Днес е : Сряда, 16 Октомври 2019

Ескалиращото неуважение от деца без домашно възпитание разболява учителя

Публикация 04 Jul, 2019 / Иво Райнов, учител

   Стотици учители са принудени да търпят обидно, унизително, подигравателно отношение на деца или тийнейджъри, на които семейството е спестило възпитание, а държавата истински санкции. Повярвайте, това се случва всеки ден и в почти всеки български град. В не малка част от българските училища не може да се провежда нормален учебен процес. Конфликти, пререкания, вербални сблъсъци, нерви, това е ежедневието на много български преподаватели. Имам късмета да работа в много добро училище, където подобни ситуации са изключителна рядкост, но се срещам и разговарям с много колеги от различни краища на България.

   Напоследък набират популярност две кампании, които се сблъскват с прибързани обструкции. А двете са аспекти на един проблем и засягат един и същи обществен нерв. Става дума за образованието и потиснатото състояние на учителя. Едната инициатива се е прицелила в дисциплиниране на класната стая, а другата - в лекуване на последствията от отсъствието на дисциплина. Идеята за въвеждане на оценка за дисциплина срещна съпротивата на традиционната разнородна коалиция от противници, в огромната си част непознаваща, нито сериозността, нито разпространението на проблема.

   Нека поясня. Има два пълзящи процеса, които съсипват българския учител – смазващата бумащина и ескалиращото неуважение. При това неуважение е най-меката дума, която мога да използвам. Не, това което показват медиите е само свенливо повдигане на похлупака, който крие една мръсна, но същевременно публична тайна. От време на време излъчват някой репортаж за насилие над учител, но вълната на обществено възмущение се снишава по-бързо отколкото се е надигнала.  В репортажите, обаче, не попадат стотиците учебни часове, в които учениците провалят учебния процес със своето нехайно или пренебрежително отношение.

  Стотици учители са принудени да търпят обидно, унизително, подигравателно отношение на деца или тийнейджъри, на които семейството е спестило възпитание, а държавата истински санкции. Повярвайте, това се случва всеки ден и в почти всеки български град. В не малка част от българските училища не може да се провежда нормален учебен процес. Конфликти, пререкания, вербални сблъсъци, нерви, това е ежедневието на много български преподаватели. Имам късмета да работа в много добро училище, където подобни ситуации са изключителна рядкост, но се срещам и разговарям с много колеги от различни краища на България.

  Проблемът с лошата дисциплина ръфа образованието от Тимок до Странджа и от Дуранкулак до Беласица. Логично за едно ценностно съсипано общество и за поколения, пораснали с мътната социална философия на чалга отношенията. Разбрахме, че учителят не е в центъра на набиращите инерция реформи. Научихме, че там е ученикът. Кой? Този, пристъпил училищния праг за да учи или съвременният тийн герой, който посещава училище само за да получи диплома. По-внимателният прочит на нормативната документация оставя горчивина. Ученикът трябва да бъде приобщен на всяка цена и санкциониран като едно почти немислимо изключение. Ученикът е пазен и от делегирания бюджет. Той е чек, който носи на училището над 1600 лева, но в някои случаи премията надхвърля 2 000. Кой директор ще се откаже лесно от тези пари? Тази нездрава социално-икономическа среда толерира лошото домашно възпитание, неуважителното отношение и своенравното поведение на децата в училище. Резултатът е лоша дисциплина и системен стрес за учителя. А стресът разболява. Затова българският учител е болен, физически и...

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама