Днес е : Неделя, 20 Октомври 2019

Законопроект пази авторитета на виното с ограничения за лозята

Публикация 04 Aug, 2019 / akcent.bg

   Проект на нов Закон за виното и спиртните напитки ограничава засаждането на нови лозя до 1% от съществуващите през предходната. Въвеждат се и специални правила, по които ще се издават разрешенията за нови лози.

   Това се вижда от проекта, публикуван за обществено обсъждане от министерствата на земеделието и на икономиката.

  Причината да предложат изцяло нов нормативен документ е фактът, че разпоредбите от предишния не отговарят изцяло на европейските регламенти и държавата може да бъде глобена от Брюксел.

.  Законът, ако бъде приет, ще ограничи засаждането на нови лозя до 1% от засадените с лозя площи към 31 юли на предходната година. Така според мотивите ще се запазят качеството и авторитетът на вината, произвеждани в целия Европейския съюз. като правилата за прилагането му са изготвени така, че да осигурят прозрачна, справедлива и навременно функционираща система, адаптирана към нуждите на лозаро-винарския сектор. Периодът на действие на разрешителния режим за лозови насаждения в Европейския съюз, към който се присъединява България, е от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2030 г.

   Проектозаконът забранява създаване на насаждения с винени сортове лози без издадено разрешение и задължава производителите да изкореняват за своя сметка площите, засадени с лозя без разрешение. Те ще имат четири месеца да изпълнят такава заповед на Изпълнителната агенция за лозата и виното, но ще могат да я обжалват в съда. Ако производител не изкорени сам незаконните насаждения, това ще прави държавата, но за негова сметка, се казва в текстовете на проекта.

   Тези ограничения не се отнасят за хората, които ще произвеждат вино за лични нужди.

   За засаждане, презасаждане или присаждане за целите на винопроизводството могат да се използват само класифицирани винени сортове лози, се казва в закона.

   Според текстовете ограниченията ще допринесат за организираното нарастване на размера на лозовите насаждения и ще премахнат опасността от прекомерно предлагане на лозаро-винарски продукти, предвид пазарните перспективи за тях,. Ще се избегне рискът и от значително обезценяване на определено защитено наименование за произход или защитено географско указание.

   Основните социално-икономически разходи са свързани с повишените разходи за извършване на административни услуги. Таксите за тези услуги не са актуализирани от приемането на тарифата. Междувременно стойностите на редица от елементите, определящи размера на таксите, са се увеличили. Това увеличение се поема от държавата чрез предоставяне на допълнителни бюджетни субсидии на институциите, отговорни за предоставянето на тези услуги. Тези субсидии са в приблизителен общ годишен размер на около 43 хил. лева. С приемане на предвидените изменения този разход ще бъде разпределен между производителите, на които се предоставят тези услуги. Не се очаква това да доведе до съществена финансова тежест за тях. Освен това по този начин се избягва неоправданото негативно финансово въздействие върху държавния бюджет за сметка на получателите на административни услуги, се казва в мотивите.

   През 2018 година площите с лозови насаждения в земеделските стопанствата са 50 727 хектара, като от тях 31 320 ха са реколтирани, сочат данните на Министерството на земеделието. Делът на реколтираните площи с червени винени сортове е 61%. Около 5% от площите в стопанствата са млади, невстъпили в плододаване лозя. Неподдържаните лозя, както и тези на маломерни и разпокъсани парцели извън земеделските стопанства, са 13 673 ха. Така общо площите с лозя в България през 2018 г. са 64 400 хектара. Регистрираните в Лозарския регистър, поддържан от Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ), площи със сортове, подходящи за вина със защитено наименование за произход (ЗНП), са 16 676 ха, за вина със защитено географско указание (ЗГУ) – 21 636 ха, и за други вина – 22 935 ха.

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама