Икономическият растеж, макар и доста под желания, е повод за законна гордост за правителството. И умело се използва като един от основните козове в предизборната агитация.
Да, брутният вътрешен продукт за 2018 г., получен като сума от тримесечни данни, нараства в реално изражение с 3.1 на сто спрямо 2017 година, показват данните на Националния статистически институт.
Но инфлацията е невиждана от 10 г. насам. С 3.7% обедняхме за година по данни за април т.г., сравнени с година по-рано..
От доста години насам, инфлацията, която е един от заложените критерии за приемане в Еврозоната, е много висока, а това означава, че в момента ние за първи път не изпъляваме тези критерии.. Така коментира данните икономистът Владислав Панев.
Причината не е само вътрешна, тя е и външна – нарастване на цените на горивата на международните пазари, но и монополизирането на редица сектори също има отражение.
Естествено, че това удря по джоба на българите, още повече, че ако имате спестявания, вие сте на тотална загуба, тъй като лихвите по банките са около 0% в момента, в същото време при 4% и отгоре инфлация, това означава, че парите на всички нас се обезценяват рекордно за последните 10 г.
Което е новина и то неприятна.
А по отношение на икономиката, според Панев, вече има индикации, че глобалната икономика е достигнала предела на своя растеж, сагашният икономически цикъл е пред приключване, което означава, че е напълно възможно догодина да влезем във фаза на икономически спад. Глобален, не само за България.
„В тази ситуация българското правителство трябва да бъде изключително внимателно. Моят съвет е натрупаният в момента бюджетен излишък от около 2 млрд. лв. да не бъде харчен до края на годината, напротив да отиде за резерви, да се попълни Сребърният фонд, така че да можем да гарантираме плащането на пенсии през следващата година, когато наистина демографската ситуация в България ще продължи да се влошава и вероятно ще бъдем свидетели на допълнителни макроикономически дисбаланси“, коментира Панев. Неговият съвет към правителството е да внимава как харчи всеки един лев. Също така по никакъв начин да не увеличава данъци, каквито намерения имат управляващите за увеличаване на данъците с над 2 млрд.лв.,мерки, които са оповестени за последните няколко месеца.
Увеличение на данъците и то в момент, когато се очаква обръщане на тренда, би изиграло доста лоша роля за нашата икономика.
„Прогнозата ми е за икономически ръст под 3% и инфлация над 3% в България през 2019 година. Това пак коментира специално за banker.bg икономистът Румен Гълъбинов.
„До края на годината инфлацията в България ще изпревари ръста на икономиката и това не е добре“, каза той. Положението в енергетиката е плачевно и идва поскъпване на тока. Последващо увеличение на цените се задава и защото ще се увеличат транспортните разходи заради тол системата през втората половина на годината. Въобще още отсега се залагат множество мини за увеличение на цените и издръжката на живота.
Така ще се завърти спиралата за последващо увеличение на инфлацията и през следващите години, обясни Гълъбинов. Ифлация не се бори административно, а са необходими реформи.
Иначе инфлацията ще продължи да изяжда доходите на хората и реално да намалява покупателната способност на всеки.
Опитът показва, че контролът върху цените е неефективно средство за борба с инфлацията, защото само я потиска, но не я премахва. Какъв избор от средства ще използва управлението на държавата зависи от нейните приоритети.
Но замразяването на цени и механичното вдигане на доходи не го препоръчвам. Инфлацията повишава изкуствено БВП, но намалява покупателната сила на парите и реалните доходи на населението.
Затова трябва да се използва дефлатор, който отразява отношението на номиналния спрямо реалния БВП.Т.е. представлява превръщането на номиналните величини в реални, като по този начин се отчита инфлацията и инфлационното покачване на цените.
Така номиналният прираст на БВП се разграничава на реален и инфлационен. НСИ, обаче, не обявява дефлаторите, които използва, и се оказва, че дефлатора на НСИ няма много общо с ценовите индекси.
На теория индексът на цените би следвало да е по-близък като динамика до дефлатора на БВП, но на практика, корелацията е много слаба.
Всъщност такова сериозно разминаване между дефлатора, от една страна, и ценовите индекси е повод за НСИ да даде обяснение защо се получава така, дори вземайки предвид различните методологии.
Много е възможно икономическият растеж да се дължи в голяма степен на инфлацията, а не на реално увеличение в материално изражение на новосъздадената стойност, но за да се каже това със сигурност е необходим по-задълбочен анализ. Така коментира темата проф. Христина Вучева, бивш финансов министър на България, университетски преподавател в момента.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай