Четвъртък, 28 Март 2024

България има морски флаг и интересът на българските корабособственици е напълно защитен

България има морски флаг и интересът на българските корабособственици е напълно защитен
Публикация   21:14     16 Авг, 2019 /     akcent.bg   /     1332

  Всяка година в годишния доклад на Парижкия меморандум за разбирателство по държавен пристанищен контрол се публикува нов списък за държавите на знамето, които класират съответната държава на знамето в бял, сив и черен списък в зависимост от представянето на техните кораби при проверки в региона на Парижкият меморандум за държавен пристанищен контрол.

   Този списък се основава на общия брой проверки и задържания за тригодишен непрекъснат период за флагове с поне 30 проверки за периода.

   В рамките на Парижкия меморандум общо за периода 2016, 2017 и 2018 са извършени 26 проверки на български кораби. По действащата в момента методика България не се включва в последното издание на „Бял, сив и черен " списък, който е публикуван и в сила от 01.07.2019 г. тъй като има направени само проверки, които са под минималния брой за последните 3 години.

   Дейността на корабите под български флаг се осъществява предимно в Черно море. В този район на действие освен България членове на Парижкия меморандум за разбирателство по държавен пристанищен контрол са и Румъния, както и част от Азовския район на Русия. В тази връзка трябва да се направи уточнението, че в публикувания списък на сайта на Парижкия меморандум за разбирателство по държавен пристанищен контрол, в сила в периода от 01.07.2019 г. до 01.07.2020 г., Румъния също не попада в него тъй като в тригодишния период (2016-2018 г.) са извършени 5 проверки на румънски кораби. Поради малкия брой инспекции на румънски кораби те не са в списъка в последните 10 години.

  До влизането в сила на новия списък на меморандума, българският флаг се намираше в „сивия списък". В тази връзка бе засилен контрола от страна на ИА „Морска администрация" за привеждането на корабите, плаващи под българско знаме, в съответствие с най-високите стандарти по отношение на тяхната сигурност и безопасност. По тези причини част от корабособствениците смениха флаговете на корабите си с висок рисков профил от български на „удобен" флаг като например Sierra Leone, Saint Kitts and Nevis, намиращи се в черния списък.

   Всички извършени действия от страна на ИА „Морска администрация" в последните години доведехо до по-доброто представяне на корабите под български флаг при проверки както в региона на Парижкия меморандум за държавен пристанищен контрол, така и в региона на Черноморския меморандум за държавен пристанищен контрол, по който България също е страна членка.

   Особено важно е да се отбележи, че в резултат на влязлата в сила промяна от 01.07.2019 г. на корабите, които плават под българско знаме вече не може да бъде наложена забрана за посещение в пристанище на страна членка на Парижкия меморандум (всички крайбрежни държави от ЕС, както и Русия и Канада), което е в реален интерес на българските корабособственици и корабопритежатели.

   Забрана за посещение на пристанище на страна-членка на Парижкия меморандум може да бъде издадена, съгласно параграф 4.1 от правилата на меморандума, само в случаите, когато :

  • корабът да плава под знамето на държава, която по брой задържания попада в „черния списък";
  • корабът да плава под знамето на държава, която по брой задържания попада в „сивия списък";

 

         България е изключена като собственик на морски флаг от всички списъци на Парижки меморандум – организация на всички европейски и част от световните морски страни, касаеща пристанищния контрол на корабите. Проверка на Транспортал в публикуваните в края на юли списъци на сайта на организацията установи, че името на страната ни липсва и в трите списъка – черен, сив и бял, касаещи флаговете с висок, среден и нисък риск за корабоплаването.

    В последното публикувано издание от 2018 година България фигурира в сивия списък на меморандума – място, което не е променяно от над 10 години. Най-вероятната причина за изпадането на страната ни е изключително намалелия брой кораби, плаващи под български флаг. За периода  2016-2018 г. в пристанищата на страните от меморандума за извършени 25 проверки на общо 13 кораба, плаващи под български флаг. Констатирани са 123 забележки, а веднъж е задържан кораб за прекалено много нарушения.

 

 

Плаващият под български флаг PHOENIX бе задържан за нарушения на 24.06.2016 г.

   „Изпадането на България от списъците на Парижкото споразумение е неприятен факт, независимо на какво се дължи. Това означава, че режимът за проверка на корабите ни ще бъде затегнат до изключително високи нива“, коментира пред „Транспортал“ бившият директор на ИА „Морска администрация“ к.д.п. Николай Апостолов. Той обясни, че на тези списъци се гледа изключително сериозно като даде за пример 2007 година, когато е имало опасност страната ни да бъде преместена в черния списък на меморандума. „Тогава мобилизирахме всички усилия и дори поискахме одит от Световната морска организация“, обясни Апостолов.

   „Ако изпадането не се дължи на някакво техническо изискване, това означава, че сме почнали да берем плодовете на скандала с либийския танкер „Бадр““, коментира председателят на доброволната спасителна организация „БУЛСАР“ к.д.п. Никифор Герчев. Според него само преди няколко месеца в официалния бюлетин на Световната морска организация България е била описана като пиратска държава и сравнена със Сомалия.

   „Държавата трябва веднага да вземе мерки за укрепване на имиджа и привлекателността на българския флаг“, коментира морският експерт к.д.п. Христо Папукчиев, който от години плава като капитан на едни от най-големите италиански кораби. „Няма как Българската банка за развитие да финансира немска компания, която да купува китайски кораби, които после да плават под панамски флаг. Трябва при финансиране от подобна институция едно от задължителните изисквания да бъде плавателният съд да бъде регистриран и да плава определен брой години под български флаг“, даде пример Папукчиев.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още