщащите се. Но страната ни напускат много млади хора, които не са подчинени на тази наша широка банкетна култура?

   В крайна сметка и това е един нормален процес, защото както в България хората идват от по-малките градове към София, така и в един момент хората, които живеят в България, решават да напуснат страната и да потърсят някъде по-добър живот. Въпреки че не всякога успяват да го намерят. Познавам доста хора, които са заминали извън България и не живеят добре, но не се връщат.

   -   Водим се парламентарна република, но виждаме, че не парламентът определя дневния ред на живот на държавата и на българите. Така ли е?

   Това е лесно обяснимо. В България най-вече се развиват лидерските партии, понякога се шегувам че това са еднолични дружества с ограничена отговорност. Българинът иска някой да го води, да го гледа, да носи вместо него отговорност, и накрая да го псува.

   Както едно време псувахме бай Тошо, сега хората лепят лика му на хладилниците си.

   -   Къса памет ли има българинът за това, което виждаме, се случва. Липсата на контрол и търсене на отговорност ли е в основата и на липсата на справедливост в България?

Късата памет е характерна за всички хора, не само за българите. Дори Макиавели е описал по един много интересен начин за това как хората в един определен момент може да започнат да съжаляват за някой малко позабравен диктатор. Именно подобни тежнения и липсата на сила на духа, която да ни помогне да изградим сами живота си, води до такива резултати.

   -   Местни избори има. В София видяхме странно коалиране на леви, десни- антиГЕРБ коалиция ли беше това?

   В България почти не останаха десни. В момента основното политическо противопоставяне е между две партии, в едната от които са наследниците на комунистите, които са ходили на училище и са чели книги. В другата са наследниците на обслужващия персонал, които не са ходили на училище и не са чели книги. Така двете групи комунисти, които се различават основно по нивото на образованост спорят за властта. Тези, които са чели по-малко книги се представят за десни. А десният човек би трябвало да бъде интелигентен и образован.

   -  Вече има публикации с позиции, че вече г-н Борисов не управлява, а това правят олигарсите у нас. Вече други сили и личности определят дневния ред на държавата, защитавайки личните си средства и интереси, така ли е?

   Наивно е да се мисли, че в която и да е държава едрият бизнес няма свои интереси в политиката и няма своето влияние в политиката. Въпросът е това да се прави открито, пред очите на обществото, за да може да бъде контролирано до някакви поносими размери.

   При нас нещата са завоалирани, всички знаем кой кого командва, кой на кого е поставено лице. В крайна сметка си оставаме със знанието…

   -   Няма я тази обществена енергия да искаме и на започне промяна?

   В течение на много векове българинът е свикнал да търпи. Имаме народни мъдрости „Преклонена глава сабя не я сече”, „Да би мирно седло, не би чудо видяло”, „умно куче на голяма сватба не лае” и др.

   -   Как ще коментирате съдебната система. Тя е длъжник на обществото по отношение на очакванията за справедливост?

   Съдебната система има нужда от сериозна реформа, която не може да бъде направена от хора, които са минавали покрай съдебната палата с трамвая. Просто трябва да има грамотни юристи в парламента, да има грамотни юристи в основните политически партии, за да може да седнат и да обсъдят въпроса за изменение на Конституцията, като според мен най- наболелият въпрос е място, структура и правомощия на прокуратурата…

   -   Сегашната прокуратура ли е гвоздеят, върху който всички се закачат, камъчето в обувката на правосъдната система, причината за огромният дефицит на доверие и очакване за справедливост?

   Прокуратурата е най-тежкият проблем на съдебната система. В последните години има прокурори, които работят така, че ни карат да се срамуваме, че сме юристи. Има злоупотреба с процесуални правила, задържат се хора без причина, само и само да му бъде по-лесно на прокурора да работи и да дебне някакви самопризнания, които да му решат делото. Аз започнах да работя като адвокат още по времето на социализма, но тогава не съм виждал такива свинщини, каквито има в последно време.

   -   И все пак някой позволява това да се случва?

   Позволява го обществото, позволява го една част от съдиите…Има съдии, които са склонни да правят реверанси на прокуратурата. Именно затова би било прокуратурата да се извади от съдебната власт и да стане част от изпълнителната.

   Да се разбере съвсем ясно, че прокурорите са страни в наказателния процес и че те би трябвало да имат равни права със защитата. Така че съдът да си остане арбитър.  Ако бъде осъден един невинен човек, от това не печели абсолютно никой- нито обществото, нито съдебната система.

   -  Как оценявате дебата и решението за смъртната присъда, за намаляване с 1/3 на присъди за убийства при самопризнание?

   Смъртната присъда е затворена страница за България. Доживотният затвор според мен не би трябвало да се заменя с каквото и да е. По смисъла на закона това е изключително наказание, което се налага за най-тежките престъпления, когато не съществува възможност извършителят на това престъпление да бъде превъзпитан.

    Всяка една замяна на това наказание противоречи на смисъла на самия закон. За съжаление последната промяна на НК беше извършена под натиска на общественото мнение, много набързо, без да се мисли. Така включиха формулировката, че няма съкратено съдебно следствие за умишлените убийства. Само че умишлени убийства са убийства по чл. 115,чл. 116. Но след това има член 118 – убийство при афект, включително и един текст за убийство на рожба с чудовищен вид, което се наказва много леко. Всъщност недъгавият текст, който сътвориха Народното събрание, обединява всичко това на едно място, без да има някакво логика.

  -  Да приключим това интервю по-оптимистично- вярвате ли в Доброто и смятате ли, че Доброто рано или късно ще победи?

  Може и да победи, но имам чувството, че аз няма да съм жив по това време.

   -   Еее, това не звучи много оптимистично. Да опитаме пак?

   Ще отговоря с един познат стар виц за песимиста и оптимиста. Винаги може по- зле.

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама