- Нека започнем с телефонният ти номер, това, че завършва на … 007 със сигурност не е случайно?
- Ами да, момчето, което ми предложи номера, се спря на такъв. Още повече, че при предишния номер и оператор той бе … 166 007. Просто се познавахме и той реши, че ще ми отива този номер…
- Изглеждаш доволна от себе си и от живота. Така ли е?
- Никога не се оплаквам от живота, обичам живота и всичко, което правя, го правя с любов. Това хората го оценяват- приятелят с приятелство, същото е в изкуството, при каскадите, в спорта…
- Добре, но нека насочим разговора в някаква конкретика. На колко си години, ако сметнеш въпроса за удобен, отговори..
- … хм… смее се- на 33 съм.
- А приятел имаш ли си в момента, сериозен приятел?
- Да, имам една хубава отворена връзка с едно момче вече една година…
- А и той като тебе би е „откачалка”?
- Да, той е пълно копие на мен, зодия „Стрелец”. Казвам отворена връзка, защото толкова сме диви, че и често се налага да се разделяме…
- Откъде си?
- На този въпрос за първи път ще отговарям- от Белене,баща ми в момента живее в Деков, на 6 км. от Белене. Казва се Георги Радулов и е художник.
- Средно образование си завършила вероятно в родния си град?
- Не, не, в Тетевен…На времето, имам предвид в 8-ми клас, не се разбирах много с родителите си, в Тетевен имаше климатично училище, т.е. държавна издръжка и избягах там. Завърших училището и бях вече електротехник.
- Кога започна до проявяваш интерес към спорта?
- Още на 8 години. Дойдоха в училище и ме забелязаха за акробатика, понеже съм мъничка, изваяна фигурка още от дете. Оттогава смених много спортове…
- Нека видим оттогава кое как сменяше…
- Кое, мъжете ли /смее се/
- За мъжете- по-късно, сега за спорта…
- Четири години тренирах акробатика. След това, между другото лека атлетика. След това сериозно се занимавах с хандбал, бях капитан на училищния отбор.
Като отидох в Тетевен, вече на 16 години, започнах да се занимавам с културизъм, като го съчетавах със състезания по лека атлетика и… борба. Тогава се запознах с днешното ми гадже. През този период от 15-16 години не сме се виждали.
- Какво стана след като завърши в Тетевен, хвана пътя към София или..?
- Не първо се върнах в Белене. Стоях един ден на припека на стъпалата и си викам: Какво правя в това Белене, дай нещо да измисля…и така тръгнах за София. Много ми помогна в началото един приятел.. още на първата седмица започнах работа в „Трол”. Започнах като сервитьорка в тази пицария, която на времето беше много вървежна. Там завързах доста контакти и много ми помогна да си стъпя на краката. Така вече успях да си купя мотор.
- Момент, колко време работи и след колко време си купи мотор?
- А, на времето в пицария „Трол” се изкарваха много пари. Всички гъзари идваха там. Това значеше много бакшиши. Ако заплатата тогава беше 200 лева, аз си правех 3-4 заплати отгоре от бакшиши.
- Какъв ти беше първият мотор?
- Ямаха Х5- 400 кубика, една много мъничка ямаха…
- А откъде ти дойде пък този интерес към моторите?
- От малка, а още на 16 години, първата ми голяма любов беше моторист, той ме научи да карам…
- Ти като че ли си харесала мотора, не толкова моториста?
- Е, не, то един мотор- едно разнебитено балканче /смее се/.
- Да се върнем отново в София- какво става със спортовете?
- Насочих се към бойните спортове- започнах да тренирам бокс, занимавах се с фитнес, спортувах повече за здраве….
- И след „Трол” какво се случи?
- Там продължих работа 2-3 години и през 2000 година срещнах голямата си любов- едно момче…
- Ти явно си доста емоционална, с когото се хванеш, все голяма любов става…
- Да, така излиза. Нали ти казах, все големи любови около мен. Така с този Светльо решихме да напуснем България. Тук трудно се живееше, а той вече беше излизал в чужбина- Израел, Южна Африка… във Франция беше негов братовчед, и отидохме там и да си пробваме късмета. Изкарахме там 5 години.
- А там с какво се занимава?
- Понеже не можа да стоя на едно място и нищо да не правя, първо научих френски език, после и да шия…
- Моля, ти да шиеш, шегуваш се?
- Да /смее се/. Приятелят ми беше охрана в едно заведение. Понеже беше доста здрав и хубав, беше доста търсен, включително и за лична охрана. Тъй като парите не стигаха, пробвах се като танцьорка в заведение и започнах сама да си шия костюмите, понеже са скъпи…
- За един костюм на танцьорка не отива кой знае колко плат…
- Да, но самите костюми са скъпи, а там още повече…
- Т.е, ти си си била дизайнер на облеклата?
- Да. Дори започнах да шия и на други момичета. ..
Край първа част
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай