Днес е : Сряда, 3 Юни 2020

Делото КТБ и липсващите имена: "Южен поток и банката на властта"

Публикация 18 Oct, 2019 / akcent.bg

"Дали прокуратурата е спазила принципите на обективно, всеобхватно и задълбочено разследване", пита Антикорупционния фонд

   Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ)  стартира документално разследване „Делото КТБ: Липсващите имена”.  Първият епизод вече е достъпен. И в него се говори за връзката между банката и прекратения проект "Южен поток". И за един руски гражданин - Александър Бабаков.

   Повече от пет години след фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) висящите въпроси от това уравнение за милиарди са много повече от изяснените, пишат оттам.  КТБ се разследва като най-обикновена организиран престъпна група и по-точно - пирамида, която е погасявала стари задължения, теглейки нови.

   А при забележката на журналисти при представянето на "Модела "КТБ" от страна на Иван Гешев - как е възможно в десетки хиляди страници да го няма името Делян Пеевски, той отговаря:

   "В това изложение го няма и г-н Путин, няма и Обама – няма и много други хора."  

   АКФ анализира сега хиляди страници от материалите, които прокуратурата е внесла в Специализирания наказателен съд, където се гледа делото за източване на банката с обвиняем нейният собственик Цветан Василев и още 17 лица. От разследването на прокуратурата има данни за отделени над 20 досъдебни производства, за които прокуратурата в лицето на наблюдаващия прокурор Иван Гешев вече пет и половина години отказва всякаква информация (това е едно от най-широко и избирателно ползваните правомощия на прокуратурата, б.р.).

   С цел да защити обществения интерес АКФ реши да оповести резултатите от анализа в документалното разследване "Делото КТБ: Липсващите имена". Първият епизод, достъпен от днес, изследва връзката между фалита на КТБ и провала проекта за газопровод "Южен поток".

           Кой е Александър Бабаков и връзката с "Южен поток"

   Първият от общо 5 епизода започва с документ от папките по делото КТБ. Той представлява банкова гаранция, издадена от фалиралия трезор, на стойност 2,5 млн. лв. за руската компания "Стройтрансгаз" за проекта "Южен поток". (Фирмата, заедно с няколко български компании в консорциум бяха избрани за строеж на газопровода. Част от компаниите се свързваха с депутата от ДПС Делян Пеевски - б.р.)

   От АКФ свързват този документ с едно име, фигуриращо в списъка на посетителите на банкера Цветан Василев от 22 ноември 2013 г. – Александър Бабаков. Той е депутат от Думата от управляващата партия, освен това е специален пратеник на Владимир Путин за връзки с руснаци зад граница. При посещението си бил с охрана, става ясно от онези списъци. Името на руснака във връзка с "Южен поток" излиза в публикация на „Ню Йорк Таймс” , озаглавена "Как Путин изкова газопровод, който дерайлира в България". 

   В статията се разказва как през зимата на 2013 г. в столично заведение до българския парламент Бабаков е поискал от тогавашен служебен заместник-министър "специално съдействие" именно за проекта "Южен поток". И Клуб Z тогава е отразил историята.

   Веднага след срещата с Бабаков заместник-министърът (в статията на "Ню Йорк Таймс" той е цитиран - Божан Стоянов - б.р.) е сигнализирал за случилото се българските служби. 

   През 2017 г. АКФ е изпратил сигнал с искане за проверка по случая. "От посещението ни в ДАНС, където бяхме повикани, за да даваме обяснения, не останах с впечатления, че по този сигнал се е работило изобщо", казва Николай Стайков, автор на разследването във видеото.

   В краткия филм са цитирани още реплики от Левон Хампарцумян от тв интервю, в което той заявява, че проектът "Южен поток" е бил с висока норма на печалба, част от парите трябвало да минат през КТБ, но те не дошли. Показани са и кадри как Александър Бабаков е част от делегацията на шефа на "Газпром" Алексей Милер, когато последният се среща с тогавашния премиер Пламен Орешарски.

   "Разследването и осветяването на корупционните практики по случая КТБ е от ключово значение за доверието на българските граждани в съдебната ни система и правораздаването като цяло"казва Бойко Станкушев, директор на АКФ.

   Според АКФ нуждата да се осветят всички фактори, довели до фалита, е от огромно значение, тъй като става дума за корупционния казус не на годината, а от периода на фалита на банките през 1997 година досега.

   "Ако се пропусне тази уникална възможност за осветяване на политико-икономическите връзки по върховете на властта и връзките с бизнеса на ръба или отвъд закона, това ще е не просто пропуск, а непростимо прегрешение спрямо идеята за правова и демократична държава"добавя Станкушев.

   Николай Стайков, съосновател на АКФ и автор на разследването, определя като една от целите му нуждата от гражданска, експертна проверка: "дали прокуратурата е спазила принципите на обективно, всеобхватно и задълбочено разследване".

   "Пет години и половина след като прокуратурата започна работа по разследването на КТБ има едно “мегадело”, тоест обвинение внесено в специализирания съд, и множество досъдебни производства, за които прокуратурата отказва информация", каза Стайков. - "Една от целите на това проучване е да дадем отговор на въпроса дали се разследва обективно или избирателно, тъй като в документацията има огромен брой споменати или замесени по друг начин лица от обществения живот".

 

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама